Писмо от ареста: Идат нови партизани

Май усеща, че имам жиесем, пък той още няма. Новак е, ама ще се научи. Тук всички се научават. Очите му шарят като на пор в кокошарник. Прави се на чалнат, но е тарикат, голем тарикат, знаеш че познавам тия работи. Я па му играем Гошо лудия от Горно Камарци, нали разбираш.

Сега да ти кажа по работа. Онези кинти ги отнасяш като сом плувка у дълбокото – никой да ги не види. На кол да те набучат, няма да признаваш нищо, иначе ще ми скъсат задника. Адвокатчето като ти донесе писмото му дай двайсе бона. Нито стотинка повече, дагойба у копелето. Само за пари пита. „Нали е криза бе, викам му, нямаш ли милост?” „Криза, криза, ама гаджето иска на Канарските острови, нови цици, да и повдигнат задника, да и надуят джуките и „Мерцедес” кабрио...” „Отрежи кабриото, като антикризисна мярка”, викам му. „Отрязах къща в Драгалевци”, ми отвръща тоя серсемин. Според мен и семейството си е отрязъл, ама за тая курва, любовницата му, ще ни съдере още няколко кожи. Викам му: „Ще се оплача от тебе в Страсбург, кръвопиец такъв!” А той се смее: „Нали ще ти трябва пак адвокат, някой колега ще намаже”. Гад мръсна. Някой ден, когато съм вече на светло, само да ми се мерне – ще му изпия мозъка със сламка! Вчера като дойде в ареста, ми шушне на ухото, докато копоя се правеше, че гледа в тавана – нали и него го подплатяваме с някоя кинта да не се престарава... Та тоя дръвник, адвоката, ми плюнчи ушната мида: „Трябва да обезпечим следователя и прокурора. За съдията – отделно. По шейсет бона капаро в евро на калпак”, - вика. „Да им го начукам”, - отвърнах му люто бесен. А той се хили като пача: „Като ги познавам, и тримата няма да откажат...” Бах мааму, братчед, скиваш ли колко се е изпедерастила тая държава?! А народецът чака правосъдие...

В килията има още двама. Направо са вампирясали – по цяла нощ се озъртат като бухали, нещо си шушнат, гледат към ъглите на килията, правят знаци, сякаш са глухонеми. Единият вчера изведнъж се разпя с пълно гърло. Пее някаква песен за министъра Цветанов, как щял да го нафарфори, да го скъса, него, и леля му, и шуранайка му. Такава песен не си чувал, братчед! Тръпки ме побиха, сякаш слушат „Изправи се гора от стомана...” Чудех се къде да се скрия, да не ме свържат куките с това пеене, щото може голяма беля да стане. Вторият, дето не пееше, почна да псува като хамалин. Бил съм на сточна гара, и при хамалите на „Ботев”, ама такова псуване не бях чувал. Тращи като бораксите на Митьо Черния, дето ги изстрелва зарад курвите на рождения си ден в Бояна, братчед. Да не бях онемял от почуда и шубе, щях да го питам тоя, къде се е учил на таквоз попържане. Направо олимпийски шампион! През това време другият подхвана втора песен - за Бойко Борисов. К’ви му били другарите, кво щяло да му се случи... сещаш се, нали? Аз се правя на удавен – няма ме, потънал съм. Току гледам онзи, министъра, очичките му светят и се смеят, смеят, гаче ли са му променили мярката с „подписка”. Викам си на акъла: „Ще ви видят сметката за тия песни и псувни, драги самохвалковци”, но на глас не продумвам нищо. Пълен идиот, Мунчо номер едно, чат ли си?! Нагли копелета, ти казвам, братчед, нагли та нагли... Заслужават си името не - ами оттатък.

