50 години чества ЕС от сключването на Римските договори

На този ден преди 50 години - 25 март 1957 г. - се сключва т.нар. Римски договор, с който се създава Европейската икономическа общност. Той е подписан в италианската столица от Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. Заедно с Договора за създаване на Европейската общност на 25 март 1957 г. шестте страни подписват и Договор за Европейска общност за атомна енергия. ЕВРАТОМ е подписан от същите шест държави. Целта му е да допринесе за създаването и развитието на европейските ядрени индустрии, така че всички държави - членки да имат полза от атомната енергия. Договорът гарантира и безопасността на доставките. Той установява високи стандарти за безопасност и предотвратява използването на ядрени материали за цели не по предназначение. За да се сложи край на дублирането на институциите на трите Общности, през 1965 г. e подписан Договорът от Брюксел за сливане на изпълнителните органи в една „Комисия на Европейските общности“ и създаване на един общ Съвет.
  50 години по-късно Европейският съюз посреща с две проектодекларации 50-ата си годишнина. Официалната по случай юбилея беше обект на дълги спорове. ЕНП предложи алтернативен вариант. Годишнината се отбелязана и с редица тържества и прояви на 24 и 25 март 2007 г. В тържествения концерт има и българско участие. Мария Илиева представя нашата страна, редом с едни от най-популярните и обичани изпълнители от европейските сцени.
Що се отнася до декларациите, т.нар. Берлинска декларация има за цел да подчертае общите цели и методи за работа на Европейския съюз. Като най-големи предизвикателства за Съюза се сочат климатичните промени, изграждането на общия вътрешен пазар, развитието на еврозоната и „стабилността като основно постижение на европейското обединение“. Текстът е изграден от пет абзаца и не е по-дълъг от три страници. Той беше изпратен до всички държави-членки. Според проектодокумента приемането на нови държави-членове е спомогнало за обединението на Европа и за консолидацията на демокрацията и законността. Набляга се и на факта, че всички държави имат равни права и задължения, както и че се прилагат принципите на прозрачност и субсидиарност като принципи на европейското общество.
Един от най-сложните проблеми, стоящи пред ЕС, обаче, е свързан с приемането от всички страни-членки на ЕС обща конституция. На срещата си в Лаакен през декември 2001 г. Европейският съвет постанови създаването на Европейски конвент, който да представи предложение за реформа. Конвентът, в който се събраха представители на държавите-членки, Европейския парламент, националните парламенти и Комисията, проведе публични дебати между февруари 2002 и юли 2003 г. Конвентът предложи сериозна реформа на Съюза, за да го направи по-ефективен и прозрачен, както и по-понятен и близък до гражданите. Резултатът от работата на Ковента, Проектодоговорът за установяване на Конституция на Европа, послужи като основа за преговорите на Междуправителствената конференция за реформата през 2003-2004 г. Предложение за общоевропейски консултативен референдум за бъдещето на ЕС беше представено в понеделник пред Комитета по въпросите на конституцията. В седмицата на 50-тата годишнина от подписването на Дововора от Рим, комитетът проведе и дебат върху доклада за стратегията за процеса по разработване и приемане на конституцията. Бронислав Геремек (Алианс на демократите и либералите за Европа, Полша) и Карлос Карнеро Гонзалес (Партия на европейските социалисти, Испания) представиха предложение за организиране на консултативен референдум за ЕС едновременно във всичките 27 страни членки. Според двамата съавтори, целта на това гласуване ще бъде да се ускори дебатът за приемането на конституция и да се даде право на глас на всички граждани относно бъдещето на Съюза. Предложеният референдум би трябвало да се фокусира само върху няколко конкретни въпроса относно политическото измерение на ЕС. На следващото си заседание на 10 април Комитетът по въпросите на конституцията ще дискутира подемането на инициативата за общоевропейски референдум и графика за одобрение на доклада върху стратегията за протичането на конституционния процес. Конституцията на ЕС е баланс между позициите на онези, които настояват за по-голяма интеграция и онези, които искат да се запазят правата на отделните страни - членки. В някои отношения конституцията разширява сферите, при които съвместните действия ще бъдат решавани чрез мажоритарен вот - например имиграцията или политиката за даване на убежище. Но в други сфери страните от ЕС все още са в правото си да следват самостоятелна политика (по отношение на отбраната, външната политика, данъците). Националните държави са отстъпили част от правата си - например по отношение на вътрешния пазар, външната търговия, земеделието, риболова и околната среда. Т.е. те не са напълно суверенни. Ако искат да бъдат, могат да напуснат ЕС. Опонентите казват, че конституцията ще доведе до по-нататъшна ненужна интеграция; поддръжниците й твърдят, че интеграцията е ограничена и е необходима за общото благо. Конституцията предвижда повече гласувания с квалифицирано мнозинство, но базисните институции остават. Всички тези въпроси подлежат на обсъждане тепърва, днес обаче е ред на празничните чествания.