Ще гръмне ли шампанското за Лисабонския договор

Росица Цонева

Предстои ратифициране от българския парламент на Лисабонския договор или на т.нар. Нова европейска конституция. Организира се и кръгла маса по темата. Но едва ли по-широки кръгове от обществото ще схванат разликите между проекта, отхвърлен преди две години, и сегашния. А може би на това разчитат и европолитиците. Защото се знае, че една от задачите на френското председателство на Европейския съюз през втората половина на годината, е ратификация на Лисабонския договор от всички страни – членки на съюза. Така че-по-малко шум по темата, по-малко главоболия като отрицателните референдуми във Франция и Холандия преди две години.Но дали наистина манджата е същата, а само подправките са различни, както обясняват противниците на новия документ?

Противниците на обединена Европа, националистите и радикалите би трябвало да подкрепят Лисабонския договор, защото той дава възможност на всяка отделна държава, ако прецени, да напусне общността. Това твърдят на шега-наистина някои евродепутати, докато обясняват разликите му с проекта за Европейска конституция, отхвърлен на референдум преди две години във Франция и Холандия. Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова връчи законопроекта за ратифициране на Лисабонския договор за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност на председателя на парламента Георги Пирински, е ред на три парламентарни комисии да дадат становища- по външна политика, по европейските и по правни въпроси. У нас, според Конституцията, законопроектът трябва да се приеме с мнозинство от две трети от всички народни представители.

С Договора от Лисабон ЕС получава ново качество – на юридическо лице, на субект на международното право с всички произтичащи от това нови възможности за участието му в международните отношения. Европейският съвет получава своето формално признание като водещ орган на Съюза. Но натежава и думата на Европейския парламент, като Европейският съвет си запазва правото да се произнася за състоянието му. Това дава шанс за двойно “претегляне” на решенията на ЕП. А между самите институции няма йерархия. Гражданите на ЕС получават нови важни права. А Хартата за основните права получава задължителен характер. От 2014 г. не само страните-членки ще гласуват, но и гражданите на страните-членки ще гласуват по определени въпроси.

За първи път в договор на ЕС националните парламенти, включително и българският, получават формално записана своя специална роля. Те ще преценяват дали един проектозакон, който се предлага например от Европейската комисия, трябва да бъде приет на равнище на Съюза. Или пък този въпрос най-добре може да се решава на равнище на отделната държава, на национално равнище, т.нар. принцип на субсидиарността. Преценката в много голяма степен вече ще бъде на парламентите. ЕС трябва да се съобразява с националните парламенти. Вече е видимо за какво отговарят Европейския парламент и за какво парламентите на отделните страни. Европейските институции са вече седем. До ЕП и ЕК са включени вече и Европейският съвет и Европейската централна банка.

Договорът открива пътя за разширяването на ЕС, доколкото реформата на институциите ще позволява приемането на нови страни-членки. Европейският съюз става по-ефективен и по-демократичен. Вече с подписите на един милион европейски граждани от определен брой държави-членки ЕК ще може да се задейства с конкретно законодателно предложение. Държавите от Европейския съюз ще се опитат да изградят обща енергийна политика, обща външна политика и политика на сигурност. Лисабонският договор отваря врата пред спорта, който ще може да бъде подпомаган със средства от ЕС. Ще се създаде и обща юридическа база за развитие на научните изследвания, които ще бъдат солидно “санирани”. Защо трябва да бъде подписан този договор, който в никакъв случай не е съвършен, питат защитниците му. И отговарят, че той в никакъв случай не прави революция в европейската интеграция. Наричат го договорът на бележките под линия. Противниците го подозират, че е същата манджа ( като отхвърлената Евроконституция), но с други подправки. Но договорът, казват защитниците му, в голяма степен ще спъне огромната и тежка бюрократична машина на Брюксел. Решенията ще се приемат по-ефективно с квалифицирано мнозинство-с 55% от гласовете на членуващите държави или с 65% от населението. Досега това ставаше с консенсус. Блокиращата квота е 35% , но с участието на не по-малко от 4 държави. Председателят на Европейския парламент се избира по номинация на Европейския съвет. И цялата битка за този пост се изнася на неговия терен. Тук обаче някъде се губи до голяма степен демократичността на този избор. Противниците на договора имат и други неудобни въпроси като този кой всъщност “води” външната политика на ЕС, след като тя има “двоен каскет” – председателят на ЕС е и външен министър. Т.е. тя се определя и от ЕС, и от ЕК. Създава се служба за външна политика, но “правенето” й е с единия крак в едната, а с другия -в другата институция. Дотук изненади в ратифицирането в отделните страни поднася опозицията в Словакия, която явно ще изтъргува подкрепата си за договора срещу удовлетворяване на някакви свои искания към управляващите. Засега се чува опозиционно ръмжене и откъм Великобритания. Риск носи и референдумът в Ирландия през май. Но при толкова единното действие на Партията на европейските социалисти и на Европейската народна партия в ЕП начело с десния председател на ЕП Пьотеринг в полза на Договора от Лисабон, шампанското в края на годината сигурно ще бъде гръмнато. И ще бъде отворена нова страница в развитието на Европа и в борбата й за първенство със САЩ, Русия и бъдещи икономически великани като Китай. Очаква се до седмици и българският парламент да ратифицира договора от Лисабон. И все пак, защо французите и холандците казаха “не” на евроконституцията преди две години? Отговорът на този и на други въпроси може да дойде в реален дебат в гражданското общество преди, а не след ратификацията от българския парламент. Освен ако елитът, вече живеещ по-добре и от европейския, не се страхува от някои неудобни отговори. Защото се твърди, че текстът на “опростената” алтернатива е до 90 % същият- windows dressing на стария. Все пак несъгласие с пътя за изграждане на обединена Европа или вътрешни политически недоразбории обърнаха колата на предишния документ?