Опасни тенденции в българската външна политика

До Президента на Република България

До Министър-председателя на Република България
До Председателя на Народното събрание

Уважаеми г-н Президент,
Уважаем г-н Министър-председател,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,

Обръщаме се към Вас, за да изразим тревогата си от наблюдаваните през последните седмици действия на изпълнителната власт, които влизат в разрез с националния интерес на Република България и развитието ни като европейска демократична държава, чиито обществен модел, сигурност и икономическо развитие са гарантирани от Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Присъединяването на България към семейството на европейските демократични държави и западната общност е стратегическа национална цел от периода на българското Възраждане. Постигането й обединява българското общество и обуславя неговия напредък през последните 20 години. За съжаление, мнозинството български политици възприемат принадлежността към ЕС и към НАТО като някаква мода, като в същото време продължават да следват старите, наследени от тоталитарната власт, модели на вътрешна и външна свързаност с чужди геополитически интереси. Те отхвърлят ценностите и стандартите на евроатлантическото семейство, които ограничават възможностите им да реализират модела на прехода и да прокарват политическата, икономическа и финансова свързаност с традиционните им партньори на Изток.

През последните седмици се допуснаха редица небалансирани инициативи в двустранните ни отношения с Русия и Турция, които имат откровено антизападна насоченост и могат да предизвикат тежки последствия за страната ни. В българските медии и обществено пространство се води целенасочена задкулисна кампания срещу принадлежността ни към ЕС и НАТО. Значителна част от тези действия се маскират като загриженост за българските национални интереси, като безалтернативни действия, неизпълнението на които би довело до катастрофални последствия, дори „война на наша територия“!? Създаването на паника е добре познат предизборен похват. Но в сегашната кризисна ситуация, той ерозира доверието към България и застрашава реално сигурността ни.

Очевидно е, че Турция изнудва Европейския съюз чрез темата “бежанци срещу визи”. Ангажирането на българския министър-председател с каузата на рекетиращия е изключително опасна стъпка, без прецедент в най-новата история на българската дипломация. Още повече, че настояването за падане на визовия режим от страна на Турция, без изпълнение на европейските изисквания за реформи и без умиротворяване на Югоизточна Турция, е изключително рисково. То не може да бъде разглеждано извън контекста на анонсираните намерения на турското правителство да даде турско гражданство на значителна част от бежанците, нито извън контекста на конфликта в Югоизточен Анадол. От друга страна, споделяме убеждението, че ако се поддадат на турския натиск сега, България и Европейският рискуват да отприщят серия стъпки на дългосрочен рекет от страна на Анкара занапред.
В двустранните отношения с Република Турция, ние споделяме разбирането за необходимостта от добросъседство и партньорство. Допълнителен аргумент е наличието на голям брой български граждани с двойно гражданство, живеещи в южната ни съседка. Но сме убедени, че в настоящия период на деликатни отношения между Турция, ЕС и НАТО, България трябва да действа „изправена“, с ясна и коректна дипломация, без да допуска небалансирани ходове, без да се огъва под натиск, без да се намесва във вътрешни за турското общество отношения и без да създава предпоставки за настройване срещу страната ни на опозицията срещу днешния режим в самата Турция. Темата с мигрантския натиск и темата за визовата либерализация следва да бъдат извадени от двустранния диалог София-Анкара и пренесени изцяло на европейско ниво.

Успоредно на кризисната ситуация в южната ни съседка, равнището на милитаризация на Крим и конфликтния потенциал в Източна Украйна са на непознати дори и от времето на Студената война равнища. На този фон, “умиротворителното” говорене за демилитаризация е друг пример за застрашаваща сигурността ни едностранна отстъпка. Най-лошото е, че този предизборен популизъм създава измамни представи в българската общественост за реалните рискове. Единствената защита на националния ни интерес срещу тези рискове е активна политика в рамките на НАТО. Илюзия е, че съществуват изключителни възможности за посредничество и за двустранни договаряния както с Русия, така и с Турция.

Тревога предизвикват и недопустимите флиртове, засягащи националната енергийна сигурност, като заявките за възобновяване на стратегически проекти с доказан и консумиран огромен негативен ефект като АЕЦ “Белене” и “Южен Поток“. Липсата на последователност в енергийната политика поставя страната пред риск от нови финансови, политически и материални загуби. Нанасят се щети върху репутацията ни като надежден и предсказуем партньор, който преследва националните си цели в рамките на общата енергийна политика на ЕС.

Предвид на всичко гореизложено, считаме, че е от изключително значение в действията на официалните лица и в позициите на институциите ни България да се върне към защита на националния си интерес, с целия ресурс на Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор. Подобен подход е единственият възможен път към трайно решаване на миграционната криза.

Водени от тези убеждения се обръщаме към Вас, като настояваме за внимателно осмисляне на провежданата външна и европейска политика и за лоялното ни придържане към общите позиции на ЕС и НАТО, от които страната ни е неделима част. Доколкото вярваме, че в една демократична държава въпросите на външната и европейската политика на страната са въпроси от общ интерес, които трябва да бъдат достояние на цялото общество и да се решават при отчитане на мнението на гражданите, възнамеряваме да инициираме публичен дебат по поставените в настоящото писмо проблеми и искрено се надяваме на вашето отговорно и ангажирано участие в него, както по време на президентската кампания, така и след нея. Настояваме важните решения във външнополитическа и европейска перспектива да се вземат след достатъчно информиран и балансиран вътрешен дебат, въз основа на общите принципи и насоки, произтичащи от участието на България в ЕС и НАТО.

 

Алекс Алексиев
Борислав Мавров
Борис Вунчев
Владимир Кисьов
Гроздан Караджов
Димитър Бечев
Илиян Василев
Красен Станчев
Нели Огнянова
Трайчо Трайков
Христо Иванов
Христо Христев
Юлиана Николова