Републиканецът Асен Черешаров: Няма държавна политика в перспектива за региона, търси се бърз ефект и изборен успех

Г-н Черешаров, кой Ви направи политик – Цветанов или Янчев?

Не се възприемам като нечий продукт. Желанието ми за промяна и обстоятелствата ме направиха политически активен. Цветанов и Янчев са авторитети, от които може да се взаимства и учи, но дотолкова. Републиканци за България е мой естествен път, като познавам г-н Цветан Цветанов не отскоро. Имал съм възможност да се убеждавам в неговите качества и управленски виждания. Нашата община получаваше неговата подкрепа последователно и категорично - финансиране на проекти както в града, които и към момента се изпълняват, така и в Старцево и останалите населени места. За нас се говореше на най-високо политическо ниво.

След Ваше интервю, във Фейсбук се публикува ваша обща снимки от партийно мероприятие, с хора от местната структура и централното ръководство на ГЕРБ. Каква е идеята на това, че сте заедно или че това е минало?

Да, имам такива снимки, възможно е и да са били публикувани. Не смятам да ги премахвам и от собствения си профил. С някои от тези хора сме имали отношения, близки до приятелство. С част от тях пък сме колеги и работим заедно. Запазих и някои приятелства с лица в ГЕРБ-Златоград. С други се разминах. Всеки от нас има собствен път и виждания, а това не води автоматично до приключване на приятелства. Не съм бил член на партия до сега.

Политиката създава и разделя, прави добри приятели и създава лоши врагове. Как тя се отразява на Вашето приятелство с кмета Мирослав Янчев?

Темата с приятелствата се преекспонира. Няма да злоупотребявам с името на Янчев, а и възпитанието ми не ми позволява да стъпя на чужд гръб като трамплин за себе си. Много са на опашката затова и очаквано то ще проличи в предизборната кампания! Резултатите на Янчев, като кмет, по традиция ще бъдат приписани на кандидати от ГЕРБ. Цветанов и аз обаче сме го подкрепяли, вероятно е това да продължи и занапред. Определено с него би било по-лесно, но това не означава невъзможност за Републиканци за България да реализираме сами нашите виждания за страната, област Смолян и община Златоград. Не съм партиен апаратчик, пременен отскоро като експерт.

Говорейки за подкрепата на бизнеса подчертавате името на Величко Сидеров. Той ли е ваш партньор?

Величко Сидеров е явление за Златоград. През последните управленски мандати - може би от 2003 г. до сега, участва пряко или косвено в местната управа лично или чрез група общински съветници, които са били и мнозинство в местния парламент. На последните избори получиха подкрепа от 2147 души. Групата му е незаобиколим фактор, за който интересното е, че се правят опити от останалите да се скрие общото им минало чрез съвместната им работа с тях и има напъни за внушение, като се настоява, че това едва ли не е било въпреки волята им.

Подобно на всички нас - Величко Сидеров, сигурно има собствени недостатъци, но ние не говорим за вечен съюз помежду ни. Потърсих Сидеров за съвместно, прозрачно и публично партньорство с ясни правила. Нека не говорим с половин уста за него! Не желая задкулисни партньорства и подялби. Двете страни знаем очакванията си и на дневен ред помежду ни е евентуално партньорство за парламентарните избори. Ако това не се случи - нищо фатално!

Важността на Величко Сидеров не идва единствено от това, че е политически ангажиран с вижданията си за Златоград. Той представлява огромна част от местния бизнес, извън секторната рамка и отрасъл. Развива строителна дейност, ресторантьорство, хотелиерство, промишленост, търговия. Безспорно разполага с политически опит и доказани експерти и авторитети около себе си в различни области - социална политика, здравеопазване, образование, промишленост, което за нас е полезно.

Към днешна дата не сме приключили преговорите помежду ни, пред групата му стоят много опции - да подкрепят статуквото, да изберат друг нов субект, а надявам се да приемат републиканската идея.

Търсим подкрепата и на малкия и средния бизнес, секторно развиващите се търговци и свободно упражняващите дейността си. За нас е важно да работим и с честния вестникар, който ежедневно е навън. Приоритет са ни работещите в малките магазинчета, за които понякога „дребните” проблеми са неразрешими казуси.

