Стоян Панчев за ФрогНюз: Екзотична идея е, че ще влезем в еврозоната лятото или есента на 2025 г.

Това обясни пред ФрогНюз икономистът от Експертния клуб по икономика и политика Стоян Панчев. Вижте и цялото интервю:

Г-н Панчев, как политическият хаос в страната се отразява на икономиката ни в дългосрочен план?

В краткосрочен план политическата несигурност и кризата в страната нямат такъв ефект върху икономиката, просто защото нещата се случват въпреки държавата. В по-дългосрочен план проблемът е съсредоточен в това, че много системи в крайна сметка зависят от политическото водачество на държавата. Говорим за неща като образование, като пенсионна система, здравна система. Във всички тези сфери има проблеми, които са много сериозни. Например в пенсионната система - съвсем наскоро станаха известни финансовите проблеми на тази система и нуждата от промяна на модела. Когато политическата власт има изключително краткосрочен хоризонт от 2-3 месеца, изобщо не й се занимава с такива големи проблеми, които вероятно ще усетим с пълната им тежест до 15-тина години.

Специалисти твърдят, че инфлацията в последно време се забавя. Как стоят нещата според Вас?

Зависи какъв период от време отчитаме. Действително, голямата картина е, че инфлацията спада. Сега има едно известно увеличение на инфлацията от април месец насам. Особено по отношение на хармонизираните потребителски цени, които използваме за оценката на Маастрихтския критерий. Т.е. това е индексът, с който може да се сравнява инфлацията в различните европейски страни. Имаме и свой домашен индекс, който използваме за вътрешни референции. Но този, който се използва за сравнение с останалите европейски страни, върви нагоре от април насам. Малко, разбира се, изобщо не сме се доближили до тези числа, които бяха преди.

Така че наистина голямата тенденция е за намаляване на инфлацията. Всички казват, че тя е овладяна, но да кажем, че инфлацията е овладяна, значи тя да бъде под 2%. Това е изискването. Мисля, че сме стигнали момента, в който инфлацията е много по-ниска, отколкото беше преди 2 години, тогава си спомням, че беше двуцифрена. Вече сме под 3%.

 

Навсякъде в Европа има повишаване на лихвите, нормализиране или индексиране надолу на цените на жилищата. Какво се случва у нас?

У нас се случва обратното на това в Европа. Все още са много ниски лихвите, особено тези по ипотечните кредити. Бизнес кредитите са съвсем съизмерими с европейските. Но конкретно в мястото, в което се наблюдава проблем в България, а иначе казано - в пазара на имоти - виждаме ниски ипотечни лихви и съответно продължаваме да виждаме голямо нарастване на обема на кредитите, което води до повишаващите се цени в сектора.

Както правилно отбелязахте, в Западна Европа на повечето места виждаме корекция в цената на имотите заради това повишаване на лихвите. Т.е. за да видим корекция и така да се каже "овладяване на балона" в България и "изпускане на балона", трябва да видим повишаване на лихвите. За съжаление, това, което направи БНБ със своето обявление вчера, относно регулациите на кредитирането от страна на кредитополучателите, е по-скоро замазване на очите. За да се получи действително повишаване на лихвите, БНБ трябва вместо да се занимава с такъв тип регулации, да се занимава с повишаване на минималните резерви, което ще доведе до увеличаване на лихвите, и съответно до корекцията, която е нужна на пазара.

 

Каква е Вашата прогноза, кога ще се присъединим към еврозоната?

Трудно ми е да кажа кога точно ще се присъединим, но съм сигурен, че няма да стане през 2025 г. Това го разбрахме юни месец, когато излезе редовният Конвергентен доклад на Европейската комисия. Аз го твърдя това и от по-рано, но стана ясно юни месец. Видя се, че не изпълняваме критерия за инфлацията, което означава, че от януари 2025 г. не можем да влезем.

Има различни политически спекулации, че може да се поиска извънреден доклад, ако изпълним критерия и съответно да влезем от лятото на 2025 г. или септември 2025 г. Това е много екзотична идея, не се е случвала в миналото. А и трябва да кажем, че до ден днешен не изпълняваме критерия за инфлацията. Така че дори да поискаме извънреден Конвергентен доклад, ще видим същите резултати.

Възможно да е влезем в процедура по свръхдефицит от страна на Европейската комисия?

Възможно е. Това зависи до голяма степен от това какво ще стане с дефицита тази година, какво ще покаже в края на годината бюджетната сметка. Доколко Министерството на финансите е успяло да изпълни финансирането на бюджета с приходите от хазната. МФ имат много повече данни отколкото ние, външните наблюдатели. Но има определени прогнози, които подсказват, че можем да надминем тези 3% дефицит. След това има конкретни стъпки, за да може Европейската комисия да ни обяви в такава процедура за свръхдефицит. Аз бих казал, че шансовете за такова нещо са 50 на 50 на този етап. Трябва да видим към края на годината как върви изпълнението на бюджета, за да сме сигурни точно дали ще стане.

Интервю на Георги Камарашев