Партийни тренировки за есенния маратон

И на децата в България вече е ясно, че предстоящите избори за евродепутати
не интересуват никого, освен политическите партии и техните активисти, попаднали по един или друг начин ( или по нечия воля ) в кандидатските листи. Социологическите проучвания до момента показват, че българският избирател все повече се интересува от това как живее, от доходите си и социалната си сигурност, и все по-малко от партийните дела и боричкания. Почти сигурно е, че избирателната активност ще бъде изключително ниска – няма логика хората, които при къде по-важни парламентарни и особено местни избори си седят вкъщи или ходят за гъби, да вземат да се вдигнат до урните в пролетния 20 май. Още повече, че не се чувстват задължени да направят „добро” на някакви непознати ( каквото е положението в голяма част от партийните листи ) или до болка познати „стари муцуни” и да ги изстрелят някъде, където ще вземат много пари и ще си живеят царски без да правят нищо. Поне такава е нагласата на повечето българи и в това няма нищо чудно, тъй като никой до този момент не си направи труда да им обясни каква ще е работата на нашите депутати в Европарламента и защо тези избори са важни за страната ни. Вместо да се посветят на разяснителна кампания сред избирателите ( с надеждата да привлекат повече от тях ) , партиите и функционерите им бяха заети да лобират и да си подливат вода в името на това да пробутат свои хора в листите. Защото у нас включването в дадена листа на определено място се е използвало като награда, поощрение или наказание за партийните активисти от страна на ръководствата.
Реално погледнато, предстоящите избори нямат особено значение и за самите
партии, освен като вид тренировка. Първо, защото българските евродепутати ще
изкарат само половин мандат – през 2009 г. ще има редовни избори за Европейски
парламент и те ще са по-важни от сегашните. Второ, защото в момента заплатите
на всички членове на ЕП се отпускат от правителствата на собствените им държави
и са равни на депутатските възнаграждения в тези страни. Което означава, че
българските евродепутати няма да се наредят сред най-добре заплатените си
европейски колеги. След вота през 2009 г. обаче, ще влезе в сила нов статут за
членовете на Европарламента, според който всички депутати ще получават еднакви
възнаграждения, изплащани от самата институция. Трето, за някои партийни
другари двугодишното пребиваване в Страсбург може да се окаже върхът в
кариерата им. В смисъл, че партийните ръководства вече са си изпълнили
ангажиментите към тях и следващия път да бъдат заменени с по-верни,
по-заслужили или по-приспособими активисти. Още повече, че тези дни
ръководителят на офиса на ЕП в София Тоон Стрепъл съобщи, че през 2009 г.
България ще има право на 17 евродепутати, т.е с 1 по-малко, тъй като е взето
решение членовете на тази институция да бъдат 750, а не както са сега 785.
Прави впечатление, че в почти всички листи са включени хора, които имат
теоретична и езикова подготовка, но им липсва практика на европейски терен. В
този смисъл една от целите е, ако те станат евродепутати да използват
Европарламента като тренировъчен лагер или ПУЦ за бъдеща работа в европейските институции.
БСП, като най-опитна и печена сред партийните играчи, е успяла максимално
да балансира листата си между отделните лобита и кръгове. В същото време
столетницата е заложила и на изпитани кадри с опит. Съвсем резонно първите две
места са заети от протежета на лидера Станишев и „силния човек” Овчаров –
Кристиян Вигенин и Илияна Йотова. Сигурното заминаване на червенокосата лъвица за Страсбург пък ще отвори пътя на позабравения Красимир Премянов да се върне в голямата политика, тъй като ще седне на депутатската й банка. Като се има предвид, че сегашният премиер беше водач на бургаската листа за парламентарните избори през 2005 г., то и сигурното 4-то място за евродепутат на бившата зам.-кметица на Бургас Маруся Любчева е логично. Трета и пета позиция са заели „старите лъвове” Атанас Папаризов и Евгени Кирилов. Направен е реверанс и към малцинствата от гражданската квота. Нещо, което без съмнение ще се хареса на Европа. Място в листата за ЕП е намерил и Георги Близнашки, причисляван към „дисидентите” в столетницата. Той обаче е на 7-а позиция, която е гранична и никак не е сигурна. И ако не стане евродепутат, Близнашки най-вероятно ще бъде компенсиран с председателското място в парламентарната комисия по европейска интеграция, което ще бъде овакантено от Папаризов поради „преминаването му на друга работа”.
Драма очевидно е имало и при подредбата на жълтия списък за Европарламента.
