Политически театър за наивници

„Коалицията се пропука”, „Коалицията предаде ДПС за избирателите от Турция”, „Анти-ДПС поправката разбуни управляващата коалиция”, „Шумна изневяра в тройния брак”. Това са само част от вестникарските заглавия след шумния скандал за вота на изселниците в парламента в сряда. Тогава НДСВ заедно с опозицията подкрепи текста от законопроекта за избор на български евродепутати, който налага принципа за отседналост. Народните представители от Коалиция за България се въздържаха, а председателят на парламента Георги Пирински знаково гласува за този текст. Така жълтите и червените на практика отнеха правото на глас на преселниците в Турция, които са с двойно гражданство и редовно, на всички избори пълнят електоралната кошница на ДПС с бюлетини.
Дали обаче наистина тройната коалиция се е разлюляла земетръсно, както смятат доста наблюдатели на политическите процеси у нас? На пръв поглед действително изглежда така. Само че през 17-годишната ни най-нова история в българския парламент не за първи път се разиграват театрални постановки. За пред електората, разбира се.
Всъщност, още от времето на Кръглата маса най-важните политически въпроси са се решавали зад кулисите. Седнали едни срещу други представителите на бившата комунистическа партия и новоизлюпената опозиция с часове спореха по кой път трябва да поеме България и как да стане това. А истинските решения се вземаха другаде – на неформални кръгли маси, я в „Крим”, я в някоя друга кръчма.
Традицията се запази и във ВНС, и в последващите обикновени народни събрания. През цялото това време депутатите от ДПС показаха, че са отлични актьори и винаги съумяват да накарат електората си да им вярва безрезервно. От парламентарната трибуна те лъвски се борят, за да защитят интересите на българските граждани от турски произход. А в същото време именно електоратът на ДПС живее най-мизерно и в по-голямата си част е трагично закрепостен към тютюневите ниви. И понеже е и наплашен – по избори не поглежда към друга бюлетина, освен тази на ДПС.
В 39-ото НС, когато се гласуваха промените в закона за избиране на народни представители, безспорният оратор Лютви Местан и колегите му разиграха истинска Шекспирова трагедия заради интегралната бюлетина. Защото въпросната бюлетина щяла да затрудни максимално възрастните хора в смесените райони, повечето от които били неграмотни. Щяло да има голям брой недействителни бюлетини. И по този начин, видите ли, народните избраници от другите партии искали да „изпързалят” ДПС, да подменят вота на избирателите му и да ги лишат от подобаващо представителство. На парламентарните избори през 2005 г. обаче нищо такова не се случи. Електоратът на ДПС се справи блестящо с интегралната бюлетина, бяха отчетени много малък брой недействителни гласове. Вероятно, защото партиите имаха и поредни номера, а всяка пълнолетна електорална единица, дори да не може да чете и пише, пазарува от кварталната бакалница. Очевидно, структурите на движението по места са провели бърза и масирана обучителна акция сред избирателите. И ДПС вкара рекордните 34 депутати в 40-ото НС. Разбира се, тук трябва да се отдаде дължимото и на изборния туризъм – обект на настоящите драматични скандали в пленарната зала (както и вялата избирателна активност на българските граждани от български произход).
За какво всъщност става дума? От една страна, за около 55 000 гласа, които ДПС получава от Турция и екскурзиантите с двойно гражданство, решили да посетят родината си именно в изборния ден. Според експерти тези гласове се равняват на по-малко от половин мандат на парламентарни избори. И те едва ли са решаващи за парламентарното представителства на една сериозна партия. Още повече, че гласуването в смесените райони е добре организирано и масово. От друга страна обаче ми се струва, че новите ни европейски партньори са дали ясен знак, че нямат желание жители на страни извън ЕС (Турция, САЩ и др.) да избират членове на важни институции на общността. То е почти като намесата на една държава във вътрешните работи на друга. От тази гледна точка, тройната коалиция хем трябва да се съобрази с евросигналите, защото макар и вече членове на ЕС, все още сме под строг мониторинг, хем трябва да стабилизира поразклатеното доверие на избирателите в себе си. И всъщност, коалиционните партньори правят точно това, разигравайки подходяща за случая драма.
Разбира се, най-подходящо за главната роля на вносител на текста за приннипа за отседналост беше НДСВ. Първо, защото е либерална формация, която е по-мобилна в координатата ляво-дясно. Второ, защото вече е било автор на такъв проект по време на съвместното си управление с ДПС. Фактът, че тогава партията на Доган не се е противопоставила, потвърждава, че този въпрос е мислен още тогава и всички са били наясно с неизбежността на неговото решаване. И ако тогава моментът не беше подходящ, защото предстояха парламентарни и президентски избори, а и още не бяхме пълноправни членове на ЕС, то сега вече часът е настъпил. Или както често казва лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски – проблемът се решава, „когато му дойде времето”. Още повече, че се появи неочакван съюзник в лицето на цялата опозиция.
На Коалиция за България се падна поддържащата роля. Червените депутати хем трябваше да подпомогнат минаването на принципа за отседналост, хем не биваше да изглежда, че са извършили предателство спрямо коалиционния партньор с когото са по-силно обвързани. От трета страна и по-голямата част от червения електорат е доволен. А от четвърта – ДПС не може да ги обвини пряко, че са гласували за въпросния текст.
В тази драма движението на Доган е в ролята на жертвата. Няма сериозна пиеса, в която да няма губещи герои. Важното е, сценичното превъплъщение да бъде реализирано с разтърсващ трагизъм – напускане на пленарната зала, патетични изявления в кулоарите, възмутени остри декларации. За да не се обиди електоратът и да не обърне гръб на онези, които го представляват.
Всъщност, жертвата, която прави ДПС не е толкова голяма. В края на краищата става дума за 18 български представители в Европейския парламент. Дали движението ще прати там 1 или 2 души не е от толкова съществено значение, защото от техните гласове нищо не зависи. Освен това, представителят на ДПС ще попълни фракцията на либералите, където ще отиде и евентуален представител на НДСВ, ако се класира (при намалени шансове на ДПС, тези на НДСВ може да нарастнат). За партията на Доган значение имат парламентарните избори у нас и особено местните. А при тях няма как да бъде въведен принципът за отседналост, защото вече наистина ще се наруши конституцията. Или ще се наложи основният закон да бъде променян за пети път. Защото чл. 42 гласи, че „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа” (за избор на евродепутати не става дума). А чл. 35 уточнява, че „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Всъщност, в този текст, който подлежи на тълкуване, се крие разковничето дали в тройния съюз ще бъде сключена сделка, най-изгодна както винаги до сега за ДПС или наистина съвместното управление на БСП, НДСВ и партията на Доган ще бъде подложено на истинско изпитание.