1. Подценяване - без съмнение сериозна опасност предвид огромното превъзходство на нашия тим в Минск и факта, че Беларус допусна по три гола като гост на Холандия (0:3) и Румъния (1:3). Веднага след победата с 2:0 в събота Станимир Стоилов свири тревога, че мачът в София ще бъде съвсем различен и по-труден.
2. Разконцентрация - ненужно много внимание беше отделено на спекулация в румънски вестник, че БФС чрез Майкъл Чорни купил мача в Минск (ние започнахме тази игра след победата на румънците в Албания). На играчите и без това е трудно да изключат от мислите си предстоящата лятна почивка и евентуалните трансфери. За капак отговорни фактори отново ги накараха да се чудят кой ще е селекционер за следващия мач.
3. Напрежение - Станимир Стоилов е различен от Христо Стоичков, но изпълнителите са същите. В последните години те показват неустойчивост в обстановка на задължителна победа, особено на собствен терен. Оставяме настрана Швеция и Хърватия, най-пресните примери - головете за 3:0 срещу Словения паднаха след час мъчение, а срещу Албания изобщо не паднаха.
4. Кадрови неясноти - самото поставяне на въпроса за участието на Мартин Петров доведе до объркване, прогнозите на играча и лекарския щаб за болките в дясното коляно се поразминаха. Футболист №1 за 2006 е достатъчно здрав да играе, но съотборниците му ще имат едно на ум за промяна в хода на мача. Завръщането на Чавдар Янков след наказание също може да доведе до размествания, а Валери Домовчийски така и не разбра част от представителния или от младежкия отбор е.
