„Фронтиер” – царство на корупцията или митове
Той е в Швейцария и едва ли е силно развълнуван от случващото се у нас, твърдят хора, които го познават от години. Други обаче споделят, че са чули за многобройни телефонни разговори между Швейцария и България, в които са се изяснявали опасностите от разкритията на ТВ-7, както и от евентуалните разкрития на Пърламентарната комисия за разследване на корупцията по писшите етажи на властта, оглавявана от лидера на РЗС Яне Янев.
Красимир Георгиев живее е в Швейцария от 2007 г., твърдят запознати. Избягва всякаква публичност. Причината са скандалите, в които неговото име бе замесено по време на управлението на тройната коалиция. Някои наблюдатели считат, че той е една от причините премиерът тогава Сергей Станишев да се раздели със своя икономически министър Румен Овчаров. Софийска градска прокуратура се заема и със самия Красимир Георгиев, но как се развиват нещата в тази посока – малцина знаят.
Запознати твърдят, че Георгиев върти бизнеса си в България от швейцарското си имение без никакъв проблем. Оттам той издава разпореждания, посреща партньори и политици.
През 2011 година името му излезе в американски секретни грами публикувани от УИКИЛИЙКС. Просто грамите потвърждават това, което е отдавна известно - Красимир Георгиев ръководи групировката „Frontier” и има ключова роля в българската евергетика.
Георгиев и бившият енергиен министър Румен Овчаров са завършили заедно Московския институт по енергетика. Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работел и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев. Овчаров обаче отрича да имат каквито и да са общи бизнес интереси.
Групировката „Фронтиер” е всъщност кръг „Фронтиер”, сформиран с личната благословия на лидера на ДПС Ахмед Доган, президентът Георги Първанов и други партийни величия. „Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. По някои от тези сделки е имало сериозни спорове между лобитата на трите партии за стойността на комисионните. Част от срещите и договорките са правени в чужбина. Предимно във Виена.
Фронтиер почти внаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност са възлагани на други фирми подбирани от Георгиев, но представляващи интересите на негови партийни покровители.
„Фронтиер” е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина. Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българският ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като, Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад в голям мащаб. Става дума за телекомуникации, предприятия, заводи. Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais.
В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали. Офшорните фирми на „Фронтиер” тънат в мистерия и медийна мъгла. Някои уж са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев е не само учредител, основен акционер, но и лидер на този бизнес кръг.
В началото на 90 години, когато е създадена фирмата, наименованието й е било „Фронтиер -7”. В нея активно са участвали пряко или косвено бивши служители на Първо Главно управление на Държавна сигурност, външното разузнаване. Говори се, че е участвал и самият ген. Любен Гоцев, който бе и външен министър.
При правителството на НДСВ Красимир Георгиев е бил доста близо до министър Валентин Церовски (вече покойник), когото консултирал по международните проекти. Той определил „Фронтиер” като акционер в “Универсален терминал Бургас”, който да обслужва нефтопровода. Тази дружба става още по-крепка и нерушима при министър Асен Гагаузов от БСП. Депутатът от ДСБ о.з. ген. Атанас Атанасов обяви, че има СРС-та, които са засекли 87 телефонни разговора между Гагаузов и Георгиев, по темата “Бургас – Александруполис”.
Въпреки конспирацията, енергийните среди разбират, че Министерството на икономиката при Станишев преговаря с компания, консултирана от фирма на Красимир Георгиев. Без да дава подробности, Пиерлуиджи Дуранти – вицепрезидент на голямата италианска компания “Аления аеронаутика”, потвърждава тогава пред в-к “Капитал”, че има договор с Фронтиер за консултации по офсетната й програма в България. За офсетните сделки в Министерството на икономиката отговаря зам.министър Корнелия Нинова. Същата, която е спусната в борда на Пловдивския панаир и на Булгартабак. По онова време са взривени два нейни автомобила, каквото й да означава това.
Намесата на Георгиев в различни преговори е предизвиквало недоволство на различни нива, включително и у представители на чужди фирми.
