Гуцанови, подводниците и белезниците

От БСП моментално се оплакаха, че ареста е политически акт. Вътрешният министър Цветан Цветанов контрира, че става дума за нарушения на закона и никакви партийни интереси нямат общо с акция „Медузи”.

Кой е Борислав Гуцанов?

Ето какво може да се прочете в Уикипедия. Веднага след дипломирането си във ВВМУ Борислав Гуцанов започва работа като помощник-капитан в Параходство Български морски флот. След това дълги години трупа опит в корабния бизнес.
Потомствен последовател на идеите на БСП. Става член на партията през 1988 година. През 1995 г. е избран за член на Градския съвет на БСП-Варна. През същата година става общински съветник. През 2005 г. е избран за председател на Общински съвет-Варна. През пролетта на 2007 г. Градската конференция на БСП-Варна го избира за председател на партията в града. След местните избори през 2007 година, когато е водач на листата на БСП за съветници, отново става председател на Общински съвет-Варна.
През 2007 година става председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. На 47 конгрес на БСП е избран за член на Висшия съвет /след промените в устава Национален съвет/на БСП.

Има обаче и друга, която е по-популярна в морската ни столица.
В slav81.blog.bg са написани доста любопитни неща за соцактивиста Гуцанов. Дали са сто процента вярни – не е ясно. Но заслужават внимание.

Водачът на листата на БСП – Варна – странна симбиоза от завличането на “Елитбанк”, потулването на делото с протекцията на Александър Лилов и опита да се представи, като чиста бяла лястовица на новия червен бизнес елит

Краят на януари 1999 година. Арестувани са шефът на варненския клон на “Елитбанк” Пламен Георгиев и бившият тогава шеф на корабната компания “Бляк сий шипинг” Борислав Гуцанов.
Днес Гуцанов е председател на БСП – Варна и председател на Общинския съвет – Варна.

И двамата са обвинени за присвояването на 9 000 000 лева, отпуснати като кредит на морската фирма. Борислав Гуцанов, като съучредител на “Елитбанк” съдействал за получаването на кредита от “Бляк сий шипинг”, фирма, в която е съсобственик с Иво Георгиев.

Фалиралата отдавна “Елитбанк” отпуска три огромни кредита на варненската фирма “Бляк сий шипинг”. Първият кредит е за 600 000 000 лв., вторият е за 2 950 423 000 лв., а третият – за 3 112 860 000 лв. И трите кредита са дадени БЕЗ НИКАКВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.

На 19 януари 1999 година са арестувани бившият директор на варненския клон на „Елитбанк” Пламен Георгиев и ексшефът на корабната компания „Бляк сий шипинг” Борислав Гуцанов. Десет дни арестите са пазят в тайна от медиите, заради паралелната разработка срещу бившите шефове на банката Иво Георгиев, Методи Христов и Росен Георгиев, твърди по това време следователката Галина Бакалова.

На 21 янаури 1999 година Гуцанов и Георгиев са обвинени за присвояване на 9 млн. долара, като от РДВР – Варна уточняват, че като съучредител на „Елитбанк” Гуцанов е съдействал за получаването на кредита за фирмата „Бляк сий шипинг”, в която е бил съсобственик с Иво Георгиев.

Моментално след ареста на Гуцанов „Бляк сий шипинг” се дистанцира от случая, тъй като Борислав Гуцанов бил освободен от борда на директорите още през март 1997г. заради пропуски в мениджмънта, т.е. заради некадърност. Според “Бляк сий шипинг”, фирмата не е теглила 9 млн.лв., а 4-ри и с тях са купени луксозните катамарани „Ахинора” и „Евридика”.

След ареста на Гуцанов и сие от близките до него среди веднага идва контраобяснението, че ударът на прокуратурата е политически, тъй като фирмата минава за прочервена.

Политиката обаче очевидно си е свършила работа и с факта, че Гуцанов хем е един от крупните акционери в „Елитбанк”, хем е съсобстевеник, в „Бляк сий шипинг”, която лапва необезпечения кредит.