Битката между царските лобита е била жестока. Все пак юпитата са надделели, щом са наложили за водач никому неизвестната до този момент Биляна Раева със спорна биография, която е човек на Николай Василев. За нея е натискала и цялата
варненска депутатска група, тъй като баща й е от този град. Юридическото лоби
обаче също е записало точка, след като е успяло да изхвърли от листата бившия
правосъден министър Антон Станков. Приближени на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски твърдят, че лично той е поставил на второ място екссиния депутат Аспарух Панов. Той заслужил тази „благодарност”, тъй като в момента работи във фондацията за либерална политика „Фридрих Науман”, която многократно е оказвала логистична помощ на НДСВ за провеждане на семинари, дискусии и други подобни мероприятия. Като негов плюс се изтъква и фактът, че е много добре приет от либералите в Холандия, Германия и Белгия. Странна е съдбата на юпито Антония Първанова, която до последно се смяташе, че ще оглави жълтата листа. Енергичната и пряма чаровница обаче явно си е създала много врагове сред партийните си другари. И винаги се намират достатъчно „силни на деня”, които да подложат крак на амбициите й. Така на парламентарните избори през 2005 г. тя се озова водач на листата в абсолютно непробиваемата крепост на Доган Кърджали. Но все пак беше компенсирана с третото място в плевенската листа, „теглена” от Милен Велчев. Като че ли умишлено на шармантната дама не й се позволява това, което иска, но винаги й се дава някаква утешителна награда. В миналия парламент известно време беше спрягана за здравен министър. Не се получи. Но пък в 40-ото НС стана евронаблюдател.
Трагикомични битки ще се разразят в СДС каквото и да се случи на
евроизборите. Ако Петър Стоянов не се добере до Европарламента, той със
сигурност ще бъде атакуван от Надежда Михайлова и привържениците й за слабото
си представяне. Лидерството ще му бъде оспорено, и то с основание. Ако той все
пак се вмъкне в ЕП, резултатът ще е същият – само че с мотива, че не може да
ръководи партията дистанционно отвън. Отделен въпрос е, че не е ясно какво
точно ще прави Стоянов в Страсбург, след като ЕНП ясно показа нежеланието си да работи с него, пропускайки го за тържествата по случай 50-годишнината на ЕС. И в този контекст поведението на Петър Стоянов доста прилича на натрапничество - депутатите от Европа не го искат, а той се натиска да им става колега. Освен
това обикновено лошо се натъртва онзи, който иска да седи хем на председателския стол в партията си, хем в европейско кресло.
Листите на ДСБ и ДПС общо взето не изненадват с нищо. Залага се на познати
лица с дипломатически или управленски опит – Константин Димитров и Филиз
Хюсменова. Единствената разлика е, че партията на Костов може да остане без евродепутат, а тази на Доган – да успее да се пребори и за четвърти човек, лидера на младежкото ДПС Корман Исмаилов ( ДПС и тук безкомпромисно спазва принципа за баланс и приемственост – опитни кадри плюс нови лица ). И причината за този резултат ще бъде отвратеният десен избирател, който ще си остане вкъщи, от една страна, и свръхмобилизираният електорат на ДПС, от друга.
НДСВ изненадващо също може да остане без човек в Европарламента, но не
по-малко изненадващо може да изпрати там и двама. В зависимост от това накъде
ще се люшне плаващият вот на колебаещите се по време на изборите. Защото той
може да залитне към ГЕРБ, а защо не част от него към „Атака” и да натресе на
европейците отново скандалджията с жълто около устата Митко Стоянов.
Реално погледнато, на изборите за евродепутати политическите сили де факто
ще си направят тест „Къде сме ние?” в обществено-политическото пространство. От резултатите на този тест ще зависи и как те ще се подготвят за местните избори наесен и на какво ще могат да разчитат. Това в най-голяма степен се отнася за партията на Бойко Борисов, която за първи път се явява на изпит пред гласоподавателите. Защото има съвсем реална опасност да се повтори „гафът” от 2005 г. Тогава, разчитайки на космическия си рейтинг като главен секретар на МВР, генералът поведе две царски листи. Обикаляше из Благоевградско и Пловдивско, раздаваше автографи, сякаш е холивудска кинозвезда, но спечелените от него депутатски места не бяха толкова, колкото се очакваше. И така лъсна истината, че надутият му рейтинг и личната му харизма не се прехвърлят автоматично върху други хора и политически сили. Което пък стана причина той да се изпокара с приближените на Симеон. И като се има предвид, че евродепутатската листа на ГЕРБ не блести особено с атрактивни и популярни личности, накрая може да се окаже, че варненската съдийка Душана Здравкова ще ни представлява в Страсбург, а третият в списъка, бившата дясна ръка на Надежда Михайлова – международникът Николай Младенов, да гледа тъжно и криво от България.
Всъщност, истинската интрига на тези избори, както беше и на президентските, ще
е избирателната активност. В зависимост от нея списъкът на 18-те български
евродепутати може да изглежда по един или друг начин. Българският избирател е
този, който е в състояние да поднесе на политиците неприятни или неочаквани
изненади. А може и да ги излъже.  Ако поиска, разбира се. И ако си направи труда да отиде до урната.