Теодор Цеков
Нищо ново няма във факта, че българският футбол е силно зависим от двама-трима играчи. Новината е, че един от тях започна самостоятелно да взима решенията с цялата произтичаща отговорност.
При липсата на авторитети над отбора Димитър Бербатов се нагърби с ролята на тиранин. След загубата с 0:2 от Холандия капитанът предупреди съотборниците, че който не си размърда мозъка, ще бъде изритан.
Такъв сорт ултиматуми могат да поставят треньорът или президентът на футболния съюз, но след като не го правят, със задачата се наема някой следващ по веригата. Бербатов просто запълни вакуума, оставен от други над него.
Президентът на БФС Борислав Михайлов се чувства уютно в ролята на добрия чичко, който наблюдава отблизо, дава съвети и умерени оценки. Някой да е забелязал поведение, присъщо на началник по време на критична ситуация? Няма начин.
Четвъртите в света са били в ролята на Митко и ясно съзнават, че конфликт с най-добрия играч гарантира колективно потъване към дъното. Михайлов, Лечков и компания сега са зависими, както зависими от тях бяха Валентин Михов и Христо Данов в периода 1993-1995. Милионите от ФИФА и УЕФА за участия на финали, свързаните с тях евентуални кредити - всички финанси на футболната централа са в краката, които бележат головете.
В същото деликатно положение са селекционерите, без значение дали се казват Пламен Марков, Христо Стоичков, Станимир Стоилов или Димитър Пенев. С единствената разлика, че последният вече има опит. За него тази ситуация е дежа вю. И пак с една разлика - преди 15 години в отбора имаше 9-10 истински звезди в 2-3 лагера, а сега тарторите са двама (Бербатов и Мартин Петров) плюс един (Стилