Иван Генов: Влизам в политиката, за да помогна

Водачът на листата на коалиция „БСП за България” във врачанския избирателен район е завършил Московския енергетичен институт със специалност атомни електроцентрали и Стопанската академия в Свищов с диплом за мениджър по управление и организация на бизнеса. Специализирал е в Германия, САЩ, Япония, Русия и Франция.

Роден е на 19 май 1953 година в чирпанското село Гита. Със съпругата му Светлана са заедно още от студентските години. В Москва се ражда първата им дъщеря Марина. По-малката Зорница пък им дари най-голямата радост – внучката Йоана, която е на четири месеца и е кръстена на дядо си. Иван Генов  обича да свири на китара и да пее руски романси и евъргрийни, когато е с приятели. Вицепрезидент е на Българската федерация по шахмат, а със световния шампион в най-умната игра Веселин Топалов го свързва голямо приятелство. Като ученик е ритал в юношеския отбор на „Берое”, но сега е само футболен запалянко.
Иван Генов е сочен като най-социалният директор на АЕЦ „Козлодуй”. Започнал е  работа в Първа атомна още през 1980 година. Преминал е последователно през всички длъжности в оперативното звено на вече закритите четири 440-мегаватови блокове на централата, като е стигнал до позицията на дежурен инженер. Генов е участвал в пуска на първия хилядник на АЕЦ "Козлодуй" като дежурен инженер. В продължение на 14 години е бил ръководител на експлоатацията на V и VI блок. От 2005-а до юни 2006-а е заместник шеф, а след това в продължение на три години и три месеца е изпълнителен директор на централата. За втори път оглавява стратегически обект номер едно у нас и в средата на 2013 година, когато вече е пенсионер. И в двата си мандата поема централата в тежко състояние и я оставя в отлично. Махат го през септември 2014 година само защото е Иван Генов.

-  Г-н Генов, какво ви предизвика да влезете в политиката? Решението Ви има ли нещо общо с Реквиема, който прозвуча в новогодишната нощ на 31 декември 2006-та, когато бяха изключени завинаги трети и четвърти блок на централата.

-  Спирането на двата 440-мегаватови реактора наистина беше една трагедия за хората, на които животът им е минал в Козлодуй, но това по никакъв начин в онова време не е довело до това аз да си променя позицията и да реша, че ще се занимавам с политика. В оня период наистина имаше предложения към мен да вляза в политиката, но тогава ясно заявих, че за мен политиката е мръсна работа. Нещата се промениха след второто ми напускане през 2014 година, когато служебното правителство ми предложи да остана в борда на АЕЦ. Аз отказах. Но и тогава не мислех, че ще се занимавам с политика.

-  Кога променихте позицията си и защо?

-  Просто в един момент получих предложение от Корнелия Нинова да помагам. Мен по принцип всеки път ме викат да помагам. А и не мога да отказвам на приятели и поема ли ангажимент, аз го изпълнявам. Ние с Корнелия се познаваме от времето, когато тя беше заместник министър на икономика и енергетика в правителството на тройната коалиция. Сега като ми се обади да помагам, се замислих и разбрах, че има много причини да приема. Не приех лесно, но наистина имам много причини да приема.

-  Назовете поне някои от тях.

-  От една страна стоят проблемите в енергетиката, които много добре познавам, а трябва да се признае, че браншът в момента е в много лошо състояние. Фактът, че миналата година АЕЦ завърши само с един милион лева печалба за първи път след 2004 година, е достатъчно тревожен. При положение,  че има свободен пазар на електроенергия това означава, че нещата тотално са сбъркани. И двата пъти когато напусках постът на изпълнителен директор централата беше на значителна печалба. Вторият път през септември 2014 данните от деветмесечието сочеха 87 млн.лева печалба. Тогава всички останали предприятия в БЕХ бяха около нулата и на загуба. А мен ме махнаха с обяснението, че трябва да се подобри състоянието на дружеството. Още тогава казах, че ме махат не за друго, а защото съм Иван Генов. И казах също така, че не си отивам за първи път, но си отивам за последен.

-  Само печалбите ли са белег за доброто ви управление на АЕЦ?

-  Най-общо казано правил съм всичко възможно за доброто състояние на дружеството. В централата аз съм от годините, когато започваха монтажните дейности на пети блок, всичко, което е ставало на пети и шести блок  е ставало в мое присъствие. И съм бил на високо ниво. Бил съм дежурен инженер, ръководител на висшия оперативен персонал, ръководител на управлението по експлоатация в продължение на 14 години. Ръководил съм 740 човека и през този период ние направихме много промени в манталитета на работа, за да стигне централата до такова ниво, че ръководителят на мисията на МААЕ през 2008 година Марко Гаспарини да каже: Трябва много да се гордеете с това, което сте извършили. Ние имаме опит от много проверки в различни централи и мога да кажа, че вашата централа е сред най-добрите. Подобна оценка чухме и в края на септември 2013-та от заместник генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Александър Бичков, предизвикана от отличната експлоатация на реакторите от типа ВВЕР в България. „Вашата централа е сред най-добрите в света”, подчерта Бичков. Именно опитът на АЕЦ „Козлодуй” беше ползван в изработването на международен универсален модел, който да е в помощ на 11-те страни, в които работят тези реактори, както и на четирите, в които ще бъдат пуснати в действие. Това е благодарение на работата на специалистите и аз смятам, че имам някаква заслуга за тази оценка.

- Защо Ви смятат за най-социалния директор на централата?

- Може би защото характера ми е такъв, аз съм социален човек,  искам да помагам, не ме интересува кой от коя политическа партия е. За мен е било важно хората в централата да се чувстват добре, да работят добре, но и да получават достойни заплати, да са горди от това, че работят в атомната централа. Те получиха много социални придобивки по време на моето управление, а заплатите им се повишиха двойно. Наистина съм чувал, че за хората Иван Генов е най-социалният директор на АЕЦ Козлодуй. Затова съм направил много, но не заради благодарности и високи оценки, а защото така съм го чувствал отвътре. Направи добро и забрави. Затова и реших,че все пак в тази ситуация, в това трагично състояние на региона, бих могъл и на друго ниво, не само в атомната централа, да помогна.
Искам да помогна, хората наистина се нуждаят от надежда, от  някаква промяна. Не само в цялата държава, а и в нашия регион, особено в нашия регион, където хората мизерстват.

- Какво може да  се направи за такава промяна?     

- Основното, което трябва да се направи е да намерим път към съживяване на региона. Ние този регион трябва да го съживим.
Той е забравен и от Бога. Няма пътища, за да се стигне до малките населени места, няма поминък, безработицата е голяма, хората мизерстват. И нямат надежда. Аз в много села ходих. Окаяно е състоянието на пътищата между селата, а вътре в селата е някакъв кошмар. Хората ме гледат с отчаяние. Просто нямат вяра. Всеки е минавал оттам и ги е лъгал. Ще ми се сега ние да не сме поредните, които ги лъжат, а наистина да направим нещо.

- Забелязахте ли, че кметовете, независимо от убежденията си, предпочитат да са от отбора на партията, която управлява?

- Честно казано, аз не ги обвинявам, защото в България системата е такава. Има някой отгоре бащица, който дава и ако не си негов,  той няма да ти даде. И в този смисъл ги разбирам. Само че това нещо може да се промени и хората наистина да имат някакво достойнство. Трябва да се отделят повече пари за местното самоуправление от данъците на хората, които живеят в тези населени места. Те трябва да имат възможност реално да се възползват от данъците, които плащат, а не някой отгоре да определя за кой колко. Това нещо трябва да стане, за да може кметовете да разполагат със средства, с които да си оправят къщата.

- Какво означава за Вас промяната и в традиционно болните за региона сектори здравеопазване, образование и икономика?

- Има села в нашия регион, които нямат транспорт до общинския център, за да отидат хората до аптека да си купят лекарства. За зъболекар да не говорим, това е лукс не познат в селата. Защо? Хората са си плащали здравните осигуровки, имат конституционни права, но те на практика са им отнети. Наистина има села, които са тотално забравени от държавата и това не може повече да продължава.
Здравеопазването, образованието и икономиката са трите неща, за които всички депутати от различните парламентарни групи трябва да се обединим и да се борим. Трябва да се търси кредитиране за малкия бизнес, да се даде възможност на млади хора да стартират в предприемачеството. Училищата също са много важни. Закрити са над 700 училища в България през последните години. Какво правим? Нашите деди по време на турското робство за откривали училища с риск за живота си в махали и малки селца. А сега? Ние в момента си унищожаваме бъдещето на нацията. Това е много важен проблем. Регионът няма да се раздвижи с неграмотни хора. Трябва да се откриват професионални паралелки, които да дават кадри за отраслите, специфични за дадения регион.  Това няма да стане лесно, но нещата трябва поне малко да тръгнат. Тя промяната става трудно.
Икономиката пък ни е на този хал, защото приватизацията започна грешно. Ние започнахме да унищожаваме всичко, което имахме, без да сме направили нищо ново. Не можеш да унищожаваш, да събаряш старата къща, когато нямаш и една тоалетна. Така не става. Ние си унищожихме индустрията и сега чакаме някой да инвестира в нея. При условие че и инфраструктура няма. Ние трябва да мислим за българска индустрия, която да преработва български суровини. Да получаваме принадена стойност от българското и това да са български фирми. Няма значение собственикът какъв е по убеждения. Той ще трябва да има условия да работи. Да може да развива дейност, да създава нови работни места. Да е българин. Не можем да разчитаме само на тези, които отвън ще дойдат да ни експлоатират хората. Аз знам какво правят гърците в южна България. Идват, правят предприятие и подлагат на зверска експлоатация работниците. Не им плащат заплати, а си правят пари. Какво го интересува гъркът в какви условия живеят българите. Той е дошъл да си направи парите. Ние трябва да правим българска индустрия. Примери много. Само за еврофондове говорим. Като спрат еврофондовете, държавата умира. Като пуснат еврофондовете, нещата били добре. Добре за кого? За тези, които ги усвояват. И това е също една голяма възможност за корупция. Който е във властта, той си урежда договорите по еврофондовете. Не може еврофондовете да ни поддържат икономиката. Икономиката трябва да се развива от реално производство. Еврофондовете само трябва да помагат там, където се нуждаем от допълнителни средства, за да развием даден отрасъл. А ние в момента разчитаме само на тях. А след 2020 година като спрат, тогава какво ще правим?
По тези въпроси може да се говори един ден. Но трябва отнякъде да тръгнем, за да развиваме българското. Все пак ние сме една от най-древните нации в Европа. Тези, които решават в момента в Европейския съюз какво да става, са били племена, когато България е била държава. И чакаме да ни потупат по рамото. Никой от тях не мисли как да помогне на България. Всеки гледа да прокара собствените си интереси, а ние ще си останем заден двор, ако не променим нещата.

- Има ли наистина шанс промяната?

- Аз по характер съм оптимист и смятам, че нещата могат да се оправят. Не сме стигнали до непоправимо състояние, но колкото по-скоро тръгнем да ги оправяме, толкова по-добре.