Настоявате на експертното преди партийното, но бившите Ви приятелства няма ли да бъдат препъникамък, а и Вие няма ли да имате евентуално собствена кадрова политика за Вашите поддръжници?

Общият ни успех - на всички нас, налага партийните функционери да отстъпят ръководните си места на доказаните експерти в отделните области, освен ако самите те, естествено, не са такива. Ежедневно информацията ни затрупва отвсякъде, пред нас стоят различни предизвикателства и администрацията следва да е адекватна на случващото се. Това налага да примирим драмата на всеки управляващ - как да назначи своите и после как да ги накара да работят като можещите. Партийните ръководства, автоматично пренесени по-нататък в държавните и местни структури, са опасни и демотивиращи за честните и можещи експерти. Ето, класически пример - един служител, трупал години наред професионален опит, влагал средства и време да развива експертност, бива „отнесен” от човек без познания и образование, но с правилните хора зад себе си. Ние от Републиканци за България настояваме експертното начало да бъде водещо, а конкурсното начало да означава и конкурсен край.

Как оценявате държавната политика за област Смолян и Златоград в частност?

Липсва държавна политика в перспектива, в далечен план, по отношение на област Смолян. Реализират се проекти с бърз ефект и в търсене на очевиден резултат - успех на парламентарните избори – подпорни стени, пътни връзки, асфалтиране. Неща за момента.
Не отричам важността на всички инвестиции, но те са лечение на симптоматиката, а не на болестта.

В област Смолян има два големи проекта на сходна стойност - пътя за Гърция през Рудозем и топлата вода на Златоград. Рудоземският-от 1998 г., а златоградският вече на около 60 години. Извън предвидените средства държавата даде наскоро допълнително 18 млн. лева за Рудозем. Не искам да противопоставям двата обекта, но не разбирам логиката на управляващите. Предоставят се бюджетни средства, чрез ПМС, за проект, който можеше да бъде реализиран изцяло по програма за трансгранично сътрудничество, а проектът за топлата вода се остави „на изчакване” или да бъде търсено финансиране от местната власт. Накратко - харчат се готови пари за проект, за който има алтернативи и изоставяме друг, за който няма налична възможност, освен кредит. Стойността на този кредит за целия проект би бил 15 млн. лева, което надвишава целия бюджет на община Златоград за 2020 г. Нещо, което е против всякаква бюджетна и икономическа логика.

Ето защо, за мен остава неясна прилаганата държавна политика за област Смолян. Топлата вода на Златоград, ползите от която далеч не са единствено за община Златоград, е проект с изключителна добавена стойност, който ще промени облика на целия регион. Ако Пампорово привлича туристи и ангажира работещи в услугите 4-5 месеца годишно, то спокойно Златоград може да го прави целогодишно. Тогава няма да наблюдаваме къщи-призраци, безлюдни махали и самотни възрастни – факт, а не популизъм.

Риторично ще попитам какво се направи конкретно за Златоград от страна на държавата и областната управа преди да почукат изборите на вратата ни? Отговорът е категоричен –нищо! Бяхме свидетели на щедро финансиране пряко от държавния бюджет за общините около нас, а ние получавахме нищо или едни около 40 000 лева. После, като че ли стана ясно, че Златоград разчита основно на проекти и европейско финансиране на конкурсен принцип, за разлика от Смолян например, и ни се дадоха в края на мандата едни пари, за да не сме съвсем пренебрегнати, пък и да ни подсетят да гласуваме за тях. Но статистиката е очевидна – в отминаващия мандат Златоград е на дъното по размер на получени средства от правителството.

Не става дума да бъдем изкуствено побутвани, но трябва да има баланс. Липсва информация за това какво се случва с нашето златоградско ГКПП – ще отворили то, ако да –кога, а и какво ще се случи с него при завършването на КПП-то през Рудозем? Интересите на местния бизнес и общност налагат да има информация за това.

Означава ли това, че според вас Славов не се е справил като областен управител?