А бе, верно тоя министър въртял бизнес с хляб за аскера. Хем е началник на войската, хем я храни от своите си фурни и прибира парата. Ето на това казвам аз желязна хватка. И в ареста му носят постоянно самуни и козунаци, все едно всеки ден е Великден. Вчера го гледам, рови из някакъв пълнозърнест хляб. Мисля си – ще извади пила, направо ел класико. Ама не, извади цигари. От едно козуначе пък измъкна пачка евро. Да видиш само как му се мазнят другите двама бабаити в килията. Куките и те му въртят свирки. Баровеца си е баровец и в кауша, от мен да знаеш. Те затова са го направили министър, щото знае как да се държи и на кого да дава. В кенефа да го заключиш – лафка ще отвори. Не че ние не знаем, ама не ни падат такива шансове... А и партиите ни търсят само за дребни услуги - да осигурим 100-200 гласа. Нямат ни доверие за по-така работи. Търсят все такива големи далавераджии като тоя министър. Чудя се само по какво ги познават, мама му стара.

Пред Великден ни водиха на баня. Там видях оня каратиста, дето бил шеф у ДАНС-а. Пандизчии и куки му се свалят, а министъра му кима като на равен, че и повече. Ред и дисциплина ти казвам. Направо директор на затворите трябва да го направят! По едно време същият този Трактора взе да ме гледа право в очите, чак тръпки ме побиха, изпоти ми се гъза, добре, че бях под душа и не станах за резил. Приближава се и ме пита: „Що си тука? Какъв ти е бизнеса?” Аз обаче не съм вчерашен, реагирах светкавично: „В играта със скрап съм, но ме окошариха по политически причини...” Той се пули като бик у пичка: „Ква политика бе, компир? Що не те познавам?” „Ние сме в нелегалност”, заковах го на място и той онемя. Ама да не съм го излъгал? И групата ни за обири на жилища е нелегална, цехът ни за салам също е нелегален. Не плащаме данъци, не плащаме осигуровки, кризата се натопорчва, доверието на народа пада и току виж – нови избори. Това не е ли борба срещу властта? Тя ни преследва, а ние се криеме – нещо като партизаните. Трактора обаче понеже е хладнокръвен бързо се окопити и ми вика: „Гявол си, може да потрябваш. Ще те държа те под око”. Това последното ме притесни сериозно. Пък и не казва за какво ще потрябвам.

Затова ти пиша спешно да се разплатиш с адвокатина, с прокурорчето, полицайчетата, ако трябва да се даде и нагоре – само ме измъкни по-бързо от ареста. Пусни в оборот и златото, дето го свихме от къщата на депутата. Три кила е, ще стигне поне за „домашен”. Щото тук може да ме употребят, което може да се окаже с фатални последици. Нямам предвид само, че ще ми отънее гласчето... Но да не мисля за най-лошото. Може пък някой ден тия момчета да вземат властта и ние покрай тях да станем баровци. Всичко е възможно. Милиционери станаха банкери, що и тия да не управляват, к’во толкова. А аз съм бил с тях в ареста, заедно наровете сме търкали и в една кофа сме пикали. Едно време как всички пандизчии и шумкари станали министри и началници, а? Що пак да не стане... Затова, докато съм тук, ще се навъртам край Трактора и министъра, пък ти действай.

Малеее, щях да забравя. Наглеждай по-строго жената. На свиждането онзи ден ми се кълне, че никъде не излиза, ама не и вярвам. Да седи в къщи и да гледа Бигбрадъра. Дал си ми дума да я следиш и пазиш, че опущи ли се, ще овършее града, братчед. Знаеш каква гореща фурна е... Обади се и на дъщерята в Америка. Ако е подочула нещо за мен, кажи й че е по политическа линия. Точно така – в опозиция сме, речи, да не се черви пред американците. Най-важното е да си плащаме и на тия дето са на власт, и на опозиционерите. Тази схема винаги ни е носела келепир – ще проработи и сега.
Това е засега, братчед. Удари една жица и на журналистчето от вестника, да вземе да напише, че ми нарушават човешките права, например. Да напише още, че съм болнав, че лежа невинен, че съм жертва на насилие. Да го докара като турски сериал. Хората обичат такива работи. Това винаги фаща декиш. Дай му два ланеца на журналистчето – то си знае работата.

Вече привършвам. На теб се надявам. Прави – струвай, да се видим за Гергьовден.
Хайде със здраве.
Ако ме оставят, ще пиша пак, ама гледай да не се докарвам дотам...

Твой братчед - Асенчо