Властта и медиите са влюбени в протестите - те скриват истината и радват народа

Седмицата ще започне под знака на събитията от предишните дни: протести на пенсионерите за достоен живот, протести на таксиджиите за безопасна работа и митинг за защита на медиците ни в Либия. Безспорно значими проявления на опитващото да покълне обществено съзнание. Ако не друго, властта разбра, че предсрочните избори са реалност, ако продължава да се държи надменно и самообслужващо. Въпреки всичко, хората с чувствителни сетива няма как да не са усетили, че масовките бяха напудрени с пиарски напъни, щедри дози популизъм и безкрайни обещания. Децибелите скриха истинските проблеми.
Сетихме се да браним и плачем за нашите медици в Либия, след като цинично ги бяхме полузабравили цели осем години. Да, всички ние, защото, ако управляващите през това време са си позволявали лъжи и бездействие по въпроса, то е, защото сме им позволили да правят каквото си искат. Ние сме виновни, не те. Затова цяла България е в дълг към сестрите и техните семейства, потопени в скръб тук някъде, между нас... Стига лентички, концерти и перверзии. Да принудим управляващи и политици да заработят за каузата истински. Те са гузни, затова се кичат с трикольорчета и се зъбят естетски по митинги.
Две думи и за пенсионерските бунтове. Там нещата са ясни: щом се надигна най-верният електорат на БСП, значи нещата са зле. Очевидно хората не искат да ги хранят с кебапчета на партийните тържества на Бузлуджа, а да имат някой лев сами да си доставят това удоволствие. За парното, тока и другите лостове на държавната инквизиция няма какво повече да се каже.
Сега за таксиметровите безредици, блокирали цяла София в петък. Какво произтече от това? Темата бе обсъждана в събота и неделя. Шофьорските мнения се разтроиха. Управляващите се успокоиха. Останалата част от българите обаче така и не разбраха за какво точно става въпрос. Насилствената смърт винаги се възприема трудно от обществото. С подобни неща на бива да се свиква, пагубно е. Шофьорите поискаха безопасност за себе си. Те били изложени на рискове. Какъв браншови егоизъм! А кой да поиска сигурност за децата ни, които са пресрещани от наркопласьори до училищата? Или децата на таксиджиите посещават някакви частни колежи на специален режим? Защо не си поговорим за едни други неща, които уж се знаят от мнозина, но медиите все премълчават. Например, че от шофьори може да се купи дрога, алкохол и цигари. Че полицаи и таксисти са в топла връзка със сводници и проститутки. Кой ще отрече, че дори при елементарен спор между шофьор и клиент, за минути пристигат десетки коли и пътникът може да бъде линчуван преди да се разбере дали е прав или не? Кой има право да си присвоява подобни привилегии? Защо таксиметровите коли не блокираха държавата, когато по най-безпощаден начин бяха убити сестрите Белнейски? Те си искат своето, сега и веднага. Не ги интересува какво мислят за тях останалите няколко милиона българи. Затова ще кажа: Бог да прости загиналия Емил Емилов, но искаме милост и за живите.
Шумните протести сякаш спуснаха завеса пред едно уродливо явление, което сякаш бяхме позабравили – заплахите срещу журналисти. Вътрешният министър Румен Петков се вкисна от въпросите на кореспондентката на БНР в Русе Наташа Димитрова. Според него тя уронвала престижа на България, като го питала за някои неща от кадровата кухня на ведомството по време на брифинг в съседна Румъния. Реакцията му бе кратка и ясна: със строг, но справедлив глас я попита от коя медия е. Шефката на радиото Поля Станчева обаче очевидно разбира от намеци, защото набързо подписа заповед за наказание на Димитрова. След това, вероятно усетила се, че върши пълна глупост, я отмени. По този начин бе спазена традицията никой, изложил се у нас, да не подава оставка. Защото този акт изисква поне елементарна смелост и себеуважение. Къде по-лесно е да се снимаш във видеоклип за „Българската Коледа”. Или да се накичиш с лентичка. Каква сапунка само ...
Това обаче не е всичко. Добре облечени бизнесмени отишли в редакцията на в. “Политика” и пожелали да си поговорят с колежката Мария Николаева, която писала за далавери с гори и природни резервати. Предупредили я да спре, иначе щели да я обезобразят с киселина. Споменали също БСП и ДПС под формата на трибуквена политическа сила. Която и друга партия да са споменали, нямало е да сгрешат. Георги Коритаров от Нова телевизия, Лили Маринкова от БНР и Явор Дачков в предаването „Гласове” на Инфо радио се опитаха да повдигнат завесата около мрачните случки. Странно е обаче мълчанието на Съюза на издателите в България? Къде са корифеите на свободната и демократична българска журналистика, които изковаха морален кодекс на нашего брата, да защитят колегите? Нима не знаят отдавна, че министри и политици от ДПС постъпват с българската гора и природа, както и праотецът им Баязид не е постъпвал? Знаят, но мълчат, което ги прави съучастници. Притеснителното в случая е, че те искат да са в тази роля. От което до манипулацията на общественото мнение е една крачка. Изминалата седмица е пример за това. Речовити и активни за организираните протести и митинги и безсловесни за истинските проблеми и посегателствата към свободата на словото. Ако обществото има поне малка представа колко струва този модел в подкупи и услуги – свят ще му се завие. Но и то като че ли предпочита приспивни медийно-политически песни, голи цици и футболни лакардии пред журналистически разследвания за престъпленията на елита. По лесно смилаеми са, а и по-безопасни.