В началото на февруари 1999 година Варненския окръжен съд не променя мярката за неотклонение на Борислав Гуцанов „задържане под стража” и той остава да търка наровете. Едва на 21 април, след близо четиримесечен арест, мярката на Гуцанов е променена в парична гаранция от 3 000 000 лв.


Снимка: moreto.net
На 30 септември 1999г. тогавашният шеф на РДВР – Варна полк. Иван Стефанов пише справка до главния секретар на МВР, в която докладва: „Във връзка с изпълнение на мероприятията по горното писмо Ви уводомяваме, че от работните групи от представители на РДВР – Варна, Варненска окръжна прокуратура и ОСлС- Варна по съставените планове за извършване на процесуални следствени действия и взетите допълнителни мерки за приключване на следните следствени дела е извършено, както следва: „...........3. Сл. Дело №15/99 г. по описа на ОСлС – Варна срещу директора на ТБ”Елитбанк” – клон Варна – Пламен Стойчев Георгиев и изпълнителния директор на „Бляк сий шипинг”ООД – Варна Борислав Гуцанов Гуцанов за незаконен трасфер на валута. Изготвена е справка за извършеното. На 21.09.1999г. наблюдващия прокурор е прекратил делото срещу Гуцанов и тече 7дневен срок за обжалване пред Апелавитна прокуратура-Варна. 4. Сл.дело№228/98г. на ОСлС – Варна за несвоевременно обявяване от длъжностни лица на „Бляк сий шипинг” –ООД в несъстоятелност на дружеството, след обслужване на дълг към ТБ „Елитбанк” АД. Изготвена е справка за извършеноtо. Назначена е пълна данъчна ревизия, но не е определен данъчен инспектор за изпълнението й.”

След като е пуснат под гаранция Борислав Гуцанов успява да впрегне всичките си политически контакти, за да излезе чист от криминалното блато. Аферата „Гуцанов” така и потъва в небитието, благодарение на тогавашните му високопоставени червени другари.

Обществена тайна е, че именно по онова време човекът, в чийто кръжок Гуцанов израства, като партайгеносе Александър Лилов е изиграл решаваща роля криминалните деяния на нежния му ученик Гуцанов, да бъдат прикрити и забити в девета глуха.

Никой и до днес не обяснява как на 25-26 годишното момче тогава Борислав Гуцанов се отпускат кредити за милиарди левове без никакво обзпечение.

И на кого всъщност се явява той подставено лице?

Днес, години по-късно един от главните разследващи на аферата “Гуцанов”, който понастоящем е топ-ченге довери за vlastta.com, че всъщност с делото “Гуцанов” е направена хитроумна врътка.

“Ако някой реши да потърси това дело на името на Борислав Гуцанов нищо няма да произтече, защото ще излезе, че такова дело няма. Истината обаче е по-различна – следственото дело срещу далаверите на Гуцанов просто е прикрепено към преобразуваното дело на Георгиев и това е една от хватките да се заметат следите”.

Висшият спецполицай призна пред vlastta.com, че наистина червените другари от най-високо ниво са успели да сложат “в чекмеджето” скандалното източване на “Елитбанк” чрез днешния водач на листата на БСП – Варна Борислав Гуцанов.

Според Кольо Парамов, друг бивш висш партиен кадър, сега един от основните критици на червената върхушка, главен ревизор на БНБ от 1992 до 1997 г. : "благодарение на валутните приходи от Сърбия през Македония нашата банкова система функционираше на нормално ниво. Много от парите идваха физически у нас. Сърбите отбягваха банките в Македония, защото нямаха гаранция, че ще направят реален превод. ПИМБ и "Елитбанк" направиха добри пари от това, включително от експорт на сръбска валута за швейцарски банки.

