Златната есен на благотворителните шоута

Кои сме ние? Ние сме големите, супер големите и супер благородните шоумени, ние сме виповете и звездите. Правим шоу, забавляваме се, майтапим се, показваме стайлинг и сексапил, ще си пиарстваме един на друг, ще си лафим, ще се хвалим, прегръщаме и целуваме до отмала. Вие ще ни гледате и ще давата пари! Трябва да ни ръкопляскате, да ни се възхищавате, да плачете умилени – въобще, бъдете добрички и послушни. Що е то? Познахте - „Великолепната шесторка 2”. Или Байландо – все тая. Ако не пляскате с ръце и не пращате sms-и значи сте с каменни сърца, темерути, пропаднали типове, скръндзи, вампири, сатани, гадняри. Само няколко левчета и си купувате индулгенция за добър човек. Няколко левчета, вижте само колко сме готини.

След Байландо по Нова тв и бТВ атакува човешкото в нас. Дръпна струнките на състраданието, доколкото са ни останали такива.

Ако призивите бяха излезли от устата на пътуващ проповедник, чужденец мисионер или доброволец от някой корпус, я на мира, я за бедните, щяха да звучат поне логично. Защото по земята има много мъка и хората трябва да си помагат. Но със задачата да ни съпричастнат към болката на други хора са се заели с всичка сила продуценти, тв водещи, шоумени, певци и танцьори от всякакъв вид и калибър, въобще все звезди. Което смущава и предизвиква известна неприязън към задължителните в такива случаи стомашни проблеми.

Да вземем „Великолепната шесторка 2”. За всеки, завършил пети клас, е ясно, че две телевизии се надбягват, надхитрят и надцакват на една и съща писта. Открай време е така, сякаш някой несръчен хирург им изрязъл заедно с чувството за мярка и въображението. Едните пуснаха турски сериали и другите отвърнаха на удара – турски сериали. Едните пуснаха шоу за млади певци, другите контрираха със същото, но под друго име. С танците за ВИП персони и звезди – същата работа. По темата за благотворителността – отново някакви формати под индиго. Винаги се получава така, когато 7 млн души се възприемат не като зрители с интелект и духовни потребности, а като 7 млн есемеса. Формулата отдавна е доказала висок КПД. Семпло сценарийче, няколко познати (някои до втръсване) муцуни, сълзливи реплики, сълзливи клипчета, задявки с оркестърчето, тъпи шегички, лафчета, няколко политици и почваш да доиш дойната крава.

Официалната философия на „шесторката” бе разгласена от „съпричастни” медии така: Вторият сезон на "Великолепната шесторка” е следващата естествена стъпка в стратегията на bTV за социална отговорност, свързана с решаването на проблемите на децата. Мисията на шоуто, което отново се реализира в партньорство с международната организация УНИЦЕФ (очаква се от подобна организация да е по-бдителна и взискателна), е да събере средствата, с които за първи път у нас ще бъде закрит дом за деца на възраст 0-3 г., а именно домът в Шумен.
Слоганът на предаването е: "Семейство за всяко дете!”

Прощавайте, но на такава патетика никой не вярва. Много по-правдоподобно би прозвучало съмнението, че домът в Шумен така и така ще се закрива заради палеозойските методи на отглеждане на деца и някой е решил да изкяри от тази работа. Очаквайте разкрития от този род в „жълтата” преса, които пък ще вдигнат нейните тиражи. Ангажираните в шоуто ще скочат като ужилени: сакън, ние сме рицари на благородната кауза, нас пари не ще ни купят! Ние, неморалните обаче, ще си позволим ерестта да не повярваме на фалцетния ентусиазъм.

Но да не се отплесвам. Официалната философия на шоуто я чухме, видяхме и прочетохме. Има обаче и неофициална и тя гласи: Ние пак сме тук - благородни, великодушни, доблестни, възпитани, почтени, честни, знаменити, благи, възвишени, величествени, човечни, хуманни, милосърдни. Ние сме ВИП! Ние сме звезди. И обичаме и децата. А вие? Вие трябва да ни повярвата, да ни се доверите и да давате, давате, давате. Есемесите ще ви приближат до нас.

Слоганът на шоуто: „Печалба на всяка цена!”

Цел: Три месеца лицемерие = милиони приходи от реклама. Това е общата цел, черешката на която са интересите на продуценти, медийни шефове и рекламни босове.

