Българите - бедни, но с ново самочувствие

Еуфорията от присъединяването на България към ЕС през 2007 година отдавна се изпари. Сега Брюксел влиза във фокуса на медийния интерес само когато се очаква поредният отчет на ЕК за напредъка в правосъдната сфера. Българите са на мнение, че за повечето от тях практически нищо не се е променило.
Един софийски бизнесмен се хвали, че лично на него еврочленството донесло само изгода. "Аз не трябва да се мъча повече с нашите мита", споделя той. Може да се каже, че като цяло българският бизнес вижда в еврочленството "гаранция за политическа стабилност" на Балканите.

Психологически предимства

"Български пенсии при европейски цени", оплаква се обаче пенсионерката Минка от София, изразявайки мнението на много други. Бившата учителка получава пенсия, равняваща се на 140 евро, но тя е все още във форма и работи като детегледачка при чуждестранни семейства.

Разочаровани във финансово отношение са и повечето държавни служители. Мнозина очакваха, че ще получават щедри заплати от Брюксел, без изобщо да знаят, че определянето на заплатите и пенсиите спада към прерогативите на отделните държави. Изключение правят чиновниците, които обработват молбите за европейски помощи за индустрията или земеделието. С двойни заплати и щедри бонуси плюс други екстри тези привилегировани държавни служители са повече от щастливи след присъединяването на България към "клуба на богатите". Същото се отнася и за получателите на европейски пари. Само че усвояването на еврофондовете възлиза едва на 7 процента.
Реномираната социоложка Мирослава Радева вижда предимството на еврочленството "по-скоро в психологическо, отколкото във финансово отношение": "Българите все още се оплакват, че са бедни, но същевременно те развиват ново самочувствие, тъй като страната им е в ЕС."

Най-вече динамичното младо поколение се възползва от възможностите, които членството открива за пътуване, учение и работа в ЕС. Така например половината от младежите в един жилищен блок в източната част на София са някъде из Европа: Еми, да кажем, работи като санитарка в английския град Брайтън, а младата фармаколожка Ани, която е завършила в Хайделберг, работи в Холандия. Над 12 000 българи следват в Германия.

Илюзиите - вредни

"ЕС не предлага готови решения, а възможности", не спира да напомня първата българска еврокомисарка Меглена Кунева, която иска да предпази сънародниците си от илюзии. Кунева отговаряше за защитата на интересите на потребителите и научи българите да очакват качество срещу скромните си парични средства. Първите успехи са налице: контрол върху хранителните продукти, подобряване на положението със сметките за тока, по-голяма защита за получателите на кредити. "Новото съзнание на потребителите води към развитието на гражданско общество", казва живеещата в София американска политоложка Даяна Майкълс-Кристофър.

3,5 години по-късно българите гледат по-трезво на ЕС, обяснява социологът Живко Георгиев от "Г Консултинг". Според допитване от края на юли тази година 39 процента от българите смятат, че влизането в ЕС е било от полза за тях; 14 процента смятат, че ефектът е бил отрицателен, а 36 процента казват, че за тях нищо не се е променило.