България : завръщане към старите демони

На 28 октомври българите ще застанат пред урните, за да изберат своите кметове. След присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и назначаването на първите й 18 евродепутати в Европейския парламент,  това електорално допитване е равнозначно на тест. Следователно, тя ще бъде следена отблизо от европейските експерти. Имиджът на България, както и на Румъния,  невинаги отговаря на приетите критерии за приемането й в голямото европейско семейство, където един ден тя следва да заеме изцяло своето място. В тези две държави, въпреки че никой не е хранил илюзии относно бъдещите предизвикателства за преминаването от комунистически, тоталитарен режим към демокрация с пазарна икономика, извършваните промени все още се оценяват като “крайно недостатъчни” от европейските инстанции. Все още сме твърде далеч от демократичните надежди, към които румънците и българите законно се стремяха. Причините са добре известни. Някои сe дължат както на миналото, все още дълбоко вкоренено в колективната памет, така и на парализиращата бюрокрация, която трябва да се промени, за да отстъпи място на една модерна аминистрация. « Неправилното функциониранe на държавните институции  има порочни последици за гражданското общество и поражда нови корупционни практики. » [1] След половин век комунизъм, преминаването от тоталитарен и мафиотски режим към демокрация изглежда като огромно предизвикателство,  което обаче може да бъде решено. Дори Европа да може да помогне със своята финансова помощ, то трябва също така румънците и българите да дадат от себе си като се борят непрестанно срещу бичовете, които разяждат тези две държави: ширеща се корупция, липса на политическо лидерство, политическа класа заподозряна в обогатяване за сметка на онези слоеве от населението, които понякога живеят над прага на бедността. Още повече, че в България организираната престъпност остава една тъжна реалност, която новите закони и други механизми, въведени от десетина години насам, не са успели да овладеят. Това не може да не се отрази върху икономическата ситуация. Според публикуваните тази седмица оценки на Световната банка, експертите са на мнение, че на България ще са нужни « четиридесет години, за да достигне нивото на останалите страни от Западна Европа », които са нейни партньори от началото на тази година ? [1] Correspondance (©) - François de Vries. (*) Брюксел / Страсбург, 26 септември 2007 г. 

« България... земя на вековна цивилизация, намираща се на кръстопът между Изтока и Запада. Там, казват, е създадена най-старата европейска държава от Хан Аспарух, през 681 година. България е земята  на Орфей и Евридика, родината на Траките и Дионисии. » [2]

Нееднократно сочени с пръст от Комисията в Брюксел и от Европейския парламент, « България и Румъния остават под наблюдение », поради ендемична корупция. В случая с България, положението е още по-сериозно: освен корупцията, считана за най-големия национален бич, « организираната престъпност продължава да бъде предизвикателство за правовата държава ». При все това, българите бяха уведомени, че : « ако нещата не се променят радикално », членството им може да бъде « преразгледано », нещо, което никой не желае нито в Брюксел, нито в София. Въпреки това, средствата са ясни!

Ханс-Герт Пьотеринг посреща в Страсбург първите български и румънски евродепутати

Въпреки че в Брюксел и в Страсбург със задоволство бе отбелязан явен напредък в борбата срещу корупцията, то тя все още много видимо присъства в администрацията, митниците, селското стопанство и правосъдието. Визират се предимно политиците на най-високо ниво, някои от които претендират с невероятен цинизъм за правото си « да правят бизнес » злоупотребявайки с положението си на народни избраници.

Жан-Клон Юнкер, Министър-председател на Люксембург, посреща Симеон Сакскобурготски, бивш Министър-председател на България

Сред тези, които имат « обременено » политическо минало и се счита, че са сътрудничили на печално известната  бивша Държавна сигурност – ДС (българският КГБ) и други, които са се възползвали от въстановяването на демокрацията, за да забогатеят по безсрамен начин, пресата не намира покой и разкрива цената на свободата, като огласява и разкрива афери и скандали, които петнят образа на страната и усилията на всички онези, които работят за демократичното й обновяване.

· Склерозиран държавен апарат

На 4 септември тази година, независимата комисия натоварена да контролира връзките на ръководните политически и държавни служители с ДС, публикува нов списък на бивши сътрудници по време на комунистическата диктатура, сред които « президентът на Република България, Георги Първанов, президентът на партията на турското малцинство (член на управляващата коалиция), Ахмед Доган, и бившият премиер-ссоциалист, Жан Виденов. » [3]

Една тревожна ситуация

В поредица от различни доклади се обвинява системата: един от най адекватните дори стига до заключението, че е трудно да се отговори дали «корупцията е причина за подкопаването на устоите на икономиката, или последиците от нея, вероятно и двете » поставяйки под съмнение шансовете България да тръгне по пътя на икономическия растеж. [4]

В доклада си, публикуван на 24 септември, Световната банка заявява, че: «ако производителността продължава да нараства с 2% годишно, България никога няма да може да достигне средния доход на човек от населението в Европа на 25-те» и че:  « ако тази производителност нараства с 5% годишно, едва през 2040 г. България ще успее … » [1]

Корупцията : рекорден феномен в Европа

« Въпреки че броят на делата за корупция през 2003 г. е достигнал десетки хиляди месечно, само 75 лица са били осъдени за присвояване на държавни средства или за подкупи ». Новите мерки, предприети от министъра на Вътрешните работи и медиатизирани в навечерието на подписването на присъединяването са « обнадеждаващи, но крайно недостътъчни ». Впрочем, в същия този доклад е отбелязано, че « предприетите от държавата действия са били сведени до дребния бизнес, за да се запази по-добре корупцията на висше държавно ниво. » Поставената цел, да се сведе до 20 % размерът на българската « сива икономика » преди присъединяването през 2007 г. изглежда невъзможна за постигане, докато не бъде  променен начинът на мислене и докато виновниците продължават да бъдат почти безнаказани.

Джефри Ван Орден (Великобритания) докладчик от 1999 за България

Тези проблеми се приемат много сериозно в Страсбург и Брюксел. В резолюция, приета от евродепутатите, [7] се казва, че « корупцията "подкопава" правата на човека, демократичните институции, правовата държава и съдебната система. Тя позволява разцвета на организираната престъпност и уронва доверието в демократичните институции. Корупцията, която удря най-силно бедните, има опустошителен ефект върху развитието: тя води до намаляване на ефективността от помощите, недохранване, дефекти в здравната и образователна система, по-голям риск в бизнеса и по-малко преки инвестиции от чужбина. » 

Още на 14 юни 2006 г., евродепутатите настояха « върху необходимостта за тези две държави да продължат да укрепват извършващата се реформа в тяхната съдебна система, като наблегнат на прозрачността, ефективността и безпристрастността на съдебната власт и  докажат по- съществени резултати в борбата срещу корупцията, насочвайки специално внимание към борбата срещу организиратата престъпност, в случая с България. »