Експерт за Фрог: Как Меркел и Макрон жертват обединена Европа?!

Макрон, който беше обявил война на режимите от Източна Европа, които той смята за недемократични, отхвърли Вебер, който е известен със своята по мека позиция по въпроса и прокара кандидат, който отговаря на неговите идеи за по-интегрирана и зелена Европа.

Така се стигна до предложението това да бъде Урсула фон дер Лайен, която е жена, говори френски, но е германка и може да прокара идеите на Маркон на немска почва, нещо, което френски кандидат няма как да стори. Това изглежда устройва и Меркел, която пък високо ще възнагради лоялността на Лайен. Шеф на Еврокомисията е чудесен начин за пенсиониране.

За съжаление хубавите неща спират до тук. Урсула фон дер Лайен е една от най-слабите министри в Германия. Тя е универсален министър – от 2005 до 2009 тя е министър по семейните въпроси и младежта, от 2009 до 2013 е социален министър, а от 2013 е министър на отбраната. Особено неуспешен за госпожа фон дер Лайен, завършила медицина, е периодът ѝ на чело на министерството на отбраната.

Германската армия разполага с изтребители, които не летят, подводници и кораби, които не могат да плават и военнослужещи, които често нямат екипировка, за да си вършат работата. За сметка на това, немското министерство на отбраната одобри конкурс през 2018 за 500 униформи за бременни, които ще струват 650 000 евро. Този огромен проблем с липса на техника и оборудване носи след себе си и проблем с набирането на персонал – войниците, които не само че не могат да тренират правилно, напоследък се използват повече като доброволчески отряд, помагащ при пожари и други природни бедствия, масово напускат раздразнени от липсата на условия за труд. Не е пресилено да се каже, че немската армия е в най-небоеспособния си период, а фон дер Лайен след пет години като министър, не може да продължава да се оправдава с министрите преди нея. За пет години тя успя да влезе в конфликт и с военните, след като ги обвини в лошо командване преди няколко години и се заобиколи от хора, които като цяло са непопулярни в тези среди. В добавка, тя е разследвана за нарушения при обществени поръчки и безстопанственост.

Политическото ѝ дълголетие се подхранва благодарение на нейната партийна лоялност и особено лоялност към Ангела Меркел и Волфганг Шойбле. Може би това я спаси от политическо забвение след като стана ясно, че докторатът ѝ е плод на плагиатство – при идентични ситуации други двама немски министри бяха принудени да се оттеглят. На фона на тези скандали, фотосесиите ѝ с военна техника не бяха достатъчни, за да си върне одобрението в Германия и тя е един от сравнително непопулярните политици в Германия. Във вътрешнополитически план Меркел вероятно ще се радва да я изпрати далеч от своето правителство. В крайна сметка изглежда, че Мартин Шулц е прав – за да заемаш най-високия пост в Европа, трябва само да бъдеш най-слабия министър в Германия.

Не по-малко проблематична е и ситуацията с Кристин Лагард, която получи най-високата позиция в Европейската Централна Банка, но е юрист по образование. Тя взима позицията от един от най-успешните председатели на ЕЦБ Марио Драги, който измъкна Европа от икономическа криза по времето на своето управление. Изглежда лидерите днес не смятат, че времената на относително икономическо спокойствие изискват банкер да бъде на чело на ЕЦБ. Само че времената не са толкова спокойни колкото изглеждат – растежът е забавен, инфлацията е под нивата, на които трябва да бъде, а ЕЦБ всячески се опитва да стимулира икономиките в страните. Ситуацията може допълнително да се влоши и ако търговските войни на Тръмп се разрастнат.

Лагард не е сред най-блестящите икономисти и е замесена в едно от най-неуспешните икономически споразумения в Европа, а именно Довилската декларация, а предложенията ѝ за управление на гръцката и кипърската кризи бяха оценени като слаби и не бяха приети. В нейна защита трябва да се каже, че тя е много добър дипломат и често успява да убеди и прокара идеи сред хора и страни, които не са съгласни с тях, което може би е и търсения ефект – Франция отдавна настоява, че консервативната стриктна политика, диктувана от Германия, трябва да се разведри. За разлика от Урсула фон дер Лайен, Лагард е популярна и харизматична личност във Франция. Дали обаче пазарите наистина ще бъдат по-спокойни ако имаше повече жени начело, както тя самата заяви, остава да разберем.

Хосеп Борел пък е известен със своите топли отношения с Русия. През ноември 2018 той, заедно с Лавров организира испанско-руска група по въпросите на киберсигурността, което е в противоречие на общата европейска политика, според която Русия е източник на киберзаплахи, които са целяли дори Испания, по време на незаконния референдум в Каталуния. Освен това Борел дава разрешение на руските бойни кораби да акостират в испански пристанища по време на пътуването им към Сирия, в нарушение на общата позиция на НАТО и ЕС по въпросиа. И ако Испания наистина е решила да загърби тези общи европейски политики, остава неясно защо този министър трябва да бъде начело на ЕС по въпросите на общата външна политика.

Вероятно защото Испания е много далеч, проблемите на хибридната война на Русия не я вълнуват, но вълнуват много страни от източна Европа като Полша, Литва, Латвия и Естония, които свързват своите национални интереси именно с този проблем. На този фон не е чудно ако Полша продължи да пренебрегва ЕС и търси по-тесни връзки със САЩ вместо това.

Все пак некомпетентността не е задължително да бъде толкова голям проблем. Съвременните институции са проектирани така че щетите, които могат да бъдат нанесени от един човек са минимизирани, освен това е възможно тези хора да съберат около себе си компетентен екип, който да им помага. Фон дер Лайен е привърженик на по-тясната интеграция в рамките на ЕС и създаването на европейска армия – все инициативи, които са добри. Борел пък има дълъг политически опит в европейската и испанската бюрокрация и въпреки скромния му опит като дипломат, не е чужд на нуждите на ЕС.

Сериозен проблем за обединена Европа, освен съмнителните качества на фон дер Лайен, Лагард и Борел, е това, че източна Европа напрактика остана изолирана. Нито един източно или централно европеец не получи номинация на висока длъжност, а източна Европа е основна, неразделна част от Европа. Силовата политика на Германия и Франция няма как да води до единство. Очевидно е, че Западна Европа смята Унгария и Полша за по-големи заплахи от заплахата ЕС да се фрагментира и идеята за Европа на две скорости изглежда ще бъде водещата политика на ЕС за следващите пет години. Разбира се това се дължи до голяма степен и на лидерите в Източна Европа. Бойко Борисов например с гордост обясняваше, как е отказал български кандидати да оглавят високи постове и се бореше вместо това мониторинга да отпадне, да има еврофондове и да станем членки на Шенген, вероятно неразбрал, че последното не се решава на европейско равнище и няма как да стане ако не убедим останалите страни във върховенството на закона. Вероятно български кандидат нямаше да се избере така или иначе, но страните от източна Европа по свое желание останаха изолирани от процесите на преговори, което допълнително улесни Меркел и Макрон, които за пореден път изтъргуваха интересите на обединена Европа в името на своите собствени и на собствените им държави.

Явор Райчев