Само тук: Писмото на "доживотници" до Барозу за по-малки присъди
Публикуваме текста в рубриката "Политика", защото дискусията около отпадането на "без право на замяна" от присъдата "доживот" е идея на политици. Аргументите им са, че така било в цивилизованите страни и в ЕС. Не уточняват обаче дали ние можем да се сравняваме с тези демокрации. Не казват и дума за неработещото българско правосъдие. Дефицитът на справедливост и възмездие не се компенсира с лицемерни приказки за великодушие.
ДО ВИЦЕПРЕМИЕРА
И МИНИСТЪР
НА ПРАВОСЪДИЕТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
КОПИЯ:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ НА НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н КАЗАК
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИСАР ПО
ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШЕН РЕД
Г-ЖА ВИВИЯН РЕДИНГ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Г-Н ЖОЗЕ БАРОЗУ
З А Я В Л Е Н И Е
от
изтърпяващи наказанието “доживотен затвор”
в Република България
Уважаема госпожо Министър,
Във връзка с предстоящото гласуване на нов Наказателен кодекс в Република България, молим да бъдат взети под внимание следните наши становища и предложения:
След подробен прочит на проектозакона за нов Наказателен кодекс и по конкретно:
чл.48 и чл.49 от раздел II - Съдържание на наказанията - Доживотен затвор и замяна на доживотен затвор с лишаване от свобода, както и параграф №3 от Преходни и заключителни разпоредби, ние доживотно осъдените с право и без право на замяна в Република България, категорично стигнахме до извода, че в новите промени на наказателния кодекс има нелогични и двусмислени предложения за прилагане на наказанието “доживотен затвор”.
Самото формулиране на наказанието “доживотен затвор” в проектозакона /чл.48 ал.1/ е антихуманно и осъждащо на бавна и мъчителна смърт:
“ Доживотният затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.”
В другите европейски страни наказанието “доживотен затвор” не означава, че осъденият реално ще лежи до края на живота си. В повечето от тях, осъдените получават право да поискат редуциране на присъдата или предсрочно освобождаване след определен срок. Като примери ще посочим:
- 10 години - Швеция, Швейцария, Белгия
- 12 години - Финландия, Дания, Ирландия
- 15 години - Франция Исландия, Англия, Германия, Австрия
- 16 години - Гърция
Статистиката показва, че огромна част от осъдените на това наказание полагат неимоверни усилия, да докажат, че са се поправили в местата за лишаване от свобода и реално излизат след излежани 12 - 17 години, когато все още не са загубили способността си отново да се интегрират в обществото ни и да бъдат полезни и пълноправни граждани, давайки своя принос за страната ни.
В страни, членки на Европейският съюз, чийто граждани участват в най-големият бич на нашето съвремие, а именно: тероризмът, размерът и условията за изтърпяване на наказанието за това чудовищно престъпление са в пъти по добри от размерът и условията за изтърпяване на наказанието “доживотен затвор” в Република България.
В Р. България, няма нито един от осъдените на доживотен затвор, който да е участник в терористични организации или да е организирал такъв чудовищен акт, но търпим антихуманни присъди, при абсурдни условия за замяна в по - леко наказание.
В Република България, все още се прилага ежедневно смъртното наказание за осъдените на доживотен затвор със и без замяна.
Колкото и да не ви се вярва - това е фактическата истина. Чл.49 ал.1 от проектозакона, гласи:
“Неизтърпяната част от наказанието доживотен затвор може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от петнадесет години и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне.”
Ако 15 години е фиксираният размер на заменяемата присъда, лишаване от свобода”, то защо не е формулиран минимума и максимума / от - до /, както е в чл.50, ал1 от същия проектозакон, а е оставено място за двусмислия и различно тълкуване.
Също в тази алинея, за пореден път, се пропуска нещо значимо, за правилното прилагане на наказанието “доживотен затвор” и заменянето му в “лишаване от свобода, а именно: не е взето под внимание, кой е осъден за първи път, кой е рецидив и кой е опасен рецидив. Всичко е под общ знаменател, няма ясни и регламентирани критерии, което е причината да няма никаква разлика в замяната “лишаване от свобода”, която да разграничава за първи път осъдените на лишаване от свобода и рецидивистите. По отношение на гореизложената фактология, нашето предложение е следното:
За осъдените за първи път, замяната на наказанието доживотен затвор” с“лишаване от свобода” да бъде : от 5 до 15 години.
за рецидивисти: от 10 до 15 години.
за опасен рецидив - максимума: 15 години.
При настоящото формулиране на замяната в чл. 49 ал.1 от проектозакона, липсва конкретика, яснота и се дава повод за двуяко тълкуване. Това по никакъв начин не кореспондира с правилното и коректно прилагане на европейските стандарти за правосъдие.
И ако в цитираните по-горе членове 48 и 49 има някаква надежда, макар и нищожна за хуманност в този проектозакон, то тя изчезва безвъзвратно в параграф №3 ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби. Недоумение буди текста, който определя, изтърпяването на наказанието “доживотен затвор без замяна”, да се изтърпява по досегашния ред, при положение, че въпросното наказание е заложено в проектозакона да отпадне като такова.
С този параграф №3, ал.1, приблизително 60 лишени от свобода с доживотни присъди без замяна, остават осъдени на дълга и мъчителна смърт и всъщност изцяло се обезмисля възможността, осъдените до момента да се ползват от положителните промени в закона. Голям процент от пребиваващите в затвора лица с такава присъда, са за първи път и Вие без да се поколебаете ги осъждате на бавна и мъчителна смърт.
С цялото си уважение към Вас, институцията, която представлявате и усилията на правителството за положителни промени в българското законодателство, ние апелираме към всички Вас, да бъдат взети впредвид нашите предложения, както и да бъдат прецизирани текстовете, касаещи наказанието “доживотен затвор” със и без замяна.
Очакваме подготвеният нов Наказателен кодекс да отразява хуманизиране на наказателната политика на едно зряло демократично общество, към което, след като заслужим, един ден да се присъединим и ние и да бъдем част от Вас.
Следват подписите на над 30 осъдени от затворите в София, Бобов дол, Варна и др.
Готови сме да публикуваме и други мнения по темата.
Моля, подкрепете ни.
