Обезглавеният и унизен маестро!

Празният постамент от черен мрамор , на който стоят само името и годините на раждане на маестро Георги Атанасов,се намира точно от едната страна на Летния театър в Борисовата градина. Стотици, хиляди концерти са правени през годините на него. Но никой не е забелязал, че отстрани , за сетен път унизен,е  един от великите диригенти и капелмайстори на България.Липсва бюста му.

Похвално е, че другите бюстове в Борисовата градина се поддържат общо взето на добро ниво. Тук-там са подменени някои от цифрите на рождените дати, на други места постаментите са замазани и укрепени. Явно съвестни хора от столичната община са си свършили работата. Но за бюста на маестрото, откраднат кой знае кога от неуки вандали, никой не се е сетил. Е, навярно е дошло време, да се изтръскат жълти стотинки от общинската хазна. Един нов бюст не излиза чак толкова скъпо.


А защо с възстановяванено  да не се заеме министерството на културата ? Трябва ли да припомняме, че пионерът на оперното ни изкуство  е създал такива произведения като „Борислав”, „Гергана” по поемата на П.Р. Славейков, „Запустялата воденица”, „Цвета или Македонската кървава сватба”. Маестрото изнася хиляди концерти, подготвя стотици музиканти. Е, родоначалникът на националната ни оперна традиция май заслужава един, макар и  закъснял поклон ?!

Министерството на отбраната и най-вече Националната гвардейска част също са забравили своя маестро. Георги Атанасов е бил капелмайстор на 21 Средногорски пехотен полк. През Балканската война призивните звуци на бойните маршове на неговите музиканти вливат сили и смелост у българските воини, които влизат в историята с победата си на „Родопската шипка” – връх Средногорец. Шест години маестро Атанасов е капелмайстор на Гвардейския духов оркестър,където солисти са Панчо и Любен Владигерови. После поема диригентската палка  на военно-духовата музика на Военното училище.




 На името на маестрото е кръстено и средното военно музикално училище в София, което кой знае защо бе закрито преди години. Ще припомним, че и до днес голяма част от музикантите  на Представителния гвардейски духов оркестър са възпитаници тъкмо на това училище.Така че думата имат и  МО и  командването на Националната гвардейска част.
 И  маестро Атанасов има заслуга гвардейците да са  лицето на България пред света.

Животът на маестро Георги Атанасов угасва в една бяла стая в санаториума Лаго ди Гарда в Италия. Далеч от родина и близките си, той умира самотен и тъжен.Шест години са необходими за да бъдат пренесени тленните му останки в България. Накрая това става благодарение на събраните пари от приятели и почитатели. Погребан е в София през февруари 1937 г. Посмъртно получава всенародно признание.



Днес той пак е забравен. И пак е самотен. Поне в Борисовата градина, където хората очакват да видят неговия бюст на мястото си. Маестро Атанасов заслужава не благоволение, а уважение! И не само от приятели и почитатели...