Брюксел отново дава България на Съда на ЕС заради мръсния въздух

Що се отнася до страната ни, най-скорошните данни за серния диоксид, които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на SO2 в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи.

От 2005 г. насам са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на серния диоксид в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат за България от присъединяването ѝ към ЕС на 1 януари 2007 г.

С днешното решение за втори път се предявява иск пред Съда на Европейския съюз за неспазване от страна на България на стандартите на ЕС за качество на въздуха. В решението си от 5 април 2017 г. Съдът потвърди, че България не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици.

Анализът на ЕК показва, че основен източник на прахови частици са емисиите от промишлеността, трафика и домашното отопление, а също и селското стопанство. Серният диоксид се отделя при използването на съдържащи сяра горива (въглища и нефт) за битово отопление, производство на електроенергия и за гориво за моторни превозни средства.

Серният диоксид може да засегне дихателната система и функциите на белия дроб и да причини дразнене на очите. Сярната киселина е и основният компонент на киселинните дъждове, които причиняват обезлесяване.

Азотният диоксид се отделя предимно в резултат на човешката дейност, като например движението по пътищата - по-специално от дизеловите превозни средства, както и промишлеността.

В законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности за прахови частици и серен диоксид, които влязоха в сила за държавите членки през януари 2005 г., и за азотния диоксид - в сила от януари 2010 г.