Министерство на икономиката възлага по време на тройната коалиция на Георгиев без конкурс 14-годишна сделка с руската фирма ТВЭЛ за снабдяване на Козлодуй с ядрено гориво. Специалисти твърдят, че тя е много неизгодна за България, защото горивото ни се продава с 40% по-скъпо, отколкото в Русия и се твърди, че горницата се деляла по братски: 25% на българските и 40% на руските посредници.
Очаква се много скоро парламентарната комисия за разследване на корупцията по високите етажи на властта да изкара на светло кои са получателите на тези грандозни комисионни. Най-значимите проекти на Фронтиер свързани с енергетиката са комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Всички тези проекти са одобрявани лично от Доган, Георги Първанов, Сегрей Станишев и Симеон Сакскобургготски.
Фронтиер е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени. Същата рехабилитация на подобни блокове в ТЕЦ – Марица 2 струва малко над 200 млн евро. Откъде идва зашеметяващата разлика, която плаща държавата, вместо да вкара парите в пенсии, например, може би ще узнаем скоро.
Счита се, че Фронтиер са консултирали и американците от AES при проекта им за нова мощност в комплекса “Марица”, където инвестицията е за над 1 млрд. долара. В информационната система ДАКСИ е регистрирана фирма, собственост на Красимир Георгиев и Богомил Манчев, един от „голямата тройка”, с предмет на дейност търговия с излъчваща телевизионна, радиотехника и проводникова далекосъобщителна техника.
„Фронтиер” се появява и като консултант в проектите за търговия с емисии. Групировката успешно участва и в пътни проекти. Тя е връзката на българските компании в концесията на магистрала “Тракия” с американската правна фирма “Макгуайър”, която ги представлява при преговорите с португалските партньори за аутобана, любимци на НДСВ. Георгиев става управляващ “Магистрала Хемус”, в която са големите държавни фирми “Техноекспортстрой” и “Автомагистрали”, както и италианската фирма “Салини”.
„Фронтиер” участвна и в бизнеса с недвижими имоти чрез фирмата „Банско пропърти партнерс”. Красимир Георгиев се оказа в центъра на голям следствен скандал, прерастнал по-късно в политически. В началото на май 2007 г. се заговаря огромни злоупотреби на Валентин Димитров – шеф на „Топлофикация” София, за която пряко отговаря Министерството на икономиката и енергетиката, а министър е Румен Овчаров. Следствието твърди тогава, че Димитров е присвоявал големи суми и е участвал в пране на пари в големи размери. В процеса на разследването бе замесено и името на Румен Овчаров. Проверка на прокуературата обаче стигна до заключението, че Овчаров е чист и няма пръст в скандалите. Въпреки това той подава оставка.
Следствието също разкрива, че фирмата”Банско пропъртис 2”, управлявана от Красимир Георгиев, през март 2005 г. за 16 месеца е била собственост на”Григ” ООД – офшорна фирма регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и на „Металконсулт” ООД – също офшорка регистрирана на Бахамски острови. Установява се, че съдружник е и 82 годишната Цеца Димитрова – майката на Валентин Димитров. Тя, заедно с Красимир Георгиев се водят управители на двете офшорни фирми, но в същност участието на баба Цеца е формално, като параван на синът си и целият бизнес се ръководи от Красимир Георгиев.
През юли 2006 г., когато започва разследването Валентин Димитров, името на баба Цеца изчезва от регистрите на горните фирми.
Прокуратурата се осъмнява, че офшорките перат пари. И тъй като има достатъчно данни да започне разледване, Красимир Георгиев е задържан в следствието за разпити. Получено е разрешение от съда, да се подслушват връзките на Георгиев и чрез СРС-та се установява, че има посредник между него и следователката Шарланджиева, която го разпитва. Това е Корнелия Нинова – зам.министър на икономиката. Двете отговорни служителки са се договаряли помежду си и със следствения преди всеки разпит. Предполага се, че по този начин показанията на Георгиев по делото на Валентин Димитров, както и за пране на пари, са били предварително нагласявани в негов интерес, като се използвали и вратичките на закона.
През пролетта на 2007 г. Георгиев задочно е обвинен за “изпирането” на 450 000 евро чрез фирмата “Банско пропърти партнърс 2″, която е ръководил заедно с баба Цеца Димитрова. След ареста на сина й, баба Цеца продава дяловете си от фирмата по номинал и според разследващите за 2500 лв. Димитрова „доброволно” за 2500 лв.отстъпила дял на стойност около 600 000 евро. Всичко това е констатирано от следствието, но виновни няма и нещата се замитат.
