Българският футболен съюз следва линия на удивителна последователност - заравя си главата като най-големите птици на планетата при всяка критична ситуация. Поредното покушение над рефер доведе до дежурна декларация, с която се осъжда агресията и се отхвърля причинно-следствена връзка между мачовете и инцидента.


Валери Петровски - атакуван тази сутрин в личния автомобил пред дома си в ж.к. "Зона Б-19" от двама млади мъже с бухалки и боксове, заяви, че мотивите за атаката най-вероятно са футболни. Категорично на това мнение са съпругата и дъщеря му. Съдийската колегия обаче реагира бързо и след 30-минутна среща с президента на БФС Борислав Михайлов последва официално заключение: няма причини нападението над Петровски бъде свързвано с дейността му на терена, съответно липсват основания за реферски протест чрез бойкот или забавяне на мачовете този уикенд. Аргументите са два: потърпевшият свири на ниво "Б" група и там няма сериозен сбълък на интереси, ръководените от него срещи не са били конфликтни.


ref-valeri-petrovski-beaten.jpg
Версиите извън футболната са категорично отхвърляни от семейство Петровски. Съпругата Диана обясни, че е медицинска сестра, а 43-годишният рефер работи тихо и кротко в охранителната фирма СОТ. По думите на Валери изпълнителите на побоя са били професионалисти, защото знаели къде и как да удрят. Двамата здравеняци с кожени якета и къси подстрижки очевидно нямали притеснения от разпознаване - не носели маски и не споменали нищо, докато налагали жертвата и потрошили стъклата на колата за броени минути преди 7:00 ч. Петровски нямал как да се защити, защото бил с поставен колан в очакване да закара Диана на работа. Съпругата заварила Валери окървавен, "Бърза помощ" се забавила 40 минути. В "Пирогов" установиха мозъчно състресение, три други рани по главата и две в левите крайници, но Петровски е в съзнание, контактен и без опасност за живота.
ref-hristo-ristoskov.jpgИнцидентът продължава тенденцията за средно годишно по едно нападение над съдии извън футболния терен. Последното беше през октомври 2006, когато трима пребиха Христо Ристосков пред дома му в Сандански. 18 дни по-рано международният арбитър свири Вечното дерби "Левски" - ЦСКА, спечелено от "сините" с 1:0 след гол от спорна дузпа. Двама от агресорите бяха разпознати от свидетели и предстои да се явят пред съда, но футболните мотиви засега не са доказани.
Пръв от всички, преди около 10 години, пострада тогавашният и настоящ шеф на реферите Борислав Александров. След мач в Кюстендил на отбора на "ВАИ Холдинг" - "Левски-Кн" (настоящ "Локомотив-Пд") той напусна бушониран трибуните и макар да беше действащ полковник от полицията, отказа да потвърди разказите за побой и обясни, че се спънал и паднал по стълбите. През пролетта на 2000 г. Атанас Узунов отнесе бой до стопанисван от него язовир в Пловдивско, скоро след като под давлението на помощника си Иван Леков отмени автогол заради засада в решителния мач за титлата между "Левски" и ЦСКА на "Герена". През август 2001 Светлозар Маринов беше помлян при влизането си на стадиона в Стара Загора преди мач срещу ЦСКА, следващия месец на улица в Бургас трима с метални тръби вкараха в болница рефера Димитър Костов, през ноември Стефан Господинов беше бит, намушкан три пъти в бедрото и ограбен във входа на кооперацията си в Стара Загора. През август 2002 във Велико Търново местният рефер и преподавател в университета Антон Гецов беше издебнат от трима и влезе в болница със счупен нос, травни на лявото око и скулата, фрактура на левия крак и разкъсни рани на десния. По-леки поражения от инциденти в София имаха Йордан Иванов и Детелин Баялцалиев. В нито един от случаите не беше доказана футболна връзка, нито пък заловени извършителите.
По отношение инцидентите на терена футболният съюз нерядко сам толерира агресия срещу реферите. Най-пресният пример - опрощаване наказанията на трима играчи, начело с племенника на Йордан Лечков, който повали страничен рефер с един замах. В БФС от години има комисия по ред и сигурност, оглавявана от ген. Васил Василев, чиято дейност досега не се е запомнила с нищо конкретно, а по-скоро с пасивност при изобилието от инциденти и твърдения за корупция.