Има и индивидуални цели. На водещата Ани Салич, например, би могла да се формулира така: личен рейтинг, имидж, монопол върху благотворителни акции, популярност, влияние, запазено място във ВИП средата и елита, влизане в политиката.

Девиз: „Журналистиката е средство, а не професия”.

И като стана дума за Ани Салич нека припомним нейното озарение, с което ни дари в първата вечер на „шесторката”: „Шоуто, което промени и спечели цялата страна. Шоуто, което промени България!” Браво, Ани, браво, Салич! Да не би пък духът на Майка Тереза да се е вселил в нашата Райна Княгиня на милосърдието?

Шоуто си има и малки тайни. Засега не ни казват точно в кой момент ще се появят политиците, премиерът и президентът – искат да ни изненадат приятно. Палавници такива... Само че ние сме печени: курдисваме се пред телевизорите с джиесеми в ръка и не мърдаме оттам. Освен до тоалетната. Акаме и тичаме обратно пред тивито да чакаме главните герои. Ако все пак се съклетисаме, ще ни пуснат шоуто избори за държавен глава, кметове и общински съветници.
Но дотогава ще разчитаме на 12-те участници, които ще се борят за добрата кауза:

ТОНИ ДИМИТРОВА – певица, майка

ТЕДИ КАЦАРОВА – певица, дъщеря на Силвия Кацарова, което е важно, да не кажем и условие за появата на Теди...

БОНИ – попфолк певачка

ТОМА – музикален идол, рокаджия, няма деца, но обича децата

КОЛЬО ГИЛЪНА – музикант, баща. Някога пънкар и вокалист на „Контрол”, изпял парчета като „Леле Како” и „Бий хлапето”. Днес, по чиста случайност, е част от продуцентската къща на Магърдич Халваджиян „Глобал филмс”, който пък е продуцент и режисьор на шоуто.

НАСКО от БТР – Беше в шоу на Нова, що да не бъде и в шоу на бТВ?

НИКОЛАЙ МАРТИНОВ - участник в Survivor, герой, хубавец, здравеняк, печен, мачо.

СЛАВЧО ПЕЕВ – актьор – професия с много значения и приложения.

ЕМИЛ ЧОЛАКОВ – синоптик, баща, вече и звезда. Най-вече звезда. Колко бързо стават хубавите работи понякога. Лягаш си обикновен шматарок – събуждаш се в обятията на Ани Салич. Браво.

АЛБЕНА МИХОВА – актриса, майка, израстнала сама, бори се сама, успява сама.

ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА – спортна легенда, рекордьор на висок скок, пионер на аеробиката.

ВАЛЕНТИНА ВОЙКОВА – водеща, майка, мис нещо си, вече и звезда. Ах.

Тони Димитрова и Албена Михова изглеждат най на място. Дано и други бъдат убедителни.

В студиото на шоуто бяха забелязани и лица от т.нар. „постоянно присъствие”: Веселин Маринов, Мариана Попова, Мартин Захариев и др. Винаги готови, с отворени сърца, обятия и пр.

На авторите на кампанията трябва да е ясно едно: много българи не са против благотворителността, а против показността, особено натрапената. Правете разлика.

„Съдейки по атмосферата в студиото, можем да кажем, че България е готова!” Това ни казаха още в първата вечер от голямата лъскава дандания. И допълниха: „България е готова и този път да отвори сърцето си и да подари надежда и семейство на всяко дете”. Прави впечатление с каква лекота се използват думи като сърце, деца, семейство, надежда. Сякаш си миеш ръцете...