Пренасяха я кеш във военни мешки. Парите бяха товарени на самолети като ценни пакети - това беше банкова легална операция. Ежедневно вървяха по 10-12 млн. щ.д.. За една година (периода 1993-1994 г.) бяха изнесени около 1 млрд. щ.д. Без тези трансфери на пари и оръжие българската и македонската мафия не можеха да се замогнат и осъществят. Откриваха и закриваха сметки в банките непрекъснато. Регистрираха се фирми за по ден-два, после се закриваха, регистрираха се нови. Нямаше кой да започне дело срещу търговията с оръжие през този период."

Всъщност режисираният финал на следствените действия срещу Борислав Гуцанов завършват така - сл. дело № 15/99 г. на ОСС - гр. Варна - за Елитбанк - София и "Бляк сий Шипинг" АД – Варна.

Пр. преписка 32/99 г. на ОП – Варна. Делото е образувано на 7.01.1999 г. срещу Пламен Георгиев - член на Съвета на директорите на Елитбанк - София, и директор на клона й в гр. Варна, и Борислав Гуцанов - бивш главен директор на "Бляк сий Шипинг" АД - Варна, за престъпление по чл. 203 НК (за присвояване на 30 млн. лв.). С постановление от 21.09.1999 г. на ОП - Варна е прекратено частично производството по отношение на Гуцанов поради липса на престъпление. Делото е било изпратено на СГП по компетентност и подсъдност - чл. 33, ал. 1 от НПК.

Така, както твърди и топченгето, разследвало Гуцанов на практика порочно и елегантно от разследването е изведен само Гуцанов, като протеже на червената върхушка.

Софийска градска прокуратурата пък на 12.11.99 г. е обединила това дело със свое дело 84/99 г., образувано срещу Иво Георгиев, Методи Христов и Росен Георгиев - членове на Съвета на директорите на "Елитбанк" АД, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 (за 9 260 000 долара). С постановление от 17.12.99 г. СГП е прекратила частично производството срещу Иво Георгиев, Методи Христов, Росен Георгиев и Пламен Георгиев поради липса на престъпление.

По делото е установено банково бордеро № 0084/23.09.96 г. за закупена валута в размер на 110 500 долара от името на "Бляк сий Шипинг", чийто автор не е установен. Защо и как така не е установен автора остава да пресметнем какви рушвети са взели разследващите, или на какъв натиск са били подложени. Така или иначе за извършеното престъпление по чл. 308 от НК със същото постановление наказателното производство е спряно.

Същата съдба следва и следственото дело № 227/1998 г. на ОСС - Варна - за "Бляк сий Шипинг" АД – Варна, преписка № 1222/1999 г. на ВОП – Варна. Делото е образувано за престъпление по чл. 227е от НК. Към него е присъединено на 28.06.1999 г. и сл. дело № 228/1998 г. срещу Гуцанов - също за престъпление по чл. 227е от НК. Разследването е уточнено по чл. 227б, ал. 2 НК.С постановление от 29.12.1999 г. на Окръжна прокуратура - Варна, делото е прекратено, поради липса на престъпление.

И една прелюбопитна история за финал.
Преди известно време виден функционер на БСП – Варна е сполетян от данъчна ревизия. Оказва се, че не е плащал данъци за дейността на фирма, в която участва, с която му налагат глоба от 1600 лева. Човекът обаче е искренно учуден – той никога не е създавал подобна фирма, нито е участвал в такава, в която името му фигурира.

След свое разследване се оказва, че е съдружник с още две лица в тази фирма, а лицата са Гуцанов и Дънката. Изумен как са регистрирали подобна фирма без неговия подпис, той научава и, че данните му “ги имало в БСП – Варна”.
Слава богу фирмата е била закрита и човекът не е бил вкаран в нещо, от което е можело да му побелее косата. Разминал се само с глоба от данъчните за 1600 лева, че не е обявил в данъчната си декларация фирмата.
Това е другото лице на червения председател Борислав Гуцанов.
Не онова, което ръси захаросани приказки колко БСП – Варна се грижи за развитието на Варна, и как води най-социалната политика на света.
Не онова, което каканижи, че без него и БСП морската столица едва ли не ще се продъни. Това пише в slav81.blog.bg.

