22|
11532
|14.06.2011
ЪNDERGROUND
Минчо Христов: Губим милиарди годишно от подземните богатства
„Проблемът с подземните богатства в България е ужасяващ.
От 15 години насам всяка година България губи милиарди заради безскрупулния им грабеж от страна на наши и чужди фирми пред безучастния поглед на корумпирани кабинети и политици”, заяви пред „Торнадо” бившият независим депутат Минчо Христов. „Лично аз, заедно със Стела Банкова, в миналия парламент внесохме закон, с който да се направи пълна ревизия на всички концесии заменки и приватизационни сделки. Тогава не бяхме подкрепени от нито един депутат – нито от опозицията, нито от управляващите, от което човек може да си направи доста изводи... Сега този закон си отлежава в парламента.
Аз направих запитване към председателя на Народното събрание Цецка Цачева защо не бъде внесен за разглеждане от ГЕРБ, но тя мълчи като риба. Не виждам защо дори са нужни тези антикорупционни комисии, които очевидно харчат само парите на данъкоплатеца и не вършат никаква работа. В същото време могат да вкарват милиарди в България. Условията, при които се подписват тези концесии, ги няма и в африканските държави. В Либия например Кадафи дава на концесионерите 20% от печалбите и останалото е в полза на държавата.
В Челопечене, където е най-голямото находище на злато в Европа, канадската фирма Дънди прешъс взима 98,5% от печалбите Това правителство обаче не само, че не развали скандалната сделка, а взе, че даде на канадците, при това незаконно, златното находище в Крумовград при същите неизгодни условия за България. Държавата ще спечели от концесията около 20 млн. долара, а Дънди прешъс – 1,5 млрд. долара за целия период”, коментира Христов. Той добави, че едни от най-неизгодните концесии на подземни богатства у нас са тези с минералните извори. „Не може концесионерите да плащат едни смешни такси на държавата и в същото време да ни продават минерална вода за 70 ст. литъра, при условие, че на производителите тя не им струва нищо”, възмущава се Христов.
Според него в никакъв случай българското правителство не трябва да допуска добива на шистовия газ край Нови пазар. „Замърсяването при добива на горивото е огромно, тъй като в почвата попадат отровни химикали. Те ще унищожат природата в района. Във Франция и Полша например, въпреки че имат находища на шистов газ, са забранили добива му. За момента няма друга технология, която да не вреди на природата. Парламентът трябва добре да бъде запознат с това и да спести 30-те млн. евро, които подготвя да даде на американската фирма „Шеврон” за изследване на залежите. Освен това не мислете, че със сигурност под почвата има толкова много газ, колкото се хвали министър Трайчо Трайков. С горивата
политиците винаги обичат да спекулират в цял свят. Нищо чудно това да се окаже един хитър ход спрямо Русия, която няма да ни е нужна, ако, не дай си, Боже, започнем да добиваме шистовия газ”, категоричен е ексдепутатът.
Екологът Добромир Добринов: БАН е замесена в мафиотската схема
„Екооценките за това, дали дадено находище на подземни богатства е подходящо за концесия, се прави най-често от учените в БАН. Много от тях обаче продадоха душите си за пари и понякога пишат безумни доклади”, разкри пред „Торнадо” Добромир Добринов от „Зелени Балкани”. „Проблемът обаче е, че в екоминистерството има дефицит на кадри. Понякога професорите в академията правят такива прецизни оценки, които в същото време са опасни, че хората на министър Караджова не могат да се усетят. След това се налага екоорганизациите да пишат безкрайни жалби, с които искаме да се преразгледат оценките. Докато минат през тромавата администрация, концесионерите вече са закарали техниката си и започват да копаят. Миналата седмица имахме среща с министър Нора Караджова, за да изясним точно този проблем. Хората в нейното министерство допускат абсолютно едни и същи грешки всеки път. Виждаме, че тя има доброто желание да наложи някакъв ред, но проблемите са наистина сериозни”, каза още Добринов. Той сподели, че често еколозите получавали телефонни обаждания от депутати, които „приятелски ги съветвали” да спрат с жалбите си срещу концесиите. Последният подобен случай е бил с шеф на парламентарна комисия, който „помолил” Добринов да оттегли писмото си до прокуратурата. По лични съображения той обаче не пожела да спомене името на народния представител, който бил част от управляващите.
Минният монопол опоска златото и медта
Лъчезар Цоцорков
Минната камара в България, която стопанисва най-големите находища на подземни богатства, годишно прибира стотици милиони, докато за държавата остават жълти стотинки. Председателят на камарата Лъчезар Цоцорков, който е шеф на меднодобивния комбинат „Асарел медет” до Панагюрище, отчита годишни печалби от около 100 млн. евро. Друг мастит шеф на меднодобивна фирма е Цоло Вутев. Според запознати чрез комбината си „Елаците мед”, който работи до село Чавдар, за 5 години е отчел печалби над 1 млрд. евро. Заради неизгодните концесии държавата печелела едва около 1% от огромните суми. В камарата влиза и канадската фирма „Дънди Прешъс”, която по груби изчисления ще спечели около 25 млрд. долара от най-голямата златна мина в Европа – тази в Челопечене. Един от най-скандалните случаи с подземните богатства се свързва с името на Христо Ковачки, който беше осъден условно за укриването на 16 млн. лв. данъци в мината в Бобовдол, която получи на безценица от правителството на тройната коалиция.