Славов е деен управленец, това е безспорно. Има резултати, които му дават значителна преднина спрямо тези на предишни областни управители. Според нас от Републиканци за България, в отминаващия управленски мандат обаче се пропуснаха възможности за област Смолян. Имаме виждания за промяна в управлението на държавно - национално ниво, а това няма как да не повлияе и на регионалната политика. Не лицата са определящи, а задаваните и следвани политики.

Какво друго освен топлата вода в регионален план предлагате за Смолян?

Регионалната политика за област Смолян може да се развива в посока на т.нар „положителна дискриминация” (изразът е подвеждащ). Означава да се въведат достатъчно гаранти и условия за стимулиране на дребния и среден бизнес в планинския район. Завишаване размера на субсидиите и компенсациите на превозвачите - веднъж заради релефните особености, втори път заради намаляващия пътникопоток. На следващо място, хлебарите, по-нататък местните стопанства, производители, които влагат в пъти повече за продукцията си в сравнение с колегите им във вътрешността. Необходимо е да се създадат пакети от социални придобивки и данъчни облекчения за млади специалисти - лекари, IT и други, за да живеят те тук. Как днешната политика стимулира този избор - накратко, никак! А е елементарно! Всичко това, на пръв поглед, от даденостите на района - подчертавайки неговите плюсове и превръщайки минусите в придобивки. Същото е и положението в Северозапада! Та София не е България!

Това е ролята на регионалната управа - да търси конкретни решения, а не представителство на премиера по места, подобно на дипломатическа служба или ПР агенция! Разберете ме правилно - не става дума за децентрализация или противопоставяне на общини и области, а за баланси!

Да не говорим пък за случките от ежедневието - кучета и т.н.

Все пак правителството наля доста пари за проекти в област Смолян, ето и последното ПМС – 23 млн. лева за областта и конкретно над 2 млн. лева за Златоград.

„Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре” – думите са на Атанас Буров. Управляващите вече са убедени в резултата от това да даваш, когато му е времето. Ангажиментът на държавата обаче налага да се отпускат такива пари. Проблемът е за какво се дават – финансират се често проекти без добавена стойност, а такива с бързи обороти и резултати. Иначе казано – дава ни се бонбон, за да забравим за обещаното ни колело.

В частност, за община Златоград това е намигане с намерение за прелъстяване – изборите са съвсем скоро. Лично аз очаквам нови и допълнителни средства, чрез ПМС, които да компенсират забравянето ни през последните години. От време на време правителството си спомня и за нас, но липсва баланс. Виждаме, че в областта има две-три общини фаворити – Смолян и Доспат/на ГЕРБ/ и Рудозем /на ДПС/. Една негласна коалиция в Смолянско. Община Златоград обаче е в периферията, но не защото всичко ни е ОК. Работата и амбицията на местната власт са нещата, които са водещи при нас. Няма я безусловната държавната подкрепа в такъв обхват. Разчита се на това, че обикновеният човек не се интересува от къде идват парите, щом се прави нещо. Има разлика в това да получаваш направо безвъзмездно финансиране от бюджета и съвсем друго е да кандидатстваш с проекти, да понасяш рискове и финансови корекции.

Напоследък, от два-три месеца, сме свидетели на една активна предизборна кампания в ход. Управляващите разполагат и използват цялата държавна машина, за да се закрепят. В това число не изостава и партийната пропаганда – някои от местните структури побързаха да обявят тези последни предизборни дарове от споменатото ПМС като заслуга на партийните им централи. Такова сливане между държава и партия е заемка от уж заклеймения авторитарен режим до 1989 г. Ако четете посланията на управляващите и благодарностите им за отпуснатите средства, заменяйки обаче обръщенията с „другари/другарки” може да объркате историческия момент. Идеята е да се внуши, че без една или друга партия, а недай си Боже и конкретен човек или група, няма държава.

Като споменахте кучетата. Голям проблем са в Златоград, имате ли виждания за справяне с тях?

Кучетата далеч не са единствено златоградски проблем. Те сами по себе си не са никакъв проблем. Очеваден израз са на управленската немърливост на държавно, национално ниво. Законодателната рамка е непълна и вместо решения създава проблеми. От една страна, липсват механизми и финанси към местната власт да се справя с проблема, но и се вменява като отговорност. Положението е виновен до доказване на противното. Ако едно безнадзорно куче нахапе гражданин, последният ще търси отговорност от кмета и държавата ще го подкрепи. А това, че същата тази държава нехае, не осигурява средства и т.н. вече не е неин проблем - тя си е измила ръцете, прехвърляйки отговорността на друг. И така оставаме в един порочен кръг.

