Стигаме 61% от дохода на гърците през 2013 г.
Още през 2010 г. България е изпреварила Румъния по растеж на доходите на глава от населението. Това означава, че водената от правителството фискална и макроикономическа политика е в правилната посока, похвали се депутатът от ГЕРБ. Ще се стремим да повишаваме общественото доверие в България, каза той и добави, че за хората в ГЕРБ най-ценна е подкрепата на българските граждани, защото осъзнават, че без нея ще преминем много трудно през кризата.
Според Главчев на фона на проблемите в цяла Европа България запазва финансова стабилност, а същевременно прави сериозни стъпки в повишаването на доходите на населението. Приходната част е доста напрегната и амбициозна, но е планирана много прецизно и е напълно изпълнима и реална, добави Главчев.
Бюджет 2013 г. е балансиран, реалистичен и фокусиран към доходите на хората, посочи депутатът.
Финансовият министър Симеон Дянков от своя страна е категоричен, че оттук нататък правителството ще се концентрира върху увеличаването на доходите
Основната задача на правителството в бюджетирането 2009-2010 г. беше да се върнем към финансова стабилност, през следващите две години целта беше да запазим тази стабилност, а с Бюджет 2013 се концентрираме върху увеличаване на доходите, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
Дянков посочи, че размерът на приходите за 2013 г. е 37,5% от БВП, което 6,4 процента растеж спрямо програмата за тази година.
Предвидени са редица мерки за подобряването на събираемостта на приходите. Приоритетно се осигуряват средства в областта на социалната политика, отбеляза министърът.
Той припомни, че е предвидено увеличаване на пенсиите средно с 9,3 процента за всички, а за пенсиите, отпуснати преди 2009 г. - с 9,8 процента, както и увеличение на минималната заплата на 310 лв. от януари.
Той отбеляза, че за образованието е предвидено увеличаване на финансирането със 124 милиона лева. С учителския синдикат на КНСБ е постигната договорка за 20 милиона лева за повишаване на разходните стандарти.
Като други приоритетни сектори Симеон Дянков очерта културата - увеличение на средствата с 35 милиона лева, здравеопазването - с 92 милиона лева повече, публичната инфраструктура - увеличение с 510 милиона лева, и селското стопанство - увеличение с 196 милиона лева.
Бюджетът за 2013 г. осъществява последователна разходна политика, което гарантира, че и следващата година ще останем с една от трите най-ниски стойности и по външния дълг, и по общия дълг към БВП, и по дефицита спрямо БВП, обобщи Дянков.
Той цитира годишния доклад на Института за международни финанси "Развиваща се Европа, устояваща на бурята", който сравнява успехите и неуспехите на държавите от Източна Европа през последните години. Изводът е, че от цяла Източна Европа България и Полша са двете държави, които са успели да минат през кризата със завидна устойчивост, констатира Дянков.
В Източна Европа растежът през 2012 г. намаля рязко във всички държави, освен в България - особено в Румъния, Чехия, Унгария, които влязоха в повторна рецесия, се посочва още в документа.
Синята коалиция обаче е на друго мнение. Според нея Бюджет 2013 не помага на малкия и средния бизнес. Това била най-голямата му слабост, според Мартин Димитров. По думите му най-важният въпрос, на който хората очакват отговор, е как това и най-вече следващото правителство ще се справи с 600 хиляди души безработни. Десните посочиха, че след близо 4 години ГЕРБ на власт, на практика няма никакви реформи, освен смяната на някои министри.
Продънените кофи, през които изтичат милиарди левове, остават и ставаме все по-бедни, коментира Димитров.
От СК предупредиха, че страната ни може да загуби стотици милиони евро от европейските фондове - в областта на регионалното развитие, околната среда, а усвояването на парите по европрограмите е под желаното и очакваното.
В началото на мандата ГЕРБ обещаха доходи, близки до европейските, в края на управлението - нищо такова не се е случило, подчерта Мартин Димитров.
Монополите, според Синята коалиция, "правят каквото си искат", държавата вече само регистрира. От време на време някой министър задава въпрос, но нищо повече, отбеляза съпредседателят на групата на десните депутати.
