Силата на американските пари

Кольо Парамов, финансов експерт

Американският долар е най-стряскащото оръжие на света. Никакви ракети, подводници или съвременни "оръжия", не могат да го покорят, освен дейността на мощните политически лобита отвъд океана, изразена чрез стила на американските президенти. За последните 15 години сме свидетели на двата етапа в утвърждаването до най-високи стойности и падението на американските пари.

Президентът Клинтън - млад, лукав и боязлив, но твърде прагматичен извиси ръста на долара до нива, недостигнати за последните 200 години. Обратно - Буш, привидно неук и слабо политичен в началото на първия мандат, строполи на земята (най-ниското паритетно ниво) американската валута и накара всички по света да се запитат - къде е доларът?

През първите 8 години Клинтън държеше далеч по-силно от всеки предишен президент речи за социални програми и по-малко неравенство като преекспонираше постоянно възможностите на американския пазар. Това той постигаше чрез взаимната договорка със Саудитска Арабия и другите базови инвеститори в американската икономика, но често без каквато и да е отговорност посягаше на нефтените запаси на щатите.

Тексасецът Буш, който разбираше много повече от мириса на нефт, реши фундаменталния проблем по друг начин - обърна с главата надолу световните нефтени борси, направи от 5 до 7 пъти по-богати фирмите, които се занимават с нефт, но изопна нервите на целия свят.

Защо? Защото американските нефтени стратегически запаси бяха паднали до 27%, а за една уникално мощна икономика като САЩ, това означава бедствие. Докато се търсеше ход, стабилизация или баланс на резерва, който е основополагащ за перспективата на Щатите, дойде 11.9. Тогава президентът Буш осъзна главното - високият курс на американския долар служеше по-скоро на световната икономика, отколкото на щатската. Износът на САЩ бе блокиран заради конкурентоспособността и скъпия долар, а не заради някакви муджахидини или последователи на Бин Ладен по афганистанските чукари. Поводът бе налице и днес наред с двете войни - тези в Афганистан и Ирак, Америка е на една крачка от целта си - да накара целия свят да работи за нея, като при това нефтеният резерв е възстановен почти на 85% с гаранции за петрол, струващ цели 1 трилион и 430 милиарда долара при осреднени нива за барел от 39,5$.

Много икономисти, социолози и политолози изписаха тонове хартия с изследвания, програми, модели, разчети и сметки, но на обикновения човек, който бе скътал по малко парици, никой не обясни нищо земно.

Не остана назад и българското правителство, особено онова, на което финансов министър бе Милен Велчев. Този млад, напет и доста грамотен във финансов план човек, ако не беше толкова лаком, би свършил добра работа за България. По-скоро свърши идеална работа за себе си, за ортаците, за брат си, но не и на българската хазна. Противно на всякаква елементарна и нормална финансова логика, министър Милен Велчев чрез доброто (разбиране и познаване на проблема) лансиране на идеята за замяна на българския външен дълг докара държавата ни във вторичен дълг по лихви и тежест с нови близо 1430 млн. долара - при курс 1.35 лева за долар.

Такива "майстори" като нашия Велчев има навсякъде по света, стига някой да им даде терен за експериментите им. В случая за нас Велчев е ясен. Изминаха 7 години от лятото, когато той и събратята му се върнаха в у нас, но държавата ни е на още по-тежък хал. Нито долари, нито магистрали, нито потребление, нито финансова стабилност. Иначе хотелите им на морето са на лице и семейната им собственост е увеличена хилядократно. И отговорност за кражбата никаква, разменност на интереса с олигархията всякаква, а България си остава просто една бедна и опърпана държава на Балканите.

У нас всичко е ясно, както е казал Алеко, но друго си е Америка. Познаването на  Америка днес, по-скоро на САЩ, е познаването на влиянието на долара. Това условие кара всички ни най-детайлно да изучаваме и търсим внимателно взаимовръзките на американската валута, а чрез тях да търсим  и начин да подобрим стандарта на живот у нас.