Аз направих запитване към председателя на Народното събрание Цецка Цачева защо не бъде внесен за разглеждане от ГЕРБ, но тя мълчи като риба. Не виждам защо дори са нужни тези антикорупционни комисии, които очевидно харчат само парите на данъкоплатеца и не вършат никаква работа. В същото време могат да вкарват милиарди в България. Условията, при които се подписват тези концесии, ги няма и в африканските държави. В Либия например Кадафи дава на концесионерите 20% от печалбите и останалото е в полза на държавата.
В Челопечене, където е най-голямото находище на злато в Европа, канадската фирма Дънди прешъс взима 98,5% от печалбите Това правителство обаче не само, че не развали скандалната сделка, а взе, че даде на канадците, при това незаконно, златното находище в Крумовград при същите неизгодни условия за България. Държавата ще спечели от концесията около 20 млн. долара, а Дънди прешъс – 1,5 млрд. долара за целия период”, коментира Христов. Той добави, че едни от най-неизгодните концесии на подземни богатства у нас са тези с минералните извори. „Не може концесионерите да плащат едни смешни такси на държавата и в същото време да ни продават минерална вода за 70 ст. литъра, при условие, че на производителите тя не им струва нищо”, възмущава се Христов.
Според него в никакъв случай българското правителство не трябва да допуска добива на шистовия газ край Нови пазар. „Замърсяването при добива на горивото е огромно, тъй като в почвата попадат отровни химикали. Те ще унищожат природата в района. Във Франция и Полша например, въпреки че имат находища на шистов газ, са забранили добива му. За момента няма друга технология, която да не вреди на природата. Парламентът трябва добре да бъде запознат с това и да спести 30-те млн. евро, които подготвя да даде на американската фирма „Шеврон” за изследване на залежите. Освен това не мислете, че със сигурност под почвата има толкова много газ, колкото се хвали министър Трайчо Трайков. С горивата
политиците винаги обичат да спекулират в цял свят. Нищо чудно това да се окаже един хитър ход спрямо Русия, която няма да ни е нужна, ако, не дай си, Боже, започнем да добиваме шистовия газ”, категоричен е ексдепутатът.
Екологът Добромир Добринов: БАН е замесена в мафиотската схема
„Екооценките за това, дали дадено находище на подземни богатства е подходящо за концесия, се прави най-често от учените в БАН. Много от тях обаче продадоха душите си за пари и понякога пишат безумни доклади”, разкри пред „Торнадо” Добромир Добринов от „Зелени Балкани”. „Проблемът обаче е, че в екоминистерството има дефицит на кадри. Понякога професорите в академията правят такива прецизни оценки, които в същото време са опасни, че хората на министър Караджова не могат да се усетят. След това се налага екоорганизациите да пишат безкрайни жалби, с които искаме да се преразгледат оценките. Докато минат през тромавата администрация, концесионерите вече са закарали техниката си и започват да копаят. Миналата седмица имахме среща с министър Нора Караджова, за да изясним точно този проблем. Хората в нейното министерство допускат абсолютно едни и същи грешки всеки път. Виждаме, че тя има доброто желание да наложи някакъв ред, но проблемите са наистина сериозни”, каза още Добринов. Той сподели, че често еколозите получавали телефонни обаждания от депутати, които „приятелски ги съветвали” да спрат с жалбите си срещу концесиите. Последният подобен случай е бил с шеф на парламентарна комисия, който „помолил” Добринов да оттегли писмото си до прокуратурата. По лични съображения той обаче не пожела да спомене името на народния представител, който бил част от управляващите.
Минният монопол опоска златото и медта
Лъчезар Цоцорков
Минната камара в България, която стопанисва най-големите находища на подземни богатства, годишно прибира стотици милиони, докато за държавата остават жълти стотинки. Председателят на камарата Лъчезар Цоцорков, който е шеф на меднодобивния комбинат „Асарел медет” до Панагюрище, отчита годишни печалби от около 100 млн. евро. Друг мастит шеф на меднодобивна фирма е Цоло Вутев. Според запознати чрез комбината си „Елаците мед”, който работи до село Чавдар, за 5 години е отчел печалби над 1 млрд. евро. Заради неизгодните концесии държавата печелела едва около 1% от огромните суми. В камарата влиза и канадската фирма „Дънди Прешъс”, която по груби изчисления ще спечели около 25 млрд. долара от най-голямата златна мина в Европа – тази в Челопечене. Един от най-скандалните случаи с подземните богатства се свързва с името на Христо Ковачки, който беше осъден условно за укриването на 16 млн. лв. данъци в мината в Бобовдол, която получи на безценица от правителството на тройната коалиция.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads