Кражба на топлоенергия от съседите е най-новия трик

Инж. Илия Димитров-топлотехник

На 11 юни, на парламентарния контрол, депутатката Мария Капон зададе един особено актуален въпрос. В новите изравнителни сметки за парното са включени необяснимо големи количества консумирана енергия за отопление, които често надвишават техническите възможности на вътрешните отоплителни инсталации. На какво се дължи това?

Отговорът на Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, ни кара да мислим, че той изобщо не е разбрал за какво става въпрос. Естествено вината за това не е негова.  Някой го беше подвел и Димитров чистосърдечно обясни причината за големите сметки. Според разбирането му, в абонатната станция се подава известно количество топлоенергия, което се измерва с „общ топломер”. Тази енергия, заяви министърът, някой трябва да я плати. В края на отчетния период фирмите за дялово разпределение събират точките  /дяловите единици/ от радиаторите на „честните” абонати, а от съседите изключили своето парно, не вземат точки, по причина, че тези съседи нямат радиатори, но се отопляват безплатно чрез „кражба на топлоенергия”. И както си мисли министърът, като се раздели „общата енергия” измерена с „общия топломер” на броя на отчетените деления се получават много големи стойности. Именно в тези големи стойности влиза и „крадената топлоенергия”.

 

КАКВО ТРЯБВАШЕ ДА ЗНАЕ МИНИСТЪРЪТ

Общият топломер всъщност е частен, на топлофикационното предприятие. С него то си измерва вкараната в абонатната станция топлоенергия, с него си отчита разходите. Абонатите, които са купувачи на енергия нямат намеса в тези отчети.

Общата енергия измервана с общия топломер не е само за отопление. Тя служи за общите нужди на етажната собственост в т.ч. за подгряване на вода за битови нужди и за отоплението. Ще посъветваме Димитров да попита своите специалисти по какъв начин се определят тези две количества топлинна енергия използвани за съвършено различни цели. И още едно изключително важно нещо- как се определят технологичните загуби в абонатната станция, защото тези загуби са третата съставна част от „общата енергия”. Нашият отговор е чрез свободно съчинение.

За улеснение ще приведем конкретен пример. В блок с 20 апартамента, от които пет с изключено парно, живеят 60 души, всички ползващи топлата вода. В края на отчетния период биват отчетени следните данни:

- топлоенергия атчетена с „общ топломер”…190 000 квтч

- разход за БГВ по фактури…   60 000 квтч

- разход за отопление – средно по 6 Мгвтч……90 000 квтч

- технологични разходи и загуби……………… 40 000 квтч

- разход за отполение ПО ОТГОВОРА………130 000 квтч

- Брой на дяловите единици –общо…………….30 000 бр.

 

 

Изравнителни сметки действителни По отговора

 

1. Цена на енергия за 1.0 Дялова ед. 0.22 лв 0.32лв

2. БГВ – топла вода за 1 бр.жилище  216.90 216.90

3. Отопление за 1 бр.жилище 433.80   622.60лв

3. Цена за 1 бр.апартамент- средно 650.70 835.50лв

4. Надписана незаконна сума   0.00 184.80лв

 

От примера се вижда, че от доставената в абонатната станция енергия, измерена с общия топломер 190 000 квтч за отполение и за топла вода – БГВ са използвани общо 150 000 квтч. Остатъкът до 190 000 квтч равен на 40 000 квтч е топлоенергията, която се губи при топлопредаването в подгревателите и от излъчване и течове - все разходи по Наредба за сметка на Доставчика. В тези загуби следва да бъде включена и т.н „крадена енргия”, ако има такава. В практиката, обаче потвърдена с отговора на г-н Петър Димитров, тези загуби се разпределят към сметките на абонатите /по 184.40 лв.за апртамент/. Тази енергия не е употребена от абонатите и не следва да бъде плащана от тях. А колкото до това дали има по-друга методика за разпределение на топлоенергията може да се види от писмо Изх.№92-00-165907/03.01.2008, с което Министерството на икономиката и енргетиката отхвърля предложената от нас система СИОРТЕ, за която няколко пъти писахме.