Росен Миленов: Вървя с надежда, защото обичам родината и вярвам в народа си

,,Уморихме се от безсмислени избори. Всичко е предрешено. От нас не зависи нищо. Защо да хабим времето и гласа си, като утре ще е същото?" – ми казваха стотици българи през последния месец, когато обикалях страната в предизборната кампания.

Други стотици просто отминаваха в мълчание – отвратени от случващото се, невярващи никому. Но имаше и трети: те не се предават, а търсят пътища за измъкване от блатото, наречено ,,България днес". Бяха най-различни по възраст, образование , пол и култура. Обединяваше ги едно – ,,Искаме да живеем нормално тук и сега." Няма да забравя две жени в Благоевград преди дни: наближаваха 90-те, а с такава бодра походка дойдоха да ме видят – жив и истински пред тях; очите им светеха така, че и 20-годишни младежи биха им завидели; благодариха, че някой наистина се е сетил за отрудените хора; твърдяха, че още има надежда и че може тяхната вече да свършва, но ние – младите – сме длъжни да опитаме. ,,Ако се откажете, ако се предадете, свършено е." – ми повтаряха, треперейки от вълнение. Мълчах засрамен пред тези жени. Защото на моменти, признавам, самият аз се питах дали има смисъл всичко това и къде изобщо съм тръгнал. От години наблюдавам мръсотията в държавата, но покрай медийни участия и пътувания получих още по-панорамна картина на наистина катастрофалното ни положение. Наблюденията бяха мъчителни, изводите – отчайващи. Апатията или пък присмехът на някои, мислещи се за хора с добър социален статус и завидна финансова стабилност, буквално изцеждаха силите ми и спираха мотивацията ми. Затова благодаря на хора като двете възрастни дами, че ме изтръгнаха от опасното чувство за безсмислие! Благодаря на стотиците хиляди, които повярваха в новия модел и го разнасяха до всяка точка на света, където живеят българи! Благодаря на хората, които застанаха до мен в тази неравностойна битка, подкрепяха ме с каквото могат и не ми позволиха да се отдръпна! Благодаря на всички, които са и в момента до мен и с които ще продължим и утре битката за нашия нормален живот!
Ние нямаме избор, защото диагнозата на България за всеки мислещ човек е една: Мафията е господар, а народът – роб. Следователно: държавата е на изчезване, нацията се стопява.

Лечението е едно: Смяна на вредния за народа модел с нов, който превръща народа от роб в господар на живота си и държавата си – така, както е по Конституция: Народът е суверен.

Как може да се случи на практика това? – Чрез модела ,,Президент – институция на народа". Това е граждански модел, при който народът решава и повелява, а президентът изпълнява. Истинско народовластие, а не празнословие за демокрация.
Възможно ли е това? – Да. Уредено е в Конституцията на Република България, но не е афиширано, защото управляващите не са имали интерес, дори напротив – за тях е нежелано подобно управление.

Защо точно чрез президентската институция? – Президентът като държавен глава стои над трите власти, обединява народа, гарантира независимостта на държавата и сигурността на гражданите, чрез уредени в Конституцията правомощия може да контролира цялата държавна власт. Всяко друго твърдение е лъжа, която спори с Конституцията и устройва нечии болни интереси.

Защо аз съм се захванал с всичко това, приличащо на донкихотовска кауза? – Защото мечтая за свободна, силна и благодатна за всички нас България. Защото знам, че независимостта, сигурността и благополучието ни са гарантирани от Конституцията, която трябва да се зачита от всички. Тя е наше право и наш дълг. Погазим ли Конституцията, плюем на родината си и на живота си. Защото вярвам, че единствено българите имат право да решават съдбата на България. За да сме просперираща държава, е нужно да се спре всякаква зависимост на България в международен аспект: икономическа, финансова, политическа, културна. Защото вярвам, че участието на българските граждани в управлението на държавата е единственият път за оцеляването на българите като етнос и за спасението на България. Убеден съм, че няма сила, която да ни спре да извоюваме България да е на всички българи, а не само на престъпниците. Няма сила, която да попречи на родителите ни, работили 40-50г. за тази държава, да живеят достойно в нея на старини. Няма сила, която да забрани на младите хора да мечтаят тук да родят децата си и да им осигурят нормално бъдеще. Няма сила, която да лиши българските граждани от качествено здравеопазване, щом плащат за него. Няма сила, която да забрани достъпа до образование, защото така държавата зачерква себе си от картата на света. Няма сила, която да убие желанието на 6 милиона за справедливост и надеждата им да видят 15 хиляди престъпници в затвора. Няма сила, която да ни противостои, ако ние сме единни като народ. Ако... От нас зависи!

