Как не чух един глас в тяхна защита, как един път не назовахте кучешката мъка и болка с конкретни човешки имена, как никой не написа "Аз съм дядо Иван", или "Бай Петър", или "Стрина Ивана", как пък не направихте поне един уъркшоп или едно шествие със свещички и малко протестни телесни композиции и с тях не се натръшкахте на жълтите павета.


Как не заклеймихте поне една човешка българска кучешка смърт? Така, от кумова срама, как не дръзнахте поне веднъж, защо, милички малки и раними мои?


Недялко Славов