Бивш офицер от флота ни изпрати биографична справка за фамилията Гуцанови – свързана с подводничарството у нас.

Десетилетия за дивизион "Подводници" на българските ВМС не се пишеше почти нищо. Повече от 6 000 военни моряци са служили под водата на борда на десетте лодки, но за работата им се говореше рядко. С ледено мълчание се подминаваха и радостните, и тъжните моменти в живота им. И до днес старите моряци, макар и извън строя, продължават да пазят тайната за живота им под тоновете вода.

Доскоро живата легенда сред подводничарите беше капитан I ранг Гуцан Гуцанов. Офицерът напусна този свят на 18 август 2006 г. - минути преди да прозвучи командата за вдигане на знамената за празника на дивизиона. Негови бойни другари се кълнат, че Гуцанов неслучайно е избрал този ден, за да напусне белия свят. Сега вече офицерът е част от историята на флота, а премеждията му са класика в разказите на подводничарите. Бивш старшина, служил около петнадесетина години на различни класове подводници, помнещ всички офицери с трите им имена, се кълне, че капитан Гуцанов е българинът, който най- дълго е плавал под водата. Историите на командира се предават от уста на уста между подводничари, но суровите мъже млъкват пред външни хора. Но когато решат да открехнат леко завесата на спомените, излизат интересни истории, които след много години могат да станат сюжет за военен бестселър. Може би някой ще се наеме да разкаже пълната история на командира Гуцанов. Явно е нужно още малко време на другарите му да осъзнаят, че на 17 октомври той не почерпи за 77-ия си рожден ден. Защото вече го няма, а с него се затвори една голяма страница от историята на подводния ни флот. А най-голямата гордост в нея е, че няма загинал нито един моряк под вода. За разлика от днес през тези години годишно лодките са носели бойна вахта в открито море най-малко по 100 дни на годината.

Юношеската мечта на капитан Гуцанов била да стане военен пилот. Взел си свидетелството за завършено средно образование и заминал във военновъздушното училище в Долна Митрополия. След тежките медицински тестове се явил на изпити. Прибрал се в родното си място Паничино и зачакал отговор. Дните минавали, а съобщение, че е приет,.не идвало. Тогава прочел съобщение, че продължава приемът на курсанти във Висшето военноморско училище и отпратил за Варна. Отново медицински тестове и изпити. През есента го зачислили в специалността корабоводене за бойния флот. Петте курсантски години изминали бързо. На ритуала по получаване на първите офицерски пагони пристигнала и майката му Божура. Огледала младия лейтенант и казала: "Аз, Гуцане, те спасих от самолетите, защото накъсах съобщението, че са те приели да учиш за летец. Жалко, че не скъсах и телеграмата, че са те приели да учиш за моряк." жената едва ли е предполагала в този момент, че именно синът й ще възроди подводния ни флот.

Щерката на капитан Гуцанов - Галя, разказва, че в детството си той често я взимал на коленете си и казвал, че е неговото мъжко момиче и може да стане моряк. Бащината заръка изпълнила не каката, а синът му Борислав. Сегашният председател на общинския съвет е завършил Морското, но не тръгна по дирята на баща си и не облече офицерската униформа. Все пак морето и яхтите си останаха неговата слабост.

Децата на Гуцанов късно научили, че татко им живял тайно в Одеса. Там той заминал със секретна мисия - да се обучава за подводничар. Заради секретността дори писмата, които пишел, били с точно определен били с точно определен брой. По няколко месеца в годината тъгували за него, защото бил с подводницата на изпитателните полигони в морето край Севастопол. На 51 години капитан I ранг Гуцанов се пенсионирал. Според Галина това било най-тежкото време за него. Не се оплаквал, но постоянно разказвал за подводниците, за старшините, офицерите и матросите. Приятели му помогнали и отново станал моряк, но тоя път цивилен. Плавал като помощник на корабите "Георги Бенковски" и "Мургаш".

