Вижте мотивите на съдия Младенов да пусне Йожи от ”Наглите” на свобода

Всъщност осъденият получава 18 години затвор заради  групиране на 2 престъпления – едното е за извършен грабеж в Несебър и второто е за отвличания.

Ако за авера му Любомир Димитров – Гребеца администрацията на затвора се изказва ласково, то за Йожи е с големи резерви. Тя е против предсрочното му освобождаване:  „Администрацията на затвора възразява относно приложението на чл. 70. Същата счита, че не може да се произнесе по отношение на втората предпоставка, без да е налична първата такава, а именно по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 да са налице не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив. Видно от изготвената спарва, както и с оглед данните, съдържащите се в затворническото досие, се установява, че по отношение на лишеният от свобода Е. е налице определяне на едно общо наказание по смисъла на чл. 25 от НК, вр. чл. 23 от НК, като така определеното общо наказание по НОХД № 4529/2010 г. по описа на СГС и НОХД № 220/2012 г. по описа на РС – Несебър, е приведено в изпълнение, общо определеното наказание, с начало 18.12.2009 г. Към настоящия момент лицето е изтърпяло фактически 9 години, 4 месеца и 9 дни, според изискуемия от разпоредбата на чл. 70, 12 години „Лишаване от свобода“. Администрацията на затвора не може да даде становище по отношение на втората предпоставка, без да е налице първата такава”.

Вместо съдът да се вслуша в опасенията на затворническата администрация, пуска Йожи на свобода без много да му мисли.

Ето как се обоснова съдия Николай Младенов за решението си: „От становището на И.С. относно подадената молба, в хода на изтърпяване на наказанието в началото е бил  констатиран нисък риск от рецидив, към настоящия момент оценката е снижена – 28 точки, отново нисък риск. Наблюденията върху социалните контакти установяват надеждност и формират сигурност в подкрепата, която същият получава от близки. В доклада на инспектор Г. има данни за 6 случая, в които осъденият е бил награждаван. Данните от психологическото изследване на инспектора психолог Стефанова сочат, че в хода на изтърпяване на наказанието осъденият показва старателност, повишена изпълнителност и в трудов аспект, ангажиран е с работата си, стриктно изпълнява и реализира задълженията си, може да се адаптира, с преобладаващо добър самоконтрол, избягва конфликтите, с желание приема реда в местата за лишаване от свобода и има готовност за успешна ресоциализация. Държи особено на близките и семейството.

На последно място, няма как да се игнорира фактът, че остатъкът за изтърпяване не е малък, но съдът счита, че с оглед ограничението в чл. 439а, ал. 3 от НПК, че принципно, за да се откаже условно предсрочно освобождаване, размерът на неизтърпяната част не би могло да бъде единствено основание за това и от друга страна, начинът на индивидуализация на наказанието в конкретния случай е включвало и приложение на чл. 24 от НК. Фактически изтърпяната част е също достатъчно голяма като период, а наличието на материално-правните предпоставки с оглед така изложените доводи на съда са налице и писмените доказателства също сочат на настъпила положителна промяна, поради което и съдът счита, че искането е основателно и следва да бъде уважено. За срока на неизтърпяната част, съдът счита, че с оглед императивните изисквания на НК, следва да се установи изпитателен срок, както и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за максималния срок от три години”.

Ето и членовете, на които се позовава съдията:

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически:

1. не по-малко от една втора от наложеното наказание;

2. не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Чл. 339. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.

(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.