Превратът на 10 ноември – под диктовката на КГБ

Те изпълняваха всичко, бяха сред дисциплинираните. Това разказва ген. Олег Калугин, един от най-кариерните генерали на съветските тайни служби, който живее в САЩ. Именно Калугин преди време разкри, че българските му колеги са поискали от КГБ съвет как да бъде ликвидиран писателят Георги марков в Лондон през 1978 г. Дали Калугин казва истината, не е ясно и досега. Самият той е бил обвиняван от свои колеги, че е ликвидирал един от най-добрите двойни агенти на Москва, за да не издаде връзките на генерала с американците още по време на „студената война”.

Представителството на КГБ в България има дълга история. Първоначално след идването на власт на отечествено-фронтовското правителство на 9 септември, у нас представители на съветсикте служби, включително на СМЕРШ (Смерт шпионом) създават първообраза на МВР. В същото време към Москва отпътуват сандъци с архиви от българските царски служби, най-вече засягащи отношенията ни с Германия на Хитлер. Руснаците прибират и агентурните сведения за действията на американските, френските и английските служби на територията на България и Балканите.

От 1956 г. е регламентиран поста Старши съветник на КГБ към българското вътрешно мининстерство. Това става с подписването на двустранен договор.

В състава на представителството влизали: ръководител, заместник-ръководител, около 5 оперативни работници и технически персонал. След 1972 г. екипат от оперативни работници е увеличен с още един-двама души. Кабинетът на шефа е бил в сградата на МВР на ул. „Септември”, на същия етаж, където се е намерало и Шесто управление на ДС. През 70-те и 80-те години със старши съветникът е контактувал лично първият зам.-вътрешен министър, който отговарял и за ДС – ген. Григор Шопов.

Главните задачи на КГБ в Народна република България са били да следят за спазването на указанията на Кремъл. По-конкретно кагебистите събирали данни за западните посолства и дипломати, за оръжейните ни заводи, сведения за Турция и Гърция като членки на НАТО, за антипартийни и антиправителствени настроения в българското общество.

В навечерието на 10 ноември от София са изпратени множество кодирами грами, в които кагебистите съобщават имената на противниците на Тодор Живков и появилите се дисиденти. По тяхно предложение в Кремъл привикват Андрей Луканов и Петър Младенов за указания как да проведат преврата и да овладеят структурите на БКП в цялата страна. Тези разговори са стенографирани, както и указанията кой да бъде отстранен от поста, кой да остане и накъде да върви България.

На 9 и 10 ноември ген. Василий Мякушко, който по това време е шеф на бюрото на КГБ в София изпраща над 40 съобщения в Кремъл за развоя на събитията по отстраняването на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП и издигането на същия пост на дотогавашния външен министър Петър Младенов. Русднаците са били запознати с целия план, а някои от верните привърженици на живков, особено тези от бригадата „Чавдар” са били „профилактирани” как да се държат, за да не изпаднат в некомфортно положение, меко казано.

Според доклади в КГБ от онова време ръководството на българската ДС е било уведомено да не се намесва, за да се гарантира успехът на преврата. Според някои източници дори Тодор Живков е знаел какво му се готви, но е нямал никаква възможност да се противопостави. Той е бил наясно, че щом Кремъл е взел решение за неговата смяна, няма никакъв шанс. Още повече, че Живков е знаял как самият той през 1956 г. по време на Априлския пленув извършва вътрешнопартиен преврат и заема мясото на Вълко Червенков начело на партията и държавата. За него най-важно е било обещанието да бъде оставен на спокойствие, както и семейството му.

Кои са хората на КГБ в България:

Ген. Владимир Николаевич Суходолски – март 1954 – юли 1955 г.

Полк. Николай Алексеевич Ляпунов – юли 1955 – март 1960 г.

Ген. Михаил Иванович Егоров – март 1960 – май 1962 г.

Алексей Николаевич Куренков – 1963 – 1965 г.

Дмитрий Иванович Пищулин 1965 – 1967 г.

Михаил Петрович Светличний – 1967 – 1968 г.

Ген. Иван Тихонович Савченко – 1969 – 1979 г. (присъдени му две генералски звания за това, че не е допуснал в България да се появят настроения като тези по време на Пражката пролет и последвалите събития в Чехословакия).

Владилен Николаевич Фьодоров – 1975 – 1983 г.

Ген. Василий Емелянович Мякушко – 1983 – 1991 г. - човекът, контролирал преврата на 10 ноември 1989 г.

 

Ген. Лев Петрович Костромин – 1991 г.

Освен представители на КГБ в София са работили и пратеници на съветската милиция, които са съветвали шефовете на нашата народна милиция. Най-известни от тях са ген. Павел Филипович Перевозник и ген. Николай Ефимович Циганник, който действал до 30 декември 1989 г.

В доклади на КГБ като най-верни сателити на Москва и КГБ са сочени българските, кубинските и гедееровските (на ГДР) тайни служби.