Защо на Господ му пламтят ушите

Но тъй като аз, за разлика от богослова Сидеров, имам още път до Бога, ще мина първо през царя и отечеството.

Царят, както казва една реклама, „само ще го помириша“. За разлика от мен, бившият му пъдар се опитва да му вземе всичко. Защо ли? Поетът го е казал най-добре: „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба…“

Сега – за Отечеството. То заслужава повече внимание. Много повече. Сигурно затова в момента го разграничават от нацията, която била Просвещенска абстракция и защитавала само гражданите, каквито не всички искали да бъдат (има и такива, които искат, ама не могат, и нямам предвид само родното им място). Нацията била субект на държавата, отечеството – обект на човека. Европа ще бъде на отечествата, не на нациите. Ще бъде Отечество на отечествата. „Църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост“.

Който разбрал – разбрал. На неразбралите от известно време се опитвам да обяснявам аз. След онзи ден обаче, когато Бареков и Сидеров се обявиха за най-най-най новите български консерватори, срещу тях скочиха малко по-старите такива. Пиша няколко пъти и за тях, няма да се повтарям. Само ще цитирам вопъла на „Консерваторъ“, след като вчера патронът им Борисов прие Сидеров и Бареков: „Макар и многообразен и с много проявления във времето, той (консерватизмът, б.м.), винаги има три основни черти – неговата християнска основа, патриотичното почитане на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и инициативата на гражданите. Помислете си – дори при най-добронамерен сценарий – кои от тези принципи са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков?…Нека не допускаме консерватизмът да бъде подменен от шарлатани, точно както либерализмът (в неговата класическа форма) беше подменен от всеядни хора без трудов стаж“.

Да, лошо е някакви чичковци, сменили по 2-3 партии, да се направят и на консерватори и да те изпреварват в „ключовата посока в развитието на България“, която ти си трасирал. Имам предвид младите мислители, консерватори и ковачи на десни политики, които са готови да се подчиняват на всичко, стига „да не идва от Брюксел“, точно както техните бащи и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Бърк се гордее с всички тях.

Къде е тук Господа обаче? Ами няма го. Следователно трябва да бъде вкаран. Затова новият български консерватизъм се опитва да направи копи-пейст даже не на англосаксонския, а направо на американския оригинал, чиито фундамент е християнството. Още през 1776 г., в Декларацията на независимостта, човешките права се обявяват за неприкосновени, защото са ни дарени от Бога. С помощта на християнството демокрацията укрепва своите институции в САЩ. Религиозните принципи са вградени в тях, а основните политически принципи търсят и намират подкрепа в религията.

В Европа обаче модерната светска държава се е развила от бунта срещу религията, а прогресът систематично се е противопоставял на църквата. Френската революция е революция преди всичко срещу религията. Същата е и „културната борба“ на Бисмарк срещу папството в Германия. Не случайно половин век по-късно нацизмът изтласка религията от публичния живот и смаза индивида дори повече, отколкото болшевизма.

Що се отнася до историята на България, либерализмът на т. нар. „политическа класа“ след Освобождението, прагматичният социалдемократизъм на Фердинанд и Борис, и болшевизмът след 9 септември, не оставиха никакъв шанс на консерватизма да стане фундамент на каквото и да е, особено дясно, политическо мислене. Ние можем да се възхищаваме на американския консерватизъм (който в същността си е класически либерализъм!), и да се опитваме да подражаваме на неговите високи образци, но посмъртно „няма да стигнем американците“.

Новите български консерватори обаче искат с летящ старт да се включат в традиция, изграждана от векове, и базирана върху коренно различен политически опит. За целта… викат Господ на помощ. Нещо повече – вменяват в обща вина на всички български правителства след 1944 г., че не възпитават българските деца от малки да уважават човешкия живот и Божиите закони. „През последните 100 години българското общество редовно озверява. В момента отново сме в период, в който хората се овълчват едни срещу други. Време е да си вземем поука от негативния опит на миналото и да разберем, че спасението на България и на българския период не минава нито през Румънски модели, нито през Инстанбулски конвенции, а чрез прилагане на християнските принципи. Ежедневно“. Иначе ще си останем озверели безбожници. ( лявата публикация)

Не знам къде точно четох, че България със сигурност се намира в изходна позиция, несъществуваща в историята на консервативната мисъл. Така че Божията помощ определено е нужна. Особено на ония, които съвсем до скоро публично размахваха своя войнстващ атеизъм. Те трябва много да внимават, защото когато с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните, нашите молитви са голямо оскърбление към Бога. И да имат предвид, че молитвата към Бог трябва да бъде постоянна (Лука 18:1), с благодарност (Филипяни 4:6), с вяра (Яков 1:5), в границите на Божията воля (Матей 6:10), за Божията слава (Йоан 14:13-14) и от сърце, което е в правилни отношения с Бога (Яков 5:16). В това последното не съм много убеден…

Но Господ помага независимо от това кой му се моли. Силата на молитвата се намира в Бог, на когото се молим. Бог отговаря на молитви, които са в съгласие с Неговата воля. Неговите отговори не винаги са да, но винаги са в наш интерес. (това го преписах от един религиозен сайт). Само се опасявам, че поради липса на опит, неоконсите ще прекалят с молитвите. И доста често ще нарушават Третата Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“. А Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно…

Затова: молете се, но гледайте на Господ да не му пламтят ушите. „Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.“(Матей 6:7-8).

Освен това мисля, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари.

Калин Манолов