Мартин Димитров отново повтори прогнозата на Синята коалиция за актуализация на бюджета догодина, защото е напаснат предизборно. Има опасност дефицитът да бъде по-голям от планирания, обясни той.
Едно от малкото положителни неща за ГЕРБ е фискалната стабилност. Извън това, икономиката върви назад, има около 1 млрд. евро отлив на инвестиции, 386 хиляди души са загубили работата си, изброи депутатът и председател на икономическата комисия.
И добави, че десните са очаквали това правителство да каже как ще създава заетост и как ще съживи икономиката. Вместо това ГЕРБ направи завой наляво - увеличава минималните осигурителни прагове, например, каза Мартин Димитров. Левият път, подчерта той, винаги е грешен.
От своя страна Иван Костов е категоричен, че ГЕРБ повтаря грешката на БСП и ДПС – липса на ярки реформи. Той оцени днешния и дебатите по държавния бюджет през изминалите години като формално обсъждане. Отсъствието от пленарната зала на премиера и повечето от министрите, според него обезмисля ролята на Народното събрание. По думите на Костов нито ДПС, нито БСП имат правото да критикуват бюджета, защото когато са били на власт, при благоприятна икономическа конюнктура, не са имали куража да осъществят дълбоки реформи, от които страната ни се нуждае.
Не са пипани и здравеопазването, и образованието - нито от БСП, нито от ДПС, нито от ГЕРБ, продължи Иван Костов.
Единственият плюс на предлагания бюджет по думите му е запазването на бюджетната стабилност, както и че отговаря на фискалната макрорамка и на изискванията на ЕС за финансите на страните членки.
Не разваля това, което беше направено през 1997 г. от правителството на ОДС. Този бюджет, отбеляза Костов, има същата структура като в годините на ОДС. Разликата обаче е в пълзящото нарастване на определени данъци, което според съпредседателя на Синята коалиция са леви идеи.
Ако иска да говори за сериозна реформа, управлението трябваше да отчете, че близо 300 хиляди фирми у нас не са се регистрирали, вдигнала се е линията на бедността, системата на облагане на доходите е непоносима за определени слоеве и за икономиката на страната, смята Костов.
Рецептата според него е в радикална данъчна промяна, в "пипане" на бюджетната сметка на страната.
Бойко Борисов го посочиха за виновен за причиняване на смърт поради превишаване на сила, Европейският съюз ви критикува заради избора на конституционен съдия - отдалечавате се от европейските норми, коментира Костов.
Ако бяхте проевропейци, нямаше да ви четат конско, заключи лидерът на ДСБ.
От БСП са скептици за бюджета. Сергей Станишев заяви, че всичко е само показност и голи обещания. Нямало действия. Той посочи, че нито един бюджет в годините на управление на ГЕРБ не е изпълнен така, както е планиран. Нито една от вашите антикризисни програми не проработи, дори и тази на Борисов, че най-добрата антикризисна политика са арестите, коментира Станишев.
Смазахте малкия и средния бизнес и държавата стана най-непредсказуемият фактор в икономиката, посочи той. Навсякъде целенасочено създавате монополи и картели, отбеляза Станишев.
България се превръща в гето на бедността в Европа, коментира Станишев. Според него очевидно стратегията на правителство е не да се вдигат нашите доходи, а да спадат доходите на другите и така да ги догоним. По думите му пропагандното вдигане на пенсиите няма да покрие дори средната инфлация.
"Повече от 30 социални права и придобивки бяха отнети в мандата на ГЕРБ. Докарвате своите бюджетни баланси като икономисвате на гърба на обикновения българин", каза още Станишев.
Наследството, което ще оставите на следващото правителство, е по-беден народ, най-беден в ЕС, срината икономика и опразнена хазна, заяви лидерът на БСП.
Резултатите ще бъдат 6 млрд. лева минус от фискална гледна точка, посочи той. По думите му правителството харчи на версия и това ще струва по 680 лева на човек в България. В началото обещавахте политика на много строги икономии на изпълнителната власт, министрите щяха сами да си плащат кафетата, сега това звучи като виц, каза Сергей Станишев и даде пример с правителствения авиоотряд.
Събираемостта на приходите през всички тези години остава изключително ниска, а какви обещания валяха, отбеляза още Станишев.
