Елена Поптодорова пред ФрогНюз: Все по-трудно ще е за Австрия и Нидерландия да обосноват блокадата за Шенген

Това коментира пред ФрогНюз дипломатът Елена Поптодорова.

Ето и останалото интервю:

Госпожо Поптодорова, кое беше най-силното послание от речта на Урсула фон дер Лайен? Оправдаха ли се високите очаквания? 

От българска гледна точка най-силен, разбира се, беше беше призивът непременно, най-сетне и на всяка цена България и Румъния да бъдат допуснати в Шенген.  Но нейният призив не означава, че този дълъг и мъчителен процес ще приключи веднага. Надявам се, че този акцент в словото на Урсула фон дер Лайен ще бъде възприет по подобаващ начин от правителствата на Нидерландия и Австрия.

А иначе - висока е оценката ми за стила, в който Урсула фон дер Лайен произнесе словото си - стегнато, съдържателно, без излишно разливане в словесност. Тя очерта и задачите пред съюза в навечерието на изборите, и трудностите, и въпросителните, които трябва да намерят отговор. Беше смислено, съдържателно и истински политическо слово. 

Всъщност може ли да се приеме, че въпросът за Шенген беше поставен по-скоро ултимативно за Нидерландия и Австрия, които спират страната ни по пътя към безвизовото пространство? 

Точно това имах предвид, когато казах, че искрено се надявам правителствата на двете държави добре да чуят този призив. Смятам, че ще им бъде още по-трудно да обосновават своите негативни позиции. Не смятам обаче, че всичко ще се случи автоматично. Надявам се, че до края на годината обстановката ще се подобри.

Нидерландия и Австрия обаче  обаче могат и да откажат да ни пуснат в Шенген. Може ли да има последствия, при положение, че очевидно това е последователна политика за ЕС - вчера и председателката на ЕП Роберта Мецола каза, че опасно би било държави да бъдат спирани по пътя към Шенген и това може да доведе до радикализация? 

Да, така е. Европейският парламент повече от веднъж се е произнасял по въпроса и там нямаме блокаж. Всичко се свежда до упоритостта на Австрия и Нидерландия. През следващите няколко седмици ще извървим редица стъпки с приемането на законите, свързани с по-добрата охрана по границата, отчетността в съдебната система. Надявам се, че ще се получи една среща между призивите на европейските институции, свършената от нас работа и по-благоприятни условия в Нидерландия и Австрия на този кръстопът, на който сме поставени.

Каква е основната разлика с речта на Фон дер Лайен миналата година? Миналогодишната реч премина по-скоро в сянката на войната в Украйна. Сега прочитът на събитията сякаш е по-различен и по-скоро фокусът е членството на Киев в ЕС. 

Миналата година беше реч във военно време. Сега речта на фон дер Лайен е предизборна и съдържаше обобщаващи оценки. Изрично тя без колебание обяви, че Украйна трябва да бъде член. Друг важен елемент беше интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Това бяха насоки за бъдещето, за следващата Комисия и Парламент.

Защо изкуственият интелект попадна във фокуса? 

Всеки споменава изкуственият интелект - това е новата играчка. Преди около 20 години всички политически речи съдържаха в себе си www - тогава нахлу интернет. Тези технологии оказват силно въздействие върху политическия процес. Никак не е случайно споменаването на изкуствения интелект. Продължавам да смятам, че както това е следващо ниво в развитието на иновациите, така е необходимо (този път по-навреме) да има съответния регламент, за да се избегнат рисковете, които всяка висока технология несъмнено съдържа в себе си. 

Войната в Украйна все още е съществен въпрос за Европа. Смятате ли, че може да се стигне до нов етап, след разговорите между руския президент Владимир Путин и севернокорейския лидер Ким Чен - ун? 

Нов етап е трудно да има от гледна точка на военна тактика и стратегия. Очевидно конфликтът ще продължи повече като война на изтощение, ако не бъдат въведени по-ефективни оръжия. САЩ обмислят изпращането на по-мощни оръжия за Украйна. Същевременно подобен разговор очевидно върви и на Изток. 

Предишната среща между Путин и Ким Чен - ун беше преди четири години и се случи в съвършено различни обстоятелства. Путин искаше да бъде зачитан като лидер на държава, която е суперсила. Тогава той имаше очакванията, че може да играе ролята на посредник между КНДР и САЩ и Запада. 

Днес нещата са преобърнати. Сега Путин търси много настоятелно съюзници. Има необходимост да създаде впечатление за своеобразен блок, който да се противопостави на обединените демократични сили в света. Той трябва да покаже на света, че Русия не е в изолация и КНДР му върши добра работа сега. 

Тази среща бележи една много важна и дълбока промяна в руската външна политика. Москва иска да създаде подобен блок, в който тя да лидира - държавите от БРИКС, Глобалния юж, КНДР, Беларус. Тази среща е видим знак за подобно преобръщане.

Важен е също разговорът за военно сътрудничество и предоставянето на оръжие за Русия. Москва има нужда от всякакъв вид оръжие. КНДР винаги е произвеждала оръжия от съветски тип. Въпросът е какво е неговото качество - това е остаряло оръжие и по производство, и по концепция. Стои една въпросителна. Срещу това Русия ще предостави на КНДР това, от което тя се нуждае. 

Всъщност да - анализатори посочиха, че заради буксуващата на фронта руска армия Москва е в отчаяна позиция и е готова да предостави всичко на КНДР в замяна на онова, от което се нуждае - по-мощни оръжия. Пхенян пък е под строги санкции и също има интерес. Беше посочено, че сътрудничеството между Русия и Северна Корея има много “транзакционен” смисъл.

Мнозина вече се досещат, че сериозен е въпросът с доставката на ядрено оръжие. Това ще засили със сигурност ядрената програма на Пхенян. 

Кремъл отрече ядреният въпрос да е бил обсъждан. 

Да. Затова направих препратка към 2019 г. Тогава Путин критикуваше ядрените опити на Пхенян, имаше амбиции да е посредник между КНДР и Запада, беше подкрепил санкции, Русия имаше различна позиция. Днес ситуацията е напълно преобърната.

Има ли рискове за двете държави от такова сътрудничество? КНДР може да шпионира Русия, обратното също е валидно. 

Разбира се. Но това не е тайна. Русия е наясно, че Северна Корея шпионира. Но това е част от пакета и не би попречило на другите договорености, които и за двете страни очевидно са много важни. 

интервю на Джесика Вълчева