Изритват държавата от „Арсенал”

След като държавата остана с пръст в устата от сделката с „Кремиковци”, предстои да пие една студена вода и за перлата на българската оръжейна промишленост - завод „Арсенал” в Казанлък.

Скоро нейните/нашите 36% най-вероятно ще преминат в ръцете на сегашния директор Николай Ибушев. Всичко това би било в реда на нещата, ако имаше прозрачност каква цена предлага Ибушев за държавното парче от баницата и дали сумата е реална. Защото съмненията, че става дума за далавера, са повече от убеждението за честна пазарна сделка, поне според специалистите и хора от завода.

В момента капиталът е разпределен в 2 225 000 акции. Държавата държи 796 180 от тях. Останалите 1 420 000 дяла са собственост на дружество „Арсенал 2000“. Последното е бивше РМД, към момента собственост на неустановени офшорни компании и лица, свързани с ръководството на предприятието. Мнозина обаче смятат, че собственик е Николай Ибушев. През 1998 г. държавният тогава завод е включен в пул „Машиностроене 2“, като посредник за продажбата на 51% от собствеността е определена Българо-руска инвестиционна банка, известна като банката на кръга „Олимп” близък до Иван Костов. По (не)ясни причини още тогава цената е силно занижена. В активите на дружеството не са включени готова продукция, части, заготовки, суровини и материали за около 80 млн. долара.

През 1999 г. е учредено РМД „Арсенал 2000“. Единствената цел на създаването на това дружество е участие в приватизацията на предприятието. В Надзорния съвет влизат Николай Ибушев, Атанас Бозов и Боян Белчев. Капиталът на дружеството е от 73 623 акции от по 1 лв. Дни преди да изтече срокът, „Арсенал 2000“ става законен собственик на 51 % от „Арсенал“ ЕАД. Продажбата става факт благодарение на крепката дружба между Николай Ибушев и Александър Божков, тогава министър на промишлеността в кабинета на Костов. Сделката е на обща стойност 2,1 щ.д., които да се платят за...10 години. Няколко месеца след подписване на приватизационния договор по предложение на Ибушев Надзорният и УС на РМД решават да се увеличи капиталът на дружеството от 73 623 акции на 1 546 000 акции, всяка с номинал по 1 лв. Около 465 000 акции се продават на външен акционер, а останалите се разпределят между участващите в надзорния и управителния съвет на РМД. Интересното в случая е, че т. нар. „външен акционер“ е офшорна фирма зад която не е известно кой стои и какъв е произходът на вложените финансови средства. По този начин делът на работниците в РМД е сведен до абсолютния минимум и на практика те остават без собственост в предприятието. През 2001 г. бившето РМД „Арсенал 2000“ придобива още 13% от акциите на завода и по този начин държавата остава само с 36%.

От момента на приватизация досега държавата има блокираща квота в „Арсенал“ АД, но никой не си мърда пръста да види какво се случва в завода. ДАНС, Икономическа полиция и ГДБОП кой знае защо също не проявяват интерес. Затова и в града се говори, че когато разпуска с компания в бар „Панорама” на скъпи питиета, босът Ибушев обича да гледа през прозореца и да възкликва, че това в краката му не е просто Казанлък, а Арсенал-Казанлък...

Тези факти няма как да не са били известни през годините на министри и премиери. Но никой не е реагирал. В Казанлък упорито се носи мълва, че най-новият цех в завод „Арсенал“, оборудван със съвременна техника, не е собственост на предприятието, а е изграден с машини, „взети под наем“ от „Арсенал 2000“. Така производственото дружество се декапитализира и отново държавата е с пръст в устата. През 2005 г. е направен опит държавата да се освободи от участието си в „Арсенал“, но поисканата тогава цена от 55 млн. лв е била прекалено висока за потенциалните купувачи, между които и „Арсенал 2000“.

Малко известен е фактът, че по същото време мениджмънтът на „Арсенал“ прави таен опит да се отърве от държавата като съдружник чрез увеличаване на капитала. Целта е била с решение на Надзорния съвет да се увеличат акциите, като новата емисия тихомълком да се изкупи от „Арсенал 2000“ и да се спестят исканите тогава от държавата над 50 млн. лв. В последните няколко години предприятието се развива изключително успешно и продукцията, по информация на експерти от икономическото министерство, се търси в Африка, Близкия изток, Латинска Америка, САЩ и Азия. Тези резултати неминуемо се отразяват в повишаване на цената на предвидените за продажба държавни акции. В държавната хазна обаче пари не постъпват
или са жълти стотинки. Потенциални купувачи от бранша са се заели спешно да търсят финансиране, предвид очакваната висока първоначална цена, която ще поискат от Агенцията по приватизация. Спецове са категорични, че държавата трябва да поиска за своите проценти поне 40-50 млн. лв. По предварителна информация обаче оценителят, (не)ясно по какви методики, е „калкулирал“ скромната сума от 14 млн. лв. Като потенциален чужд стратегически инвеститор за дела на завода се явява и Русия.  Москва отдавна има претенции към „Арсенал“ за когото постоянно твърди, че произвежда автомати без лиценз. От няколко години в САЩ се произвеждат български калашници (за които писахме в миналия брой), сглобявани в местен завод с внесени от „Арсенал” части. Според американското законодателство продукт, в който има местни компоненти, може да се представя като made in USA. Официално те са предназначени за местния пазар, но тихомълком, не без помощта на щатските власти, се доставят и за клиенти от Латинска Америка. Това очевидно е вбесило руснаците, които открито се противопоставят на ситуацията. Говори се, че когато хора от службите показали на президента Медведев и премиера Путин
калашници с щампа US направо им се изправили косите...

Въпросът в крайна сметка е дали държавата ще успее да вземе реалната цена за своя дял или Николай Ибушев ще я надхитри по вече познатите ни тарикатски начини.