От наша страна предстои подготвяне на законопроект за решаване на проблема на национално ниво, с вменяване на отговорности на стопаните на домашните кучета, на правоприлагащите органи и чак тогава на местните власти, след като, разбира се, им създадем условия за работа.

Позорно ли е общинската болница в Златоград да търси дарения като храна, консумативи и пари и трябва ли да съгласува действията си с кмета и Общинския съвет?

Положението на общинските болници, особено в малките населени места, далеч не е завидно. Ако търсим сензация, може да акцентираме върху дарителските акции, коментарите по тях и сигналите, които ни дават. Общо взето емоциите трябва да отстъпят. Нужен е диалог „на равна нога” и координация между институциите.

Позорно е отношението на държавата, която така реформира общинското здравеопазване, че на практика го деформира. В една малка община, където болницата е една, е нужен различен подход. Съдът, училищата, детските градини, болницата, полицията – това е обликът на държавата. Там е необходимо да личи категорична подкрепа и гарант, че са приоритет. Иначе всичко е много пожелателно.

Липсата на цялостна концепция за общинското здравеопазване в страната е основното, а от там вече са медицинските кадри и тяхната квалификация, пътеките, специализираната апаратура, социално-битовите условия в лечебните заведения и т.н.

И все пак за кметския стол?

Несериозно е да изместваме фокуса от предстоящите парламентарни избори. Към момента такива коментари са закачка. Имаме легитимен кмет, пред който стои задачата да реализира успешен мандат. Днес успехът на Янчев е успех за община Златоград. Заявявам категоричната си подкрепа и надежда за това, но не и безкритичност към него. Така, както е било през последните 6 години.

Считам, че във времето бих могъл да заменя кмета, чрез приемственост и надграждайки го. Но нека това не звучи като заявка да бъда негов опонент, служебен кандидат или „наследник”. Кандидатурата ми зависи от обществените нагласи, партийната преценка и личните ми възприятия. Във всеки случай, заявявам следното - познавам работата на Общинска администрация Златоград, разбирам очакванията на хората и заявявам готовност да работя за разрешаването на проблемите ни, включително като експерт, без властова позиция и крайната ми цел да е кметският стол.

Републиканци за България е вече регистрирана като партия. Какви са нагласите за изборите и какво да очакваме от вас на тези избори?

Като всяка партия и ние се стремим към това да убедим избирателя в предлаганите от нас политики. Имаме и за задача да изградим структурите си и то в контекста на тази особена здравна обстановка, в която преките физически контакти са ограничени.

Самият изборен резултат ще е последица от много обстоятелства и за съжаление ставаме свидетели как се правят опити резултатът да бъде служебно отчетен, както е удобен на управляващите. Липсва яснота как ще протече организацията на изборите и как ще се гарантира безопасността на избирателя, а предвидените мерки, на този етап, са по-скоро демотивиращи и неефективни. Ежедневно се призовава да се избягва физически контакт между хората, но не се предлагат варианти за отдалечено или електронно гласуване. Това е ангажимент на сега управляващите, но това е държавническо мислене, а те сега имат партийни задачи – как, възползвайки се от това, че имат възможност да харчат държавни пари, да си заслужат поне за кратко народната любов, която да ги остави в управлението. По традиция ще ни предложат хляб и много, много зрелище.

Създават се изкуствено условия за ниска избирателна активност – внушава ни се предрешеност, страх от липсата на предпазни мерки, докато управляващите разчитат на твърди ядра, които са длъжни под строй да запазят отвоюваните от тях места, длъжности и привилегии. Оптимист съм, че избирателят ще преодолее психологическите трикове и внушения, така че резултатите, които ще отчетем на предстоящите избори, да ни дадат увереност занапред. Битката за нормалност в управлението, не е в един рунд. Тази борба е дълга. Целта е предвидимост и устойчивост в държавното управление, при ясни правила и баланс.