Петна върху името на президента

През последните месеци се случват странни неща. Уж всичко с тройната коалиция е наред, а протестите се роят ден след ден. Обстановката се нажежи и след гласуването на закона, който отне правото на на глас на българските турци изселили се в южната ни съседка. След прекараните дълги години в различни редакции, се научих да не приемам нищо от случващото се в държавата като случайност или съвпадение. Където има пушек, има и огън, казват старите хора. Нещо подобно става и около президента. Той не отрони и дума по повод искрите между ДПС и НДСВ. Съвсем неочаквано обаче се развълнува за професионализирането на армията, което буксува отдавна и нито той, нито който и да е няма да го реши, докато не се вдигнат заплатите на кадровите войници.
В същото време в медиите, някак приглушено, минаха едни други новини. Преди десетина дни прокуратурата съобщи, че са арестувани четирима чужденци и шестима българи, замесени в източване на 7,5 млн. евро от програмата САПАРД. Всичко щеше да мине и замине като една добре организирана и проведена акция на полицията и службите. Но не стана така. Оказа се, че сред прибраните на топло е и бизнесменът Людмил Стайков. Две неща се набиват на очи още докато четеш сводката за ареста. Той е от Перник, откъдето е и президентът, а на всичкото отгоре са добри познати до степен, че бизнесменът помагал с каквото може в предизброната кампания за държавен глава през 2006 г. Това първо. Второ: прокуратурата, Главна дирекция за борба с организираната престъпност и полицията са знаели отлично, че Стайков е близък с президента Първанов. Въпреки това го арестуват. Отговорът е безпощадно елементарен: защото нашите служби са действали по сигнали и натиск на свои партньори от ЕС.
Изводите, на първо четене, също са два. Не е ли знаел Георги Първанов с какво се занимава неговия добър познат, та е приел той да е в ариергарда на кампанията му. Или ако е знаел, защо го приел?
Ако беше само този случай, можеше да си затворим очите, защото никой не може да отговаря за действията на друг човек. Може да се разграничи, но не отговаря.
В същото време се прокрадна още един скандал, в който името на президента няма как да не се спомене. Кметът на Несебър Николай Трифонов си имал неприятности с прокуратурата. За да избегне скандала, той решава да се спаси, като замине на дипломатическа работа. След поредица совалки и срещи с главния прокурор Борис Велчев, вътрешния министър Румен Петков и с президента Георги Първанов – Трифонов е уреден скоропостижно да замине в мисията ни в Одеса. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин едва ли е бил доволен от подобно развитие на нещата, но в крайна сметка е подписал заповедта за назначение. На летището обаче дебнат кмета, за да му връчат призовката от прокуратурата. Затова той се изнизва от държавата с „прибежки и пропълзявания”, както се изразява армейският устав. Можеше да се преглътне и този случай, но не е тайна, че Трифонов е начело на предизборния щаб на Първанов за Несебърска община в изборите. Друг е въпросът, че в Стария Несебър Волен Сидеров получава повече гласове от Първанов, но фактът си е факт – Трифонов е работил за Първанов. Излиза, че държавният глава му е върнал услугата, като подписва указ за пращането му в Одеса, без Трифонов да има и ден стаж като дипломат.
Ако трябва да продължа с назначенията и преназначаванията на президентски съветници като дипломати и обратно, като вицепремиери, министри и зам.-министри, рискувам да доскучая с изреждането на имена и длъжности.
Тези два случая са достатъчни да припомним историята с дарението на Илия Павлов от 1000 долара, направено по времето на Бил Клинтън. То бе върнато с обяснението, че произходът на парите е неясен. Американските президенти не са светци, знаем го всички. Но има правила, които те спазват стриктно.
Канцлерът Хелмут Кол, който се превърна в легенда за германците, след като обедини източните и западните територии, си подаде оставката, защото бе уличен във финансови злоупотреби. Вероятно този жест по германските ширини означава доблест, която сгафилият политик, е длъжен да покаже. У нас обаче подобен жест се възприема като слабост. Вероятно защото често нашите политици се чувстват над тези неща. За тях написаното в медиите е без значение. Също и мнението на обществото. Интересува ги рейтингът, който сами си плащат, и заръките на скъпоплатени пиарове.
И още нещо. Американските медии всеки ден яростно критикуват президента Буш за какво ли не. Същото е и в Англия по отношение на премиера Блеър. Дори в Русия, където Путин се възприема от мнозина като самодържец, критиките към него не стихват. У нас такова нещо няма. Изречената критика, дори и добронамерена, се счита за лош тон. От кмет нагоре всички реагират като ужилени, а медията, позволила си тази „волност”, преминава в кръгова отбрана. Силните на деня не бива да забравят старата мъдрост: „Бой се от данайците, даже когато ти носят дарове”.