Това търсене днес достига до един единствен фундаментален въпрос. Защо Конгресът, Сенатът, президентът на САЩ, водещите мозъчни центрове решиха да повалят на земята толкова силно стабилността на американския долар? Досега няма в света нормална, логично обвързана прогноза, която да моделира случилото се с нивата на курса на щатския долар. Поведението на ФЕД, поведението на американските брокери на световните борси налага и другия проблемен казус.

Кой може да прогнозира USA долара грамотно, перспективно и приблизително точно, за да моделира за собствени нужди информация и макет за реализация, било то за държавен, корпоративен или частен интерес. Защо се налага тази прогноза? Да избегнем случващото се след Милен Велчевата "изгода", без да забравяме тази на брат му, тази на Катев и на още 250-300 олигарси, които "успешно" разпределиха нашето богатство.

Прогнозата за курса на долара към другите валути е може би най-важната задача на модерните и съвременни държавници. Водещи икономисти в САЩ разработиха фундаментална научна база за неопределеността в икономическия живот. Рискът, разгледан като прогноза, е отношение на умелия държавник да не прахосва излишно време и средства на своя народ. Прогнозата за курса на USA долара, добре изпълнена и грамотно обвързана, означава повече възможност за развитие на собственото производство, за определяне приоритетите на износа, ефекта от инвестицията.

Съвсем не е маловажно условието за реализация на производство на всяка цена, дори на загуба, само заради неразбирането на тези фактори, свързани с валутните курсове. Курсът на долара към българския лев днес е в онази своя непрогнозируема с паритета база, тъй като (привързаната валута) евро-лев не е икономически обоснована, т. е. за сметка на надценеността на българския лев. Така или иначе инерционната съпоставимост евро-лев, а оттам и USA долар-лев, са три недобре дефинирани и съпоставими валути на база брутен продукт и още най-малкото 17 общозначими икономически фактора.

Но тук не става въпроси за съотношението лев-USA $ независимо, че сравнението ни впоследствие ще бъде резултат от постигнатите днешни нива, обвързани с курса на Европейската централна банка. Тук става въпрос за изненадите, които американският Сенат ще ни поднесе, а следващият USA президент Барак Обама ще се помъчи да ни обясни след 20.I.2009 г. Но дотогава? Кой ще ни каже колко ще бъде курсът на американския долар и кой как ще го прогнозира.

Нашето скромно мнение по този въпрос е следното и то изгражда своята прогноза на база на някои данни от американската икономика, нейната обвързаност и възможността да се моделира друг тип "пластичност" на пазара, отчитайки огромните производствени мощности на Китай. Ако към това добавим огромните технологични достижения на Япония и сателитите в Азиатските тигри, перспективите по възникването на 4 нови и огромни финансови центрове в Близкия изток и не на последно място възраждането на Русия, като коренно различен икономически фактор, то би се получила сложна картина.

Всеобщата военна и до някъде технологична контролируемост между големите държави в света, пренасища информационно техните база данни, а такива малки страни като нашата стават зависими най-малко по три направления.

Първо - от собствената си крадлива олигархия.

Второ - от възможността да се проси постоянна помощ от Евросъюза чрез делегиране на права по фондове, които ползват лъжа и партократски принципи при реализация и

Трето - от унищожителните последици на ниския курс на USA долара.

Изготвянето на тези негативни тенденции ни задължава да променим подхода при детайлизацията и прогнозирането на курса на щатската валута. За да бъдем по-точни в степента си на прогнозируемост би следвало да уточним, че обхватът на периода, с който ще се занимаваме не е повече от 240-250 дни т. е. около 8 месеца или до края на януари 2009 г. Този период бихме приели като условен, тъй като на 20.I.2009 г. ще положи клетва следващият американски президент Барак Обама и цялата републиканска администрация ще подлежи на промяна. Тези 250 дни са кратък период, в който в политико-икономически план се очакват сериозни промени във функционирането на властта в САЩ, в дейността на ФЕД, както и реализация на новата програма на САЩ до 2020 г.

