Проф. Слатински: Кадровият подбор на властта удари дъното

Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.

Не мога да видя управленска логика, не мога да открия съобразяване с изискванията в съвременното свръхдинамично и мегакомплексно общество, когато политиците, според дебелите книги, трябва да имат професионален капацитет, базиран и на висока степен на експертност.

Някой ще каже - политическото ниво изисква стратегическо мислене. Но в България отдавна, поне откакто е започнал Новият век, няма стратегия на управлението, надигаща се на пръсти и стремяща се да види какво се крие и ни чака зад хоризонта.

Много силни са страховете ми, че в управлението ще се внесе огромна доза случайност на решенията, стихийност на намеренията, произволност на приоритетите и любителство на изпълнението.

Честно казано, първите ми впечатления ме изпълват с отчаяние, защото виждам, че количествените натрупвания на лаичество, дилетантство, аматьорство и непрофесионализъм, които тук и там набираха сила и пробиваха на все по-горни нива, преминават вече в качествени, в злокачествени измения, когато вече няма никакво значение какво умее един човек, а назначаването му на висш пост се диктува от коренно различни съображения. Даже колкото по-малко е професионалист, толкова по-добре, защото професионалистът има характер, има принципи, има ценности и има смелост. И затова е адски неудобен.

Вероятно вече е време да се закрие обучението по управление, публична адмиинстрация, сигурност и лидерство, защото тяхната теория няма нищо общо с практиката у нас.7

Николай Слатински /Заглавието е на редакцията/