Георги Киряков за ФрогНюз: Не ни поканиха на срещата в Париж заради ганьовщината на политиците, предпочитат да се снишават

Това коментира пред ФрогНюз политологът Георги Киряков.

Вижте и цялото интервю:

Г-н Киряков, САЩ и Русия седнаха на масата на преговорите в Рияд. За Владимир Путин разговорите в Саудитска Арабия са най-значимата среща между страните след руската инвазия в Украйна и представляват уникална възможност да разшири списъка си с искания по отношение както на Украйна, така и на Близкия изток, Африка, размяната на затворници. Но да започнем с въпроса, който всички задават - защо на масата за преговори нямаше представители на Украйна и ЕС? Има ли как САЩ и Русия да постигнат споразумение, което не е съгласувано с Украйна и какъв сигнал беше за ЕС?

Всъщност срещата в Рияд беше анонсирана и като "среща за сближаване на позициите", т.е. за възстановяване на отношенията, от една страна. И за обмяна на мнения по ключови въпроси, които досега бяха блокирани заради разваляне на дипломатическите отношения. Първият резултат от тази среща е възстановяването на споменатите дипломатически отношения и договорка за последващи срещи, в които могат да участват представители на други заинтересовани страни. Но имайки предвид факта, че това все пак беше първа среща от много години насам, не смятам, че трябва да й се отдава толкова голямо значение. Гледам коментарите и намеците, че важни страни не са били поканени на въпросното мероприятие. Но в този случай няма особено значение това нещо, защото това е среща, на която да се потърсят възможности за подобряване на двустранните отношения, развалени през последните години.

Трудно е да си представим как биха могли да бъдат възстановени отношения между две държавни на фона на очевидния факт, че едната от тях - Русия - води агресивна война срещу своя съсед Украйна. Агресорът се опитва да възстанови "сфери на влияние" в един свят, в който не би трябвало да има такъв тип международни отношения. Възстановяването на такива "сфери на влияние" би трябвало отдавна да е отпаднало от световния дневен ред. Така че, отново подчертавам, не би трябвало да се отдава чак толкова голямо значение на тази среща. Видяхме реакциите на другите важни фактори в международната общност. Моята надежда е, че тази среща няма да надскочи тези първоначални индикации, с които беше свикана. Т.е. първоначалните желания на двете страни най-малкото да се чуят една друга. И това беше основният коментар на руския външен министър Сергей Лавров - че освен че са чути позициите на Русия, те са и разбрани.

След срещата Тръмп започна да говори в синхрон с Путин. Думите му повториха руския наратив, че Украйна е провокирала инвазията преди почти три години. Как ще коментирате нападките на Тръмп към Зеленски и Украйна часове след срещата в Рияд?

Поведението на Тръмп е изключително характерно за неговия стил - хаотично във външната политика. Той и във вътрешната политика действа сходно - търси някакви възможни пробиви в позициите на останалите участници в този процес. Не бих го нарекъл преговорен, защото тук няма преговори. Има само опит за доминация. Обръщам специално внимание на обстоятелството, че Тръмп от години се опитва да прокарва в международните отношения, включително когато не беше президент, тезите на Русия в този конфликт. Много е важно за мен да чуя реакциите и на останалите фактори в този подход на външната политика на САЩ - защото тук не говорим само за Тръмп, говорим за вицепрезидента, държавния секретар, министъра на отбраната и т.н.

Видяхме досега, че ако Тръмп каже нещо, след това наблюдаваме една цяла поредица от изказвания, които до някаква степен опровергават казаното от него. Например - Тръмп казва "Украйна е виновна". След това излизат няколко представители на САЩ и казват "Украйна все пак трябва да бъде включена в процеса и няма да бъде елиминирана от преговорите". Реакцията и на европейските държави също следва тази линия на поведение - изчакване на това, което казва Тръмп и последващи реакции на важни фигури. Няма желание да се намери алтернативен подход за Европа. Срещите в Париж - едната, която вече се състоя и едната, която се подготвя - декларациите на скандинавските и балтийските държави и ред други инициативи се подемат в момента, за да се неутрализира ефектът от казаното от Тръмп и от политиката, която той мисли, че трябва да се следва. И не се касае само за Украйна, става въпрос за прекрояване на международния политически дневен ред.

Европа е изправена пред екзистенциален избор. Бездействието в настоящия контекст ще доведе не до запазване на съюза, а до разпад. Какви решения трябва да вземат европейците по отношение на обща отбрана, Украйна, икономика и къде е мястото на България?

Не бих казал, че се върви към разпад на Съюза. По-скоро се върви към връщане на една формула от преди години - Европа на две скорости. Това е едната хипотеза. И другата е, че е възможно Европа да се свие до първоначалното си ядро или до някакво ядро, което да може адекватно да участва в новото обсъждане на новия политически световен дневен ред. Умишлено използвам такива по-евфемистични думи, защото много трудно може да се определи в момента какво точно представлява този процес. "Прекрояване" е по-грубата дума. Европейският съюз няма да претърпи този крах, за който много хора прогнозират и дори мечтаят да се случи, включително и Русия. По-скоро е възможно наистина да се стигне до такъв етап от развитието, при който Съюзът ще се свие до някаква структура, в която да има само лоялни и доверени членове. Видя се кои са тези държави. По-скоро се видя кои са изключени от този възможен бъдещ процес - това са Словакия, Унгария и България.

Втора извънредна среща ще се проведе в Париж за Украйна. Защо България не е сред поканените?

