Македонският език е български диалект

 Специфичен случай в Македония е намаляването на броя на говорещите македонски, заяви академик Катица Чулафкова. “Имаме т.нар. мултиетническа ситуация, култура, състояние и т.н., като задължението да се говори македонски ще се редуцира”, добави Чулафкова. Според Лиляна Макариоска, директор на Института по македонски език, опасност от изчезване на македонския няма. “Смятам, че македонският език ще съществува, ще ни има и нас”, заяви Макариоска.
0т 1998г. в Македония е в сила закон за защита на македонския език, но досега никой не е наказан за неговото неспазване, отбелязва медията.
Няма как да не четем горните редове с почуда, с присмех, с изумление, с искрено недоумение (с още много емоции от изброения порядък), докога комшиите ще се самозалъгват, че имат самостоятелен национален език с дълга история. По този повод Frognews ще напомни на своите читатели, че т. нар. македонски книжовен език е коминтерновска креатура, създадена с декрет! (къде се е чуло и видяло по света език да се създава с партийна поръчка). Независимо от напъните на македонските лингвисти и историци да се открият корените на въпросния „език” назад във вековете, истинското начало опира в недалечната 1944 година. Точно тя е рождената за него, а както се полага за всеки родилен акт, той си има и точна дата – 2 август, и точно място – манастира „Прохор Пчински”. Най-старият езиков паметник на въпросния език, откъдето и да го погледнем, си е вестник „Нова Македония”, както сполучливо отбелязва проф. Ото Кронщайнер. В манастира се събират езиковеди, които след усилено мъдруване съчиняват нормите на така наречения език според един изключително важен критерий – максималното му отдалечаване от българския книжовен език на всяко едно равнище: фонетично, лексикално, синтактично. В областта на морфологията обаче положението е особено показателно и много издайническо за това какво представлява всъщност „новият език”. „Македонският” език е аналитичен, т.е. в него липсват падежи, характерна особеност за българския, в него съществува категория определеност (налице са задпоставени членни форми), характерна особеност за българския, степените за сравнение при прилагателните се образуват с помощта на частиците по и най, характерна особеност за българския, при глаголите, за разлика от повечето славянски езици, има развита система от глаголни времена и наличие на несвидетелски (преизказни) форми, характерна особеност за българския и т.н. и т.н.
Единодушно мнение сред българските учени е, че македонският език не е език, отделен от българския. Във втората половина на 19 век, когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от Вардарска Македония и въобще от цяла Македония. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава деепричастие (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително Благоевградска област) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. Ето защо в българската лингвистична литература обосновано се говори за писмено-регионална форма на българския език в Република Македония. В българската граматика, издадена от Българската академия на науките четем: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет. Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмено регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори”. Всичко това прекрасно се знае от македонските езиковеди, които независимо от фактите, потвърдени и от най-видните чуждестранни слависти, със завидно упорство продължават да твърдят, че имат свой език с дълга история, датираща още от ....Кирил и Методий. Според един от създателите на въпросния „език”, Блаже Конески, (следвал в София под името Благой Конев) македонският книжовен език имал корени още в езика на Кирил и Методий, който бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му паметници. За преписите на Кирило-Методиевите преводи, правени в Македония, Конески твърди, че са на македонски. Като радетели за македонски книжовен език през 19 век, Блаже Конески посочва имена като: Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Партений Зографски, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др. видни български възрожденци. Посегателствата върху историята на България не са едно и две, те са дългогодишни, нахални, безпрецедентни и многобройни. И стават все по-злостни от страна на македноските лингвисти, защото тенденцията е ясна: все повече македонци се връщат към българските си корени, все повече младежи от югозападната ни съседка следват у нас и възприемат книжовния език, все по-малко стават онези, които сериозно смятат, че има нужда от "превод" от единия на другия език, все повече европейското ни членство привлича като магнит дори и най-отявлените радетели на македонизма...
Така че въобще няма да чакаме 100 години, за да видим изчезването на нещо, което всъщност никога не е съществувало.