Прокуратурата прекратява делото за пране на пари срещу Красимир Георгиев. Оказало се също, че след започване на разследването, всички средства, заподозрени от обвинението, че са “изпрани”, били възстановени по силата на „договори за заем”. Красимир Георгиев излиза „сух” от скандалите и без повдигнато обвинение. Заживява в Швейцария.
Следователката Шарланджиева е възстановена като магистрат, а Корнелия Нинова е освободена като зам.министър, но пък става говорител на БСП и депутат в 41- вото НС.
Тези скандали са всъщност най-големият сблъсък между БСП и ДПС. Лично Георги Първанов се намесва да „успокои топката”. Някои фирми на ДПС са компенсирани с дялове от сделки покрай АЕЦ „Белене”. Поне така се говори. Приближени, приятели и спонсори на Първанов ъсщо се „облажват”.
В американските грами, публикувани от Уикилийкс за Красимир георгиес са използвани доста силни изрази, името му се свързва с корупция и 4черни” партийни каси. Прокуратурата обаче не е работила в тази посока и доказателства няма.
Особено любопитна е историята на друг енергиен проект . „Цанков камък”. Заедно с Георгиев там е замесен друг виден бизнесмен - Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на "Мултигруп", шеф на "Минстрой холдинг" и близък на Ахмед Доган. Близък обаче и на Георги Първанов и на кръгове в БСП. Холдингът е нает за подизпълнител на Alpine Mayreder. Друг голям играч в енергетиката - собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, също е подизпълнител за част от дейностите по "Цанков камък". Проектът "Цанков камък" още през 2003 г. получи отличието на британското списание "Euromoney" за сделка на годината в Европа.
Почти същата схема като на "Цанков камък" е приложена и при проекта на струващата 65 млн. евро водна каскада "Долна Арда", която също е консултирана от Красимир Георгиев. Дори изпълнителите и подизпълнителите са същите - австрийските фирми плюс "Риск инженеринг".
Към всичко това скоро ще се прибави и името на Иво Прокопиев.
Германският писател Юрген Рот пише в своята книга „Новите български демони” следното:
За умни, но и служещи си с престъпни средства бизнесмени не само държавата, но и общините в България предлагат безкрайни възможности за правене на пари. Да вземем София. Западни служби за сигурност изчисляват, че дневно тук по престъпен начин се печелят по 5 милиона лева. Всеки ден! Пет милиона лева! Не е чудно тогава, че и директорът на общинското предприятие „Топлофикация-София“ Валентин Димитров успя да присвои доста пари. С фиктивни сделки той нанесе щети на „Топлофикация“, т.е. на данъкоплатеца, в размер на няколко милиона евро. Установено е със сигурност, че в български и чужди банки на негово име има 10 милиона евро. В банков сейф са намерени в пликове 1 250 000 евро, негова собственост. Ако се вярва на данните от прокуратурата, на един от пликовете е написано името на виден бивш общински съветник от София.
През пролетта на 2007 г. двете следователки по делото срещу Валентин Димитров бяха отстранени. Били саботирали разследването срещу обвиняемия. И то като многократно водили разговори по телефона със собственика на фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев. Предприятието инвестира в големи строителни проекти в български курорти, а за строителството на ваканционни жилища в ски курорта Банско Красимир Георгиев е партньор с директора на „Топлофикация“.
Името на фирма „Фронтиер“ често се появява при сделките заедно с „Топлофикация“ и освен това същата фирма превежда на Димитров 500 000 евро като комисиона за посредничеството му при възлагане на поръчки. „Фронтиер“ участва и в предприятия от енергийния бранш, представлява западни оръжейни фирми, които участват в модернизацията на българската армия. При това става дума за поръчки в размер на 500 милиона евро.