Щатите вероятно ще предизвикат верижни финансови събития, за да привлекат вниманието на света към тях. Тази колосална нова икономическа доктрина не би стартирала без сериозни политически решения на американския Сенат, за да гарантира новата американска мощ в света и новите условия за американския пазар извън рецесия. Главното условие при определяне на курса на USA $ е, че той ще бъде подвластен не на нормалните логични икономически изчислими връзки, а повече ще е следствие от политически решения и намеси. Елиминирането на тези политически фактори като влияния на Сената над ФЕД, прави прогнозата твърде невярна и неточна. САЩ ще стабилизират поетапно курса на долара през следващите 250 дни, като насочат особено вниманието си към няколко конкретни, но важни направления, заради които през последните 20 месеца консумираха определени загуби. Като ориентировъчни проблемните направления могат да бъдат обобщени така:

1. Взаимовръзката между стила и политиката на бъдещия президент Обама и Сената за запазване идентичността на USA $.

2. Проектиране на възможности за осуетяване на чуждестранна намеса върху стабилността на разплащателната система на USA.

3. Нов тип покровителство на американски задгранични интереси с активно влияние на USA $, повече отколкото английска лира или японска йена.

4. Нова матрица за преизчисление на паритета на USA $ за останалите 7-8 базови валути, като се прилага друг подход за изчисляване на БВП на САЩ. Тук решенията на ФЕД и Бен Бернанке няма да бъдат обвързани само със стабилността на USA $, а най-вече заради стабилността на пазара на Щатите.

5. Търсенето на нови гаранции и регламентации на американския стандарт (заслужен или изкуствен в степен, осигурен като норма, валидна за американското общество, възприета и пропагандирана като пряко достижение на тяхната американска демокрация - развит пазар, стоки и услуги, и огромно потребление за над 90% от населението на Щатите.

Сега целият свят, всички страни чрез своите БВП, ще трябва да платят част от сметката на Щатите. Това е безспорен факт и никой не бива да се самозаблуждава. От 30.Х.2006 г. насам стартира експериментът с валутния курс и той бе изпълнен перфектно. Експериментът на Буш не е случаен. Той е стикован съвсем прецизно, точно и по време съгласно геополитическата доктрина на САЩ и перспективата чрез финансово омаломощаване, да се дисциплинизира  част от света, насочвайки огромно внимание към храната и общата екология. При този експеримент USA $ изигра сериозната си водеща роля като средство, инструмент или разменна монета, която трябваше да осъществи тези функции. Той - USA $ e в състояние заради своята функция на световни пари да промени, както и го направи, да загуби значителна част от база като валутен курс, но да стъписа света като го докара пред портите на уникалната рецесия. Така USA $ трябва да се приема не само като средство, не само като функция, но като главния инструмент на американската политика за утвърждаване на нови междудържавни критерии. Доларът вече е барометър на силата на американското влияние и успех към целта за покровителство върху световните валути и състояние на световния пазар.

Извеждайки условието за логична прогнозируемост на валутния курс на USA $ към другите валути, неизменно трябва да добавим, че чрез рецесията и инфлацията САЩ моделират световните икономически процеси, и с това са просто ненадминати.

За да разкрием няколкото важни условия, които биха повлияли на стабилизирането на американския долар трябва да откроим и съпътстващите фактори. Тези фактори взети поединично не значат нищо, но моделирани по време и към една цел - за стабилизация на американския долар, дават и друго съдържание. Подредени по хронология факторите могат да се изложат така:

