Българската топлофикация е енергиен вампир

Инж. Илия Димитров – експерт по топлотехника

Огледалото на топлофикацията у нас безспорно е централизираното топлоснабяване на столицата. Гражданите имат много малка представа, да не кажа никаква, какво точно се крие зад думичката "парно", с която се свързва безспокойството и истинския страх на стотици хиляди софиянци през последните седмици.

Показателно в това отношение е обяснението, което даде виден журналист в интервюто си преди няколко седмици в предаването “На четири очи” по Нова Телевизия. Топлата вода, която се получавала от топлофикацията била резултат от охладената пара в тецовете, изхвърляна като остатък при производството на електрическа енергия. Така мислят и много извесни хора, а за нещастие между тях срешаме и депутати. Тази голяма заблуда всъщност създава мита за “евтино парно”. Достатъчно е да бъде казано на хората, че всичките десет топлоцентрали, които отопляват София са най-обикновени отоплителни станиции.

Общо 45 броя огромни водогрейни котли само подгряват водата, която се движи в подземните стоманени тръби – отиване и връщане, от централите към абонатните станции и обратно. Тази огромна топлопреносна мрежа с обща дължина на тръбите над 2 км съдържа 200 000 кубически метра “гореща вода”. Огромни електрически помпи, изразходващи електроенерия, колкото се използва за осветлението на цял град, тласкат тази вода непрекъснато, цяла година /8760 часа/, очаквайки някои абонати от някоя сграда да си “вземат” гореща вода, с която да бъде подгрята в абонатната им станция тяхната студена вода или водата, циркулираща в радиаторите им.

Веднага става ясно, че колкото повече абонати се откачат от мрежата, толкова повече са загубите на фирмата “Топлофиакция София” АД. Преминавайки през студените подземни канали, горещите тръбопроводи губят огромно количество топлина (топлинна енергия) чрез излъчване и от пропуски в тръбите. Тези официално признати “загуби от преноса” достигат средно над 25% от цялото количество топлоенергия, произведено от централите. В цифра това представлява 25% от 3 млн. мгвтч, или 750 хил. мгвтч.

Естествено е да попитаме колко струват тези загуби. Ще направим най-елементарното изчисление. За производството на един мгвтч (мегаватчас) топлинна енергия се употребяват 130 куб. метра природен газ плюс 30% други разходи. При цена на газа 500 лв. за 1000 куб.м. сметката показва 92,867 лв/мгвтч. Всичко за 750 хил. мгвтч е равно на 69,19 млн.лв. Изхабеният за тези загуби природен газ е 97,5 милиона куб.м. Този е най-големият, органичният неодстатък на централизираното топлоснабдяване, посредством горещоводни топлопреносни мрежи. Всякакви предложения за по-висока ефективност в топлоцентралите се обезсмислят от безумното ценрализирано разпределение на топлината с помощта на гореща вода. Природеният газ носи в себе си 9,3 квтч топлина (800 ккал./куб.м), която “насилствено” се вкарва в горещата вода, с което по пътя до потребителите се губят 45% от топлината.

Както показахме, софийската топлофикация унищожава годишно около 100 млн. куб.м. скъпоценен природен газ. Този газ, употребен по цивилизован начин, както става във всички други страни, ще задоволи потребностите от отопление, топла вода и за приготвяне на храна на повече от 65 000 домакинства! Много “специалисти” намират спасението в някои модерни слова. Например, според един депутат, който, по думите му, “се съветва със специалисти”, достатъчни били само 100 млн., за да се приложи в София когенерацията. Звучи също като обяснението за “остатъчната пара”. Добре ще е този депутат да се обърне към Топлофикация Ямбол, където още преди 10 години беше разигран този вариант. Стигна се дори до търг за изграждането. Оказа се, че за мощност 1,0 мгвтч не стигат 1 млн. евро. На столицата биха свършили работа около 500 мгвтч. Важно е също така да се знаем, че при истинската когенерация няма какво да се прави с енергията “на опашката” (изходящи газове с температура 400-500 градуса) през летния период. И отново с изчислените 100 млн. куб.м “загуби от преноса”. Втората голяма тайна се крие в истинската цена на топлинната енергия. Не 82 лв/мгвтч, както каза проф. Шушулов, а 160 лв/мгвтч струва топлинната енергия, със загубите франко купувача.