Волейболен финал между България и Русия ще има, но за бронза. Главните претенденти за титлата на Евро 2009 рухнаха в полуфиналите съответно 0-3 срещу Полша и 2-3 срещу Франция. Оказа се, че нито са толкова силни, нито другият поток е бил толкова слаб.
Двубоят за трето място е от 17:30 в неделя, три часа преди битката за златото. Очертава се тягостен, независимо чие разочарование е по-голямо - на тотално надиграния наш отбор или на руснаците, които от 0-2 обърнаха до 2-2 и 13:9 в тайбрека, но абсурдно допуснаха 13:14 и капитулираха 15:17.

България пропиля шанса за първи финал на ЕП от 58 години (2.място в Париж 1951) и изобщо първи от 28 г. (2.място на Олимпиадата в Москва 1980). Срещу отслабения от контузии на три звезди противник явно не уцелихме нищо – настройката, състава, изпълнението. С изобилие от нерви и грешки агонизирахме 78 минути за 19:25, 28:30, 20:25.
Държавният глава Георги Първанов пристигна в Измир за триумф, но не беше на кадем. Обстоятелства спестиха мъчението на спортният министър Свилен Нейков – разминал се с президентския самолет, той пристигна едва след мача и ще чака бронзово утешение.
Треньорът Силвано Пранди призна пълното превъзходство на полския тим и разкри, че загубил от свой ученик: „Даниел Кастелани беше мой играч в Падова преди много години, а сега ме побеждава като треньор. Пожелавам на Полша да спечели титлата”.
Капитанът Владо Николов, най-резултатен за нашите с 14 точки, не можа да скрие огорчението: „Имаше два ключови момента - в началото затруднихме със сервис поляците и не успяхме да организираме нито една контраатака, а втория гейм два пъти не успяхме да го затворим. След средата на втория поляците спряха да бият сервис, само ни прехвърляха топката и използваха нашите проблеми в посрещане и атака. Не може да се отрече, че те играха добре, но ние им направихме мача лесен с много грешки в нашето поле. Елементарни грешки. Неизпълнение на елементарни указания, които ни даваха предимство в предните мачове. Имахме най-удобния съперник за полуфиналите от трите отбора, за съжаление не успяхме. Разочарованието е огромно, защото отборът беше готов и имаше сили да спечели. Много е тъжно и негативно на фона на това, което се случи през лятото, но трябва да забравим този мач и да коригираме играта си за последния. Нека изчакаме и него, преди да анализираме и правим изводи”.
„Изключително съм разочарован, надявам се да спечелим поне бронзовите медали”, допълни авторът на 11 точки Матей Казийски.
Нашият тим не е стъпвал на европейския подиум от 26 години, но дори да го стори сега, горчивината от изпуснатия финал ще остане поне до Световното първенство в Италия догодина.