Фалшиви нотки в кресчендото на старта ни кара да бъдем бдителни към щедрите послания. Предизвикват и някои въпроси.
1. В студиото на шоуто има звезди, светлини, възклицания, неспиращи целувки и помпозни фрази, френетично „настроена” публика, блеснали очи. Имаше дори вметки на водещата (към Наско от БТР) като: „Ние си пием малката ракийка и вечеряме, ама трябва и да пеем...” Но защо ги няма децата, за които уж е целият този маскарад?
2. Къде са приемните родители, които да споделят за какво иде реч?
3. Липсва и статистика колко приемни семейства има в България, срещу какво заплащане са приели да са такива, в какви условия живеят при тях децата?
4. Няма информация, анализ и дискусия за домовете, за причините деца да бъдат там, за държавната политика по тези въпроси, обществените реакции и нагласи, финансовите параметри, какъв модел е подходящ за България и пр.
5. Никой не казва колко струва и самото шоу. Колко струва?
6. Какви хонорари получават участниците, водещите, процентите на продуцентите, процентите на мобилните оператори, отчисленията от рекламата в каква посока отиват и пр.
7. Защо организатори и участници не лъскат имиджа си в самите домове? Или ги е страх от пропастта между тях и децата?
8. И най-важното: няма ли сред участниците такива, които искат да станат приемни семейства? Ако не - защо? Ако да – защо?
9. Колко и на кои медии е платено да отразяват шоуто?
10. Защо в подобни шоута никога не канят професори, икономисти, работодатели, медици, инженери, програмисти, учени, учители, възпитатели, жепейци, строители, общи работници, търговски служители, студенти, цигани, шофьори, невръстни родилки, възпитаници на домове, фермери, горски работници, хидролози, военни, моряци, полицаи, юристи, занаятчии. Или те са достойни само за ролята „изпращач на SMS”?

Организаторите, вдъхновителите и участниците в поредното шоу би трябвало да знаят, че благотворителност винаги върви ръка за ръка с доброволчество. Те не обелват и дума за второто. Дали защото при него се иска кураж, смелост, всеотдайност, лишения и почти никаква публичност? Доброволците у нас са предимно чужденци. Те са в домове, в сиропиталища, в старчески приюти. Рядко са пред камери и микрофони, защото са заети да мият подлоги, да слагат уринатори, да хранят болни, да чистят тоалетни, да учат на А и Б несретни малчугани, да усмиряват с блага дума обезумели от живота и съдбата човешки същества.

Шумно рекламираните и шумно представяните ни благотворителни шоута може и да са полезни, но със сигурност имат странични ефекти, които подкопават и без това разклатената ни ценностна система. Те вменяват вина на зрителите. Сякаш те са причина да има сираци, болни, изоставени и еноправдани. И второ: блясъкът и натрапването на благотворителност отблъскват по един особено циничен начин, защото противоречат на идеята, че благотворителността е личен морален акт. Затова и част от изпратените есемеси са плод на моментна емоция и реакция, отколкото осъзнат жест. Подканяш, настояваш някой да свърши нещо, за което не е виновен и което е трябвало да свършат други хора и институции. Това граничи с манипулацията и някои опитни юристи биха могли да атакуват това поведение.

Не се връзвайте, драги сънародници, на този популизъм. Мислят ни за шарани. Убедени са, че са по-умни от всички останали. Вдигат се рейтинги, привлича се реклама, оттам и солидни приходи на гърба на деца в нужда. Но кой не знае, че рейтингите и рекламата се държат от едни и същи хора? Същите, които накрая ще броят приходите от есемесите. Помислете преди да участвате. Защото у нас спорадичната благотворителност е опит да се подмени или оправдае липсата на последователна социална политика.

В ситуация като тази, с нароилите се благотворителни шоута и благородни екранни пориви, народната мъдрост винаги е от полза.

Ето какво ви една притча за богатите и бедните.

Един човек попитал свещеник, известен с точните си съвети: „Защо бедните хора са по-отзивчиви към чуждата беда, а богатите не?”
- Погледни през прозореца и кажи какво виждаш, - отвърнал отчето.
- Виждам дървета, къщи, птици, деца играят...
- А сега погледни в огледалото, - продължил свещеникът, - и кажи какво виждаш?
- Виждам себе си, - гласял отговорът.
- Ето какво, - казало отчето, - и тук, и там имаме обикновено стъкло, но второто е малко понапудрено със сребро, за да отразява това, което искаме да видим...

Поучителна е и притчата за лъжата и вълшебния мост.

Вървели по пътя баща и син. Момчето разказвало разни неща, но в един момент мъжът усетил, че синът крие истината и се опитва да го излъже, затова му рекъл:
- Мойто момче, наближаваме мост. Този мост обаче не е обикновен, а вълшебен – разпада се под краката на хора, които не казват истината.
Момчето се уплашило и признало, че е излъгало.
Когато двамата стигнали до реката и тръгнали по моста, изведнъж той се...сринал.
- Заслужих си го, - рекъл бащата, когато двамата се измъкнали от водата, - защото и аз те излъгах. Няма вълшебни мостове.

Колко жалко. Щяхме да си спестим не едно и две разочарования, ако имаше все пак такива мостове...

Борис Петков