Орел и рак се карат...Щуката печели?

Върху тази сцена с овехтели декори вече почти четвърт век спектакълът се изнася от едни и същи политически лица, някои от които умело прехождат от партия в партия, а други, след известно затишие, отново заявявят претенциите си да играят главна роля, защото другите не се справяли. Бурите се вихрят в чашите с вода на отделните (автентични или геномодифицирани) партии, но понякога преливат и подмокрят не особено заинтересованата публика.

Току-що отшумялата поредна порция от пикантни Сидерови изцепки беше сменена със замах още в началото на седмицата от реанимацията на движението АБВ и заявките на експрезидента Георги Първанов, който пак пожела да стане значима (че защо не и най-значимата) фигура вляво. И като заваляха едни коментари..., сигурно ще траят поне цяла неделя:
...

- „БСП влиза в етап на лидерска битка”,
- „Разцепва ли се БСП?”,
- „Първанов притиска Станишев чрез Калфин”,
- „Битката на Първанов срещу Станишев е под нивото му",
- „Костов, Кунева, Първанов, Борисов и Станишев са политически вампири, които ще изиграят последният си танц на смъртта”...

Политическите анализатори откриха своята поредна политическа дъвка и за два дни произведоха повече политически анализи, отколкото реплики са разменили помежду си бившият и настоящият лидери на БСП. А през годините, особено в края на втория мандат от президентстването на Георги Първанов симпатиите помежду им, очевидно за всички, достигнаха точката на замръзване. Вероятно нито един от тях, двамата, не се радва да си припомни, че навремето тъкмо Първанов лансира Станишев като младото европейско лице на столетницата и му отвори пътя към лидерския пост. За това дали е имало договорка този пост само да бъде притоплян от английския възпитаник, докато партийният му гуру временно изпълнява функциите на държавен глава, не е известно, по този въпрос историята и участниците в нея мълчат.

Станишев обаче бързо се еманципира от идейния си покровител и се барикадира много умело в БСП. Георг Бюхнер твърди, че революцията изяжда децата си, но в този конкретен случай детето на революцията беше това, което изяде своя баща... Или поне на пръв поглед доскоро изглеждаше точно така. Дотук простата рекапитулация говори, че Станишев може и да не е печелил избори, затова пък добре се е справял с партийните си опоненти, в т. ч. и с Георги Първанов. Помежду си двамата публично не са водили дебати, а дали са си говорили тайно, не е известно, но пък е и малко вероятно. Диалогът между тях се реализираше през медиите, при което Станишев се оказа далеч по-пестеливият и резервиран в оценките си. Съвсем по английски... 

Но нека си спомним:

Духът на червеното спокойствие бе изпуснат през юни 2010 г. след телевизионната изява на президента и екслидер на БСП Георги Първанов.
- „Нямам мераци за изпълнителната власт. През 2005 г., при формиране на Тройната коалиция, Станишев ми предложи официално да стана премиер, но аз отказах, защото се чувствах по-силен на президентската институция”. 
- „Не съм предлагал на Георги Първанов през 2005 г. да бъде министър–председател”, отби незабавно топката Станишев, а в пространството остана да виси въпросът, на кого носът е по-дълъг.
 

Месеци по-късно, през ноември,  Първанов създаде „АБВ” и заяви:
- „Създаването на гражданския проект няма намерение да разцепва БСП. АБВ трябва да е лаборатория на нови идеи и инициативи. Към него трябва да бъдат създадени работни групи и съвети по отделните политики и дискусиите да се пренесат в страната. Целта на гражданския проект е експертите и професионалистите да се поставят в центъра на прожекторите, за да може в бъдеще да са известни на обществото, а не да се търсят по пътищата”.

Не закъсня и язвителният отговор на Станишев:
- ” Ако АБВ се развие като партия, в БСП никой не може да си прави илюзиите, че може свободно да циркулира напред-назад в зависимост от конюнктурата....„Нещо, което е нито ляво, нито дясно, нито център – какво е това, що е това – ни риба, ни рак“. Той се озъби на човека, който го предложи на лидерския пост, след като получи наставления за действия в опозиция. „Първанов трябва да отговори и за политическата си линия, за отношението към ГЕРБ, към Бойко Борисов лично, който до преди една година беше най-решителният премиер, а сега се оказа най-слабият. Също и за редица неща, които са създали проблем на БСП – настояването му за мажоритарния вот и за „АБВ”, което е било замислено като политически проект”.

