Използваният от Бербатов мотив за напускане на "Тотнъм" е клише, което лесно би прилепнало към българския нюанс в "най-вълнуващия трансфер". 10-годишният поход на Димитър от провинциалния "Пирин" през столичния ЦСКА, "Байер-Леверкузен" и "Тотнъм" до най-голямото футболно предприятие "Манчестър Юнайтед" може да бъде определен като Българската мечта. Но няма да е коректно, защото мнозина у нас копнеят да преуспеят по другия начин. Благоевградчанинът олицетвори възможността за достоен прогрес от малката нация към световния професионален връх, без междувременно да се самозабравя или срамува откъде е тръгнал.
Зад милионите около Бербатов, в които всеки се вглежда, стои семпла рецепта: упорита работа върху таланта плюс запазване на фокуса. Като в библейска история най-голямото изпитание се яви пред прага на целта - от същия град изникна оферта, според която Митко би спечелил 10,4 млн. паунда повече за 4-годишния договор (при разликата между 100 000 и 150 000 седмична заплата). "Уважавам мнението на "Манчестър Сити", предложението беше наистина умопомрачително, дойде в последния момент и предизвика три-четири часа застой и неяснота в сделката между "Тотнъм" и "Манчестър Юнайтед", но нито за миг не отклони вниманието ми - обяснява героят на сагата. - Аз имах една единствена цел, да облека червената фланелка. Парите при мен никога не са играли роля, не са ме блазнили. Имам други приоритети. Както мога да живея добре с един милион, така мога и с 500 000, и с 10 милиона - водя един и същ начин на живот. Видял съм две и двеста. Минал съм през периоди, в които не съм можел да си позволя много неща. Стигнах там, където искам. Сега бих живял и на палатка пред стадиона - само да ми дадат един телевизор, и ще съм щастлив."
Сигурно не е проблем да се говори така с пълни банкови сметки зад гърба, но има достатъчно свидетели на началото на този път към "тентата" пред "Театъра на мечтите". Когато пристигна в ЦСКА срещу 16 чифта футболни обувки за родния му "Пирин" (по думите на уредилия трансфера Христо Маринчев пред Frognews.bg), Митко нямаше 18 години. Живя в подобие на палатка - бунгало на базата в Панчарево, после го преместиха в оборотна панелка в кв. "Изток". Движеше се из големия град с вехтата "Жигула" на баща си Иван, която в семейството галено наричаха "Баба Яга". Получи шанс от Димитър Пенев в критичен мач-реванш за Купата на България насред висаджийския бастион Кюстендил и го използва, осигурявайки за ЦСКА и за себе си европейска сцена. Бързо засенчи тогавашния супергерой Георги Иванов - Гонзо в националния отбор и стигна до трансфера в Германия през януари 2001 година, след който историята е добре известна.
Факт е, че след всеки етап към върха оставя приятели. Сега изказва вечна благодарност към отбора, който му даде възможност за изява в Англия, а после направи всичко възможно да спре осъществяването на мечтата. "Абсурдно е да ме питате дали ще остана на земята, когато ставам част от "Манчестър Юнайтед" - отвръща Бербо след рекордния за най-могъщия футболен клуб трансфер от 30,75 млн. паунда. - Не съм на 19 години. Успял съм да запазя възпитанието, което са ми дали родителите. Разбира се, имало е моменти, в които съм бил провокиран или съм се самозабравял, но съм ги преодолявал. Ако хората около мен ме приемат и търпят такъв, аз проблем нямам. Всички други са свободни да мислят каквото искат."
Мащабът и значимостта на последното събитие са изпитание за всеки характер. Да струваш по-скъпо от повечето предприятия в родината си, да направиш осмия по стойност (с всичките условноти на тази класация) трансфер в историята на най-популярния спорт, да ти пращат персонален самолет и най-именитият футболен специалист да те взема от летището като личен шофьор със своето "Бенли" за 130 000 паунда - това определено е културен шок. Организацията, която проведе истинска битка за 27-годишния българин, е оценявана по реални икономически показатели на 900 млн. паунда (1,3 млрд. евро). За информация на българските политици, тя разполага с 330-милионен електорат, почти 5% от световното население. Активните фенове на "Ман Юнайтед" са 139 милиона, от които 83 милиона в Азия. Брутният приход на футболния клуб за миналата финансова година е 245 млн. паунда, чистата печалба - 60 млн. Само за един домакински мач от билети новият притежател на Бербатов събира повече, отколкото е годишният бюджет на "Левски", ЦСКА или "Литекс".Митко очевидно успява да не загуби разсъдък. "Останах втрещен като разбрах, че сър Алекс Фъргюсън ще ме посрещне и откара от летището. Бях развълнуван, поласкан от вниманието и отношението му, но нещата свършват дотук - той ми е треньор, аз съм играч и си знам задълженията. Напълно съзнавам огромните очаквания към мен и ще работя още по-здраво, за да ги оправдая напълно. По-високо ниво от "Манчестър Юнайтед" едва ли може да има и това стъпало слага още по-голяма отговорност върху плещите ми, но така се случвало през целия ми живот. Понякога съм успявал, друг път - не съвсем..."
С отговорността се запозна преди 8 лета, когато 19-годишен отнесе вината за загубения шампионски мач срещу "Левски" и месеци по-късно при отпадането от унгарския МТК в евротурнирите. В националния отбор пое щафетата след оттеглянето на Красимир Балъков и Мариян Христов и продължава да я носи, с единствената уговорка да бъдем реалисти. Форма на отговорност е и признанието: "Влизам в период, в който ще бъда в разцвета на силите си като футболист. Надявам се и занапред да радвам всички, защото когато аз се представям добре, това означава, че и вие се представяте добре, тъй като аз работя за България. Когато го правя успешно, доказвам, че всички българи можем да вършим хубава работа."
Успехът за нашата страна има и чисто материални измерения. В случая пряко касае ЦСКА и "Пирин", които взеха пари "от небето" при трансфера в "Тотнъм" и сега чакат нова порция от 5-те процента за принос към изграждане на футболиста. "Червените" ще се облажат с около милион и половина лева, а в Благоевград да му мислят кой и как, след като предишният половин милион потъна в лични джобове. Индиректно Бербатов отваря вратите за сънародници, от които други клубове и българският футбол като цяло могат да спечелят.
И все пак какво вижда Митко, поглеждайки от току-що изкачената кота: "Щастлив съм, че най-накрая мечтата ми да играя на най-високо ниво се сбъдна. Дотук съм стигнал с труд, с късмет, с талант. Никога не съм преставал да вярвам, че мога да постигна нещо голямо, но знам как съм го постигнал и през какво съм минал. Надявам се това да ме е научило как да се справям". Пътят продължава...
Теодор Цеков