Дотук всичко е наред. Тогава обаче Ангел Александров, шеф на Националната следствена служба, поиска отстраняването на следователя Татяна Шарланджиева, която тогава работи по делото. Тъй като във връзка с разследването телефонът на Красимир Георгиев е бил подслушван, се установи, че шефът на фирма „Фронтиер“ е съдружник във фирма, в която участва и майката на следователката. Приписваха му се и тесни контакти с министъра на икономиката. По този повод една от малкото смели журналистки — Бети Ганева, главен редактор на единствения икономически вестник на български и немски език за Югоизточна Европа „Виртшафтсблат“ — написа: „Може би всички щяхме да аплодираме Ангел Александров, ако ден по-късно следовател Шарланджиева не беше дала пресконференция, на която направи скандални разкрития“.
Шарланджиева заяви, че под натиска на директора на Националната следствена служба е трябвало да подаде оставка. Освен това Александров бил използвал нейна бивша колежка от следствената служба, за да събере компрометиращ материал за директора на държавния тютюнев концерн „Булгартабак“ Христо Лачев. Имаше и още. Той изискал от Корнелия Нинова в качеството й на заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката да настоява пред отговарящия за държавния резерв междуведомствен съвет за деблокирането на големи количества пшеница.
Отделно трябвало да накара комисията по хазарта да издаде лиценз за внос на игрални автомати на една определена фирма, въпреки че според заместник-министър Нинова тази фирма не е могла да представи доказателства за произхода на финансовите си средства. В случая с фирмата, която е кандидатствала за лиценза, ставало дума за лице, което работело в Министерството на околната среда и било тясно свързано с партията на Ахмед Доган.
Заместник-министърът заяви, че това са фактите, но че тя не се е поддала на натиска, защото не била готова да участва в пълненето на черни каси. Сподели още, че в колата си била намерила бележка с предупреждението: „Който не иска да чуе, ще трябва да усети!“. По този въпрос Бети Ганева написа: „По-късно се установи, че точно в неговата (на Ангел Александров — бел.ред.) служба има следователи, които предават поверителна информация на лица, които са обект на разследване. Вместо да контролира подчинените си и съответно да ги санкционира, директорът на Националната следствена служба, ако се съди по появилите се в последно време информации, се е посветил на отговорната задача да пази икономическите интереси на своите приятели“.
Колко преплетено е всичко, стана ясно и от факта, че министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е бил в тесни контакти с фирма „Фронтиер“. И така, нападнатият Ангел Александров, от своя страна, отвърна на удара. Това били лъжи и той имал снимки „от много интересни срещи“ в курорта Боровец, които обаче не искал да покаже на журналистите. Директорът на „Булгартабак“ Лачев пък обвини Ангел Александров, че той заедно със заместник-министъра на държавната политика при бедствия и аварии е искал от него да му предава месечно 150 000 лева от оборота на предприятието. Стигна се дотам, че през пролетта на 2007 г. шефът на следствието обвини министъра на икономиката в опити да се саботират следствените действия срещу бизнесмена Красимир Георгиев.
НАМЕСАТА НА „НАГЛИТЕ”
Самият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов обяви, че групата на „Наглите” е планирала отвличането на дъщерята на известен бизнесмен. Не назова обаче имена. В медиите веднага се появи името на Красимир Георгиев. Предполага се, че именно неговата дъщеря е била цел за отвличане. Според разследващи един от охранителите на семейството е подал информация, че детето, което охранява, е подходяща мишена за отвличане. Информацията е подадена към обвиняем по едно от трите знакови дела срещу организираната престъпност. Има признания на участник в „Наглите”, който назовава боса, началника, който е разпоредил акцията. Той обаче не смее да заяви това пред съдия, било го страх.
Бивш затворник от бандата на "Наглите", който по време на отпуска е пазел един от похитените, е всъщност от най-известните автокрадци в района на Ловеч. От затвора той излиза за добро поведение. По-късно сключва договор с фирма, в която работят затворници на лек режим. Въпросният обект била къщата на пандизчията, а съседната къща била наета и там бил държан отвлечения Ангел Бончев, съдружник на Гриша Ганчев.
В отговор на въпроса има ли бивши или действащи служители на МВР, съдействали на „Наглите” министър Цветанов обяснява: "Работи се по определени лица и когато бъдат събрани достатъчно доказателства, ще се проведе операция "Наглите 3".
Моля, подкрепете ни.