Теодор Цеков
Тези, които поради възрастови или други причини са пропуснали онзи велик миг на 30 август 1987 година в Рим, поне са наясно с неговите последствия. Една от най-престижните дисциплини в леката атлетика носи българския етикет, а покрай авторката на рекорда светът уважава и нас, нейните сънародници.
Макар да е сред най-старите рекорди в Царицата на спортовете, скокът на Костадинова съвсем не е потънал в дебелите справочници. Значението му може да се изпита реално и днес, когато влизаш в пантеона на спорта - Олимпийският музей на брега на Женевското езеро в Лозана. Усещането за гордост е като при български триумф на голямо състезание. Смея да го твърдя, защото го изпитах преди три години, когато на входа неочаквано се изправих пред точно копие на стойките с разположената на 2.09 метра летва. Оттогава под нея са минали близо милион посетители. Малцина от тях са българи, но всички прочитат надписа с автора на рекорда и държавата му, добиват пространствена представа за величието на това постижение.
Самата Стефка видя този непреходен експонат в края на 2005 година, когато гостува на президента на МОК Жак Рох. "Развълнувах се, като разбрах, че за година под нея минават над 200 000 посетители на музея - призна впоследствие тя. - Този рекорд ми е като дете, много го обичам. Беше ми много трудно, ситуацията в Рим беше тежка, поставих го в момент, в който Бен Джонсън направи рекорд на 100 метра и стадионът изригна. Никога не съм била много концентрирана, но тогава виждах само летвата."
През тези 20 години Костадинова е запомнила най-вече страшната психическа и физическа умора, която изпитала след успешния опит. Твърди, че не е успяла да се зарадва истински, но вехтите видеозаписи са запечатали краткия момент с победоносно вдигнатите ръце на 22-годишната българка, електронното табло с надпис №64 - 2.09.
Девет години след тази световна титла в Рим Стефка спечели и олимпийската в Атланта. Преодоля близо 200 пъти височината от 2 метра. Няколко пъти беше готова за 2.10, но не й достигна малко натиск от конкурентките. Стана 4 пъти Спортист на годината, беше избрана сред десетте най-велики състезателки на 20-и век от Международната федерация по лека атлетика. През ноември 2005 година оглави Българския олимпийски комитет. Междувременно се ожени за Николай (Петров), създаде дете от кръв и плът - Николай, разведе се и наскоро се омъжи за Николай (Попвасилев).
В цялата върволица от постижения, събития и задачи Костадинова не се поблазни да придава тържественост на все още ненадминатия рекорд. Така ще е и сега - ще отбележи юбилея без излишни фанфари. Преди да замине за Световното първенство в Осака, тя дори обяви, че ще се радва рекордът най-сетне да падне, защото "няма вечни неща в живота, още по-малко - рекорди в спорта". Хърватката Бланка Влашич или шведката Кайша Бергвист отдавна опитват без успех да скочат 2.10, може да го направят и на 2 септември, когато е финалът в скока на височина при жените.
Ние можем да си позволим да не бъдем толкова благородни. Чувстваме този рекорд за свой и ако ще преминава в нечии други ръце, поне да са български.
Наскоро Стефка призна, че никога не е била суеверна - само веджъж по примера на други хора запалила 20 свещи преди състезание, след което дори не влязла във финала. Нека сега остави 20-те свещички и тортата на цяла Бъргария, пък всеки да пожелае каквото смята за добро.