1. Резервът на Китайската централна банка - към 1.IV. достига 1590 млрд. долара, от които близо половин трилион в налични. Земетресението в Съчуан ще погълне 28-40 млрд.$ до 2 години, но другите общи запаси се очаква да нараснат до 30.I.2009 г. с нови 190-230 млрд. долара. И въпреки, че Щатите оказват натиск да се обезцени китайският юан, властите в Пекин повече се ангажират с качеството на своите изделия и по високата производителност. За да регламентира нови отношения с Китай, Барак Обама ще бъде принуден да се съгласи на Китай да се разреши да залага своите 30-годишни американски облигации срещу заеми - инвестиционен потенциал, който би вкарал в Америка нови и по-евтини стоки. Разрешението на ФЕД за залагане на дългосрочните американски държавни облигации срещу свежи пари значително укрепи американската банкова система и я отклони от надвисналата рецесия. На света бе преподаден урок по американски, че нищо не е вечно, дълготрайно или гарантирано на 100%.

2. В края на ХI.2006 г. американският Сенат гласува решение да бъдат реализирани в обръщение нови 1190 млрд. долара. Федералният резерв не беше съгласен до последно, но друг изход нямаше, защото необходимостта от пари за обслужване на кампанията в Ирак и Афганистан достигаше до нива над 400 млрд. долара. С последното решение на Сената САЩ достигнаха до абсолютната си висока база за налични пари в обръщение. Всякакъв друг проинфлационен натиск можеше да се окаже фатален и заради това Федералният резерв прие уникалното намаление на лихвите до 2%. Сега потенциалът за военни разходи в Ирак и Афганистан за годишния бюджет за следващата година е около 470 млрд. долара - нещо, което САЩ могат да си го позволят при тези цени на петрола. Наличният петролен резерв гарантира достатъчно спокойствие за следващите 5 -7 години и курсът на долара не може да остане нисък.

3. За последните 24 месеца от целевите инвеститори в САЩ "избягаха" в Европа и Япония около 3100 млрд. долара и само в Израел около 900 млрд. долара.

"Бягството" от американската валута и агресивно увеличаващият се петрол, който  в края на юли т. г. би достигнал до 150 $ за барел или близо долар за литър суров петрол, биха разместили пластовете на световните валути. Скъпото евро и някой не дотам положителни оценки в доста европейски търговски банки, биха принудили част от европейските инвеститори да търсят "убежище" на американските пазари след края на лятото, а това ще промени достатъчно бързо статуквото за долара. Цените на металите и суровините за последните 150 дни драстично се увеличиха и това се обяснява главно с огромното строителство и голямото търсене. Изграждането на финансовите центрове в Шаржа, Абу Даби, Бахрейн и още на няколко места в Близкия изток със съдействието на саудитските принцове ще акумулира нови 750 млрд. - до 1 трилион долара. Този външен за САЩ потенциал е идеалната подкрепа за американския долар през следващите 200-250 дни и гаранция, че след третата неделя на ХI.2008 г. доларът ще стартира възходящ тренд.

4. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ ще бъде най-голямата подкрепа за стабилността на американския долар и за повишаване на неговия курс. С този акт на нов тип американизация - приобщаване изцяло на афроазиатците в САЩ и извън щатите, те ще получат нова гаранция за своите пари. Значителна подкрепа за американския долар ще дойде и чрез африканските инвестиции. Нигерийски петрол, диаманти, злато и селскостопанска продукция, могат да се върнат отново на американския пазар. Около 1,2 млрд. долара е потенциалът на африкански пари за следващите 2 години, които могат обратно да бъдат привързани към USA $.

Общата политическа конюнктура гарантира нови и други надежди за перспективата на курса на долара. Някои наши изчисления сочат, че след третата неделя на ноември тази година курсът на американската валута спрямо лева би достигнала 1,38 - 1,40 лв. за долар с една непрекъсната възходяща тенденция занапред. Кризата на световните пазари ще допълва тази тенденция, защото петролът и дериватите от него ще изконсумират част от държавните резерви, а по този начин и определени инвестиции. Проектирането на един по-стабилен курс на USA $, ще доведе до друг тип баланс на борсите и друг стремеж за инвеститорите.