"Ако се вярва на вашата събираемост българите са намалили пушенето повече от половина. Вие шегувате ли се, кого заблуждавате?", попита той.
Станишев коментира и данъка върху лихвите по депозитите, който бил отчаян опит на управляващите да съберат приходи, а обещавали да не вдигат данъците. България се нуждае да стане наистина европейска социална държава и това е в основата на алтернативния бюджет на левицата, посочи Станишев
Той обясни, че социалистите залагат до 1 млрд. лева повече приходи, което било реалистично, и активни мерки срещу бедността, по доходите, насърчаване на майчинството и младежка заетост. Станишев посочи, че левицата ще гласува "против" "последния бюджет на Бойко Борисов" и ще внесе свои предложения между първо и второ четене.
От ДПС също не са оптимисти за бюджета. Според движението и през следващата година, ще си останем най-бедни в ЕС. Това заяви Алиосман Имамов от ДПС по време на дискусията в парламента. Според него в бюджета се прилага планово диференциран подход, при който се използват два вида оценки - официални, които са надути и нереалистични, и базови, които са по-реалистични и се използват като основа за изчисляването на бюджетните показатели.
Планираният БВП например е 81,6 милиарда лева, а очакваният - 77,7 милиарда лева, обясни Имамов.
Планираните приходи от 30,5 милиарда лева са 37,5% от планирания нереалистичен БВП, а не от реалистичния базов размер, който се използва за размера на планираните разходи, допълни той. Според него това е жонглиране с бюджетните числа. Имамов призна, че има известни ползи от планово диференцирания подход като частично съхраняване на финансовата стабилност, но не се създават условия за икономически растеж.
Бюджетът "размразява" пенсиите, но оставя "замразени" доходите от труд, както и растежа на икономиката. Увеличението на пенсиите не е резултат от повишаване на икономическата активност, а популистки предизборен ход, коментира депутатът от ДПС.
Бюджет 2013 г. залага на фискалната стабилност като основна цел, но фискалната стабилност не може да бъде самоцел, а средство за растежа на икономиката, коментира Алиосман Имамов.
Според него данъчната политика и приходите са нереалистични. Увеличението от 1,8 милиарда лева на приходите се формира главно от очакваното повишение с 1,6 милиарда от приходите от данъци, половината от които се очаква да дойдат от ДДС.
Тези очаквания не са убедителни, защото се основават на евентуално по-високо потребление и на нарастване на вноса, допълни Имамов. Той посочи, че има значителни резерви за повишаването на събираемостта - ограничаването на сивата икономика и контрабандата на акцизните стоки би донесло в хазната между 800 милиона и 1 милиард лева.
При разходите фискалните приоритети лесно могат да бъдат определени - в началото на класацията са разходите за социално подпомагане и отбрана, които са 60% от допълнителните общи разходи, 7% е приоритетният индекс за здравеопазването, а 4% - за образованието, отбеляза Имамов. По думите му този модел следва класическия подход на моркова и тоягата.
Предвиденият дефицит от 1,1 милиарда лева е несигурен, защото, ако вместо растежът от 1,9 на сто се вземе базовия растеж около 1 процент, при който са изчислени приходите, относителният дял на дефицита ще бъде по-голям от предвидения, посочи Имамов.
Над 1,8 млрд. повече приходи се очакват в бюджет 2013. Те ще бъдат 30,5 млрд. лв., срещу 31,6 млрд. лв. разходи. Планираният дефицит е 1,3% от прогнозния БВП.
Прогнозата на Министерството на финансите за икономиката през 2013 г. е за 1,9% ръст на БВП, но държавният бюджет е сметнат на базата на по-консервативна прогноза - за ръст на икономиката от 1,2%.
В бюджет 2013 е предвидено да се повиши минималната работна заплата от 290 на 310 лв., а от 1 април следващата година – размерът на пенсиите да се увеличи средно с 9,3%.
Въвежда се спорният 10-процентов данък върху лихвите от депозитите, който предизвика сериозни дебати през изминалите седмици.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2013 г. да не надвишава 14,6 млрд. лв. или 17,8% от БВП.
Моля, подкрепете ни.