Всички знаем, че политиците са рожба на мръсните пари и работят срещу интересите на българските граждани. Всички – и стари, и нови – без изключение, са раков израстък, който разяжда държавата. Има партийни лидери, за които е сигурно и доказуемо, че мястото им е в затвора. Българите сме заложници в битката на два мафиотски лагера. На никого от тези не му пука дали утре ще я има България, още по-малко пък, че народът мре от мизерия, глад и болести. С какви очи говорят за демокрация разните държавници, когато престъпни картели, олигарси, партийни централи и чужди посолства контролират изцяло държавата?! Всички те, подкрепяни от корумпирани съд, прокуратура и администрация и с безропотното съдействие на изплашени, примирени и вече претръпнали българи, яростно пазят установения политически модел, за да могат да грабят безнаказано и занапред. Която и партия да вземете, запомнете, тя е част от статуквото и не иска да го промени, защото така ще лиши себе си от забогатяване и овластяване. Техните водачи са деградирали човешки същества, без значение колко елегантно се обличат и как изискано говорят. За тях всичко е театър. Думи като ,,родолюбие", ,,дълг", ,,почтеност" не означават нищо. Гледат на България като на територия за частно ползване, а на народа си – като на стадо за доене. Помийната яма, в която тези нагли продажници превърнаха страната, става все по-миризлива и гноясала. Всички те в хор припяват, че за тях България е над всичко и колко много се грижат за народа си, а буквално късат живо месо от него. Това положение не може и не трябва да продължава. Нужно е възмездие, за да изрежем гнилото и да продължим напред. Престъпниците трябва да отидат в затвора, а откраднатото да бъде върнато. Само така ще си поемем дъх и ще съберем парченцата на разнебитената си държава – ако не за нас, то поне заради децата си.

Има ли изход? – Според мен, да. Предлагам на българските граждани нов и напълно различен модел на управление: ,,Президент – институция на народа". Той е представен подробно в програмата ,,Референдуми за справедливост" като конкретни действия, които са необходими за премахване на схемата на политици и олигарси за безнаказан грабеж и източване на държавата. Моделът означава редовите граждани наистина да осъществяват управлението на държавата с помощта на президента; да контролират обществени поръчки, концесии и евросредства /срещу заплащане, разбира се/, за да се спре кражбата на 10 милиарда лева годишно. Няма ли граждански контрол, винаги ще се краде. Абсурдно е да те проверяват органи, които ти си назначил и са на твое пряко подчинение. Независим контрол е възможен само когато е упражняван от всички граждани, защото така всеки ще следи пряко да не се засягат неговите интереси. По отношение на законодателството – за да няма закони, изковани зад гърба ни, те трябва да се пишат и гласуват след допитване до народа /референдуми/. Всяко решение: къде да членуваме, с кого да се съюзяваме, с евро или с лев да плащаме и т.н. – трябва да е взето прозрачно.

Не е ли твърде наивно? – Не. Изглежда така, ако човек не познава Конституцията, не зачита правата си и се доверява на хора, които от десетилетия го лъжат, че разбират от закони повече от него.

Защо да гласуваме за Росен Миленов, нали всички били еднакви? – Аз не желая да гласувате за мен като за поредната кукла, украсяваща институцията. Напротив, моделът ,,Президент – институция на народа" настоява да гласувате за себе си. Само така ще се реализира даденото право: ,,Цялата власт произлиза от народа и за народа." Президентството не касае личните ми амбиции. То има стойност само ако мога да видя България като нормална държава, в която хората откриват смисъл да живеят. Тогава ще знам, че си е струвало всичко, в което съм вярвал. Аз не съм безгрешен, защото просто няма напълно чист човек. Всеки може да бъде изкушен в даден момент от живота си. Но съм отворен към съвети, предложения и дори критики – стига да водят до добър резултат. Единственото, което обещавам, ако бъда избран, е, че от първия час след влизането ми в Президентството започвам изпълнението на Програмата: конкретни стъпки в определени срокове. Ако ли не, продължавам битката. Едно е сигурно – няма да се откажа. Заради себе си, семейството ми, народа ми и България.