Заради ганьовската позиция на българските политици. И тя неслучайно е ганьовска, защото това е типичен български политически манталитет - да се ослушваме и да се оглеждаме за това накъде духа вятърът и ако е много силен - имаше една много хубава песен на Васко Кръпката - по-добре да се снишаваме, по израза на другаря Тодор Живков. И някак си да легнем ниско в тревата, за да не ни издуха този вятър. Т.е. българският политически елит не само сега, но и преди Освобождението не обича да бъде обдухван. Не обича да се излага на такива сериозни политически атмосферни влияния. Този рефлекс и сега се проявява ясно.

Но това е и рефлекс на българското общество, за съжаление. Ние избираме такива политици, които да възпроизвеждат нашия обществен манталитет по такива теми. Когато има някакви много сериозни катаклизми, ние гледаме да се снишим, да се скрием, докато отмине бурята, за да не пострадаме. И лично, на индивидуално ниво. Въпросът е да не пострадаме и като общество. И това не е случайно. Виждаме, че във всички такива ситуации в исторически контекст обществото е някак предпочитало да се сниши и да се покрие. Това наблюдаваме и при създаването на революционните комитети при Левски, и при опита на Ботев да повдигне и разпали революционния дух. И двата опита завършват трагично.

И нека се върнем в настоящия контекст - българските политици предпочитат този тип правене на външна политика. Ако може максимално обрано, ако може да се задоволят всички интереси - и на Русия, на САЩ, на ЕС, на арабските държави, на Китай. Стига това да не разваля собствения политически рахат на властимащите. Нищо друго не ми хрумва, когато видя реакциите на българските политици. Да не говорим, че в нашето общество няма единна позиция за това накъде трябва да върви България като държава. И понеже няма такава позиция, всеки дърпа чергата в своята си посока. И по този начин българската външна политика се дискредитира в очите на нашите уж европейски партньори. Уж, защото очевидно българските политици не припознават европейския ни път и пътя на България в НАТО като свой. Най-малкото в момента има поне една партия в управляващата коалиция, която твърдо се противопоставя на този наш евроатлантически път.

Да не говорим, че когато бъдем канени на такива форуми, след това цялата тази информация, която получаваме, се изнася в посока, която не е полезна за страната. И ние се явяваме Троянския кон на Русия в Европа и в НАТО. Наблюдаваме "натовски генерали", които се противопоставят на базисни принципи на НАТО. А основният принцип на НАТО е, според чл. 5, Защита на териториалната цялост, суверенитета и каквото се сетите на държавите членки. Т.е. притичваме се на помощ на всяка нападната страна членка. Само че ние отказваме да участваме в този най-важен принцип, който е изградил НАТО. И затова е разбираемо, когато се събират държави, които препотвърждават тези принципи, и се отказва участие на държави като България, Словакия и Унгария, които се снишават и предпочитат да "минат метър", да минат между капките в тази сложна геополитическа ситуация, в която се иска мъжество, принципност, ясно изразяване на позиция, стабилност и последователност във водената политика. Аз не виждам такова нещо в България.

Трябва ли според Вас България да е сред държавите, които да изпратят миротворци в Украйна?

Български войници трябва да бъдат на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата, през цялата година на общите усилия на НАТО да защити единството си. Т.е. не е задължително в Украйна да са войниците, но български войници трябва да участват заедно с румънски войници, полски такива, такива от балтийски държави, в защитата на суверенитета и териториалната цялост на НАТО. Отделно, съвсем друг е въпросът за миротворчески сили, където ООН би следвало да е по-скоро водещата сила. Български войници би трябвало да участват, ако се постигне споразумение за примирие, в което да е заложено такъв тип условие.

Трябва да има миротворчески мисии с държави участници от целия свят. Наши войници са участвали в миротворчески мисии в редица държави по света - включително Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. И все още на някои от тези места има контингенти. Така че тази поза, която заемат някои български политици, е повече от смешна. Тя е политически недалновидна и срамна за България като член на ЕС и НАТО. Да, български войници категорично трябва да участват в миротворчески мисии, не във война. Защото тук никой не говори за участие на страната ни в преки военни действия. Става въпрос за миротворци, след като е постигнато някакво споразумение. Само че някои от българските политици имат друга външнополитическа ориентация, която е различна от общобългарската в момента.

Какво значи изказването от вчера на Бойко Борисов, че "български войник няма да пролива кръвта си за чужда държава"? Това беше общо взето неговото изказване. За нас например Румъния като член на НАТО чужда държава ли е? Ние бихме ли поискали помощ от Румъния и от Полша, ако бъдем някога нападнати от Русия? Този въпрос трябва да бъде зададен и на президента Радев. Готов ли е той в качеството си на държавен глава да предостави някаква територия от България, ако Русия поиска такава и каже "това е изконна наша територия". Ако агресорите кажат, че Варна и Бургас са руски, президентът дали ще каже "да, разбира се, ние не можем да се противопоставим на това искане, защото Русия е по-силна, нейната армия е по-голяма, въоръжението й е много по-солидно." 

Такъв тип въпроси трябва да се задават на българските политици преди да предприемат това снишаване, за което по-рано стана дума. В момента българските политици реагират не като такива, а като балкански политици. Ганьовският манталитет е ключов. Тези хора са готови да се откажат от всичко само и само да не им се развали техния личен рахат. Това е изключително срамно за една държава членка на ЕС и НАТО.

Интервю на Георги Камарашев