По две причини: 1) Радев има интерес да се легитимира като независим президент, който ще бъде институционален коректив и надпартиен; 2) БСП беше най-последователната опозиционна парламентарна сила в рамките на 43-то НС, едва ли Корнелия Нинова би се лишила от този политически актив, пласирайки кадри от
Позитано в служебния кабинет на Радев - това би било тежко недалновидно. 

Гравитирането на имена свързвани с "царски" мрежи или среди около НДСВ може да ни наведе на две хипотези. Първата, че години след оттеглянето на НДСВ от реалния - институционалния политически живот, мрежите около тази партия се оценяват като едни от най-адекватни за служебен кабинет на Радев, който не разполага със собствена политическа номенклатура по обективни причини. Втората хипотеза е, че Радев ще се опитва да търси изграждането на образ и да налага тон в политиката подобен на този, който беше лансиран след 2001 г. и идването на власт на НДСВ. 
 
Служебният кабинет е първият сериозен тест за Радев. Преди 20 години за новоизбраният президент имаше подобна ситуация, но в много радикализирана обстановка. Сега задачата е преди всичко институционална - да се предвижат и организират честни и прозрачни избори.