Кулезич: Върхушката третира Слави като терорист. Срам!

Тактиката е прозрачна. Тя цели една част от хората да се уплашат от внушенията за предстоящи безредици. Друга част да  намразят Дългия, че в името на личните си амбиции за влизане в политиката им вгорчава живота с отцепването на целия столичен център, включително на централни булеварди и странични улички.

Подходът е елементарен и манипулативен. Той, разбира се, е подчинен на максимата: „Разделяй и владей”. Това е милиционерска максима. Прилагали са я върху народонаселението не веднъж – по Бай Тошово време, но и след това, през целия ни менте преход. Той беше връчен на номенклатурни кланове с привидно различни партийни цветове, но всъщност с общ корен в старата ДС ченгеджийница. Обаче на гражданите им писна да лапат мухи, да ги употребяват като масовка и да търчат подир подменени каузи по площадите.

„Шоуто на Слави”, независимо от всичките „за” и „против” естетиката му и метаморфозите му през годините, мобилизира енергия за референдум. За първи път в най-новата ни история допитванетоо може да доведе до генерална смяна на деградиралата политическа система. Нещо повече, ако резултатите от него бъдат достатъчни, за да задължи парламента да ги приеме, ще стане възможно Велико Народно събрание.

Това беше горещият картоф, от който панически бягаха всички управляващи, от всички партии и коалиции, докопали се до властта и до държавната баница. За жалост ГЕРБ не направи изключение въпреки проевропейския си етикет и заклинанията, че работи в интерес на гражданите. Във втория си мандат Бойко Борисов разви до съвършенство балансирането между олигархични лобита, кланове, интереси. Не рядко с цената на умели интриги и прокарването на разделителни линии между тях. Но най-вече със скрити от обществото контролни механизми върху прокуратурата, оглавена от Цацаров, частично върху съда и върху медиите, поставени във финансова зависимост от изпълнителната власт. Това се оказа всъщност фундаментът на модела КОЙ, илюстриран от фигурата на младия олигарх Делян Пеевски, но далеч не изчерпващ се с неговата корпулентност.

Борисов веднъж падна от власт заради прословутата поврътливост и алчност на КОЙ.

Завърна се, за да скрие зад досадния коалиционен припев на „стабилността” повторното си обвързване със злокобните задкулисни зависимости.  Знаменитата му дарба на балансьор, съблазнител и политически хитрец обаче не му стигна, за да предотврати пороя от факти и подозрения за близостта му с КОЙ: и в кадровото обезпечаване на службите, и в контрола върху разпределението на обществените поръчки в енергетиката, в строителството и пр.

Почвата под краката му започна да се рони въпреки омаломощената от интриги и братоубийствени войни опозиция в дясно и в ляво. Референдумът, иницииран от екипа на Слави Трифонов, обещава реален отпор срещу мафиотизирането на политическа каста. Затова номерът с „разделяй и владей” е повече от актуален. Затова бе даден  и ход на преувеличените, зрелищно пропагандирани мерки за сигурност заради концерта в събота.

С една единствена умисъл: Трифонов да бъде намразен предварително, привлекателността на инициативата му да бъде подкопана в очите на населението. Жалкото в случая е, че държавата сякаш се готви за самоотбрана от нападение на „Ислямска държава”. Но става дума просто за един концерт. Да, след него предстои един референдум, който може да обърка сметките на политическата класа, окупирала държавата с помощта на избирателна система, водеща до предизвестени резултати.

Ако хората масово гласуват за генералната й смяна с мажоритарни избори в два тура, ще издърпат килимчето под краката на разноцветната и ненаситна политическа олигархия. Затова сега властовите върхушки  са в паника. Внушават на населението опасения за безредици. Нищо чудно и да са подготвили такива в лицето на вече наети и надъхани провокатори. Виждали сме подобни изпълнения.

Един голям студентски митинг беше окървавен на 14 февруари 2009-та, когато вътрешен министър беше Михаил Миков, а Сергей Станишев бранеше със зъби и нокти премиерския си пост в Тройната коалиция. Тогава вандали, предрешени като футболни ултраси предизвикаха полицията да употреби насилие спрямо протестиращите. Нима сегашната коалиция начело с Борисов се кани да покаже, че също разчита на подобен за защита на прословутата си „стабилност”? Подозренията са основателни. Знае се кой корпулентен млад мъж е собственик в сянка на един знаков отбор. И как в тази могъща сянка упорито продължават да се крият височайши връзки и зависимости, известни като модела КОЙ.

Ще стане страшно, ако този път се задейства така, че евентуални подмолно организирани размирици бъдат приписани на Трифонов и екипа му. Тогава концертът за бъдещият референдум на 6 ноември може да даде начало на истински кървави сблъсъци с всички опасни последици от това.

Наистина ли управляващите са готови на подобен риск?