 „Българското общество трябва да знае какви държавни средства се изразходват за PR кампании”, отсече президентът Георги Първанов визирайки скандала „Хохегер” и дори подкрепи замислената от ГЕРБ комисия да разследване на българската връзка. "Ще потърся отговорност от всички, които нападат моето семейство. В това число и съдебна отговорност", реагира като ужилен Станишев.

Сергей Станишев и Георги Първанов кръстосаха шпаги и по време на 48-ия конгрес на партията през май 2012 г.

- "Не приемам упреците, че ще останем трети. БСП е била трета само веднъж през 2001 година, когато бе с коалиция с 15 партии", заяви Станишев.  "Обидно и грубо е да се твърди, че с делегираното представителство се въвежда партийна аристокрация. Без него нямаше да имаме толкова младежи и жени сега сред нас", каза още той.
- "Вие запушвате партията, другарю председател. Години наред не давате добавена стойност към резултатите, към доверието в БСП", бе отговорът на Първанов.
 

Дни след парламентарните избори през 2013 г. бившият президент заяви в прав текст: 
- „Когато си загубил нелеко тези избори, много трудно е да формираш работещо управление, тогава правиш безпринципни компромиси, защото компромисът с АТАКА съдържа много безпринципни елементи”. "БСП е заложник на "Атака", но и на собственото си ръководство и липсата му на готовност да провежда промяна и да отваря партията, защото тя е в изолация, която не познаваме от години", това пък е коментарът му за сегашното управление с участието на БСП. И за да е напълно ясен, бившият стопанин на Бялата къща хвърли словесната бомба, според която „ чрез властта семейният кръг на Станишев реализира свой икономически интерес”. 

Станишев реагира на другарския огън: "Не ми се иска с Първанов да стигаме до съда". 

И пак последва поредното привидно затишие. До вчера, когато реанимирането на АБВ от Първанов и прицелването в изборите за Европарламент с алтернативна листа предизвика нова полемика:

- "Национална гражданска инициатива АБВ тръгва към евроизборите със самостоятелна листа. Длъжен съм да поясня защо беше замразен този проект. Чуха се много гласове, преди всичко от ръководството на БСП, че Първанов създава този проект, за да отслаби БСП. Добре, сложихме АБВ на трупчета. Междувременно през тези три години се проведоха три избора, които БСП загуби тежко. Загуби ги не защото някой е взел от силата на партията, а заради слабостта на ръководството на БСП”, отбеляза Първанов.

Станишев не закъсня:
- „Решението на Ивайло Калфин предизвиква дълбоко разочарование.Решението ще разочарова стотици хиляди социалисти, които в продължение на години работеха за неговите кампании като депутат, като водач на листата за евроизборите, като кандидат-президент. Работили сме съвсем искрено и всеотдайно, аз винаги съм заставал зад него и съм го защитавал от съмнения, подозрения... Това решение, което се случва във важен момент и за България, и за БСП, не е коректно и морално, не по отношение на въпросите на БСП, а на нейните членове и симпатизанти. Бяхме поставени пред свършен факт. Това беше насочено срещу БСП. Хубавите думи и намерения не са убедителни, защото обективно целят отслабване на резултата на БСП на евроизборите, коментира алтернативната листа на АБВ Станишев.

След всичко това съвсем реторичен изглежда въпросът дали е възможно бившият и настоящият лидер да заработят заедно за БСП и за държавата, или в обратен ред? Не! Двамата приличат на орел и рак от популярна басня. В нея обаче има и щукааа. Двама се карат, трети печели ...КОЙ, КОЙ е щуката?

Вела Пеева,
Калин Орелът 

------------------------------

*Плутокрация (на гръцки: πλουτος — богатство, κράτος — управление) е форма на държавно управление, при която решенията на правителството се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора. Това създава дълбоко социално неравенство и ниска социална мобилност.