След продължителен рейс, по време на който посетил Лондон, се завърнал вкъщи и споделил: "Почти през целия си живот служих, за да пазя България от НАТО. Повярвайте ми, хората в Лондон не са зли. Въобще хората по света живеят по различному, но със сигурност малцина от тях мислят за война..." Последната му мечта била да посети Севастопол. Да се прости с руските си приятели, които са го учили на бойно майсторство и с които е прекарал част от младините си.

Последен с капитан Гуцанов от бившите му подчинени е разговарял пенсионираният боцман Атанас Атанасов. Срещата била случайна, дни преди кончината на офицера. Линейка чакала командира, за да го отведе в болницата. Той излязъл от входа, отслабнал, но не разрешавал никой да го подкрепя. "Исках да го развеселя и без да го поздравя, строго изрекох: бойна тревога, торпедна атака, стрелба дълбоководна... това е част от най- важната заповед, която подводничарите помнят, докато са живи" - разказа Атанасов. Бившият му командир много тихо, но още по-строго отвърнал: И диферент нула, боцмане. Половината заповед си забравил. После си стиснали ръцете, знаейки, че е за последно.

Отпразнуваха 53-тата година на дивизион Подводници

„Подводната служба е много специфична и много по-особена от службата във всички останали Въоръжени сили. Това е така, от една страна, поради техническата база на кораба. От друга - спецификата й е пряко свързана и с взаимоотношенията между хората в колектива". Това сподели о.р. кап. I кап. Николай Йорданов в деня на тържествата по повод 53-годишнината от създаването на дивизион Подводни лодки край варненския бряг. „Подводниците са приспособени да се потапят на дълбочини до 200 - 300 метра и да изпитват милиони тонове натоварване, което представлява непрекъсната смъртна опасност за екипажа. През годините е имало много хора, които са загинали дори и в мирно време на подводни лодки. Това се е случвало с френски, американски, съветски и други кораби. Слава богу такива български жертви няма и да се надяваме, че няма да има и в бъдеще. А когато погледнете тези мъже, трудно можете да различите кой какъв е. Тук има офицери, старшини, матроси и всички те са приятели. Защото в подводницата всеки е пред погледа на другия. Никой не може да се скрие. В подводницата се диша един и същ въздух, вижда се кой какъв е, стават ясни качествата на отделния човек и всеки знае, че животът му зависи от действията на другите. Тази взаимозависимост, тази дружба е желязна. И обикновените матроси, и старшините, и офицерите, които са изкарали служба от 20 - 30 години, са останали приятели завинаги", добави Йорданов.

Празникът по повод 53 години от основаването на дивизиона беше отбелязан в събота с тържествен военен ритуал пред подводница „Слава". Заедно с „Надежда" те са последните две подводници, с които разполага Република България. А дивизионът е единственото по рода си поделение в страната. През него са преминали близо 6 000 подводничари.
Така в първия почивен ден от седмицата настоящи и пенсионирани военнослужещи, заедно със своите семейства, се събраха, за да си припомнят времената, в които на пирса са се строявали екипажите на четири подводници.
Празникът на дивизиона беше уважен и от председателя на Общинския съвет - Варна, Борислав Гуцанов. По време на ритуала, по команда на временно изпълняващия длъжността командир, капитан II ранг Камен Кукуров беше запазена и минута мълчание в памет на починалия преди година капитан I ранг Гуцан Гуцанов.

В празничния ден всички подводничари имаха възможността да се присъединят към Съюза на подводничарите. По думите на председателя на контролния съвет на организацията, о.р. кап. I ранг Николай Василев, преди празника членовете са били около 50 души, но според него списъкът ще достигне поне до 200 души.

Съюзът представлява организация с идеална цел за обединяване на действащи и бивши военнослужещи, както и на радетели и заинтересовани. В Съюза членува и председателят на Общинския съвет - Варна, Борислав Гуцанов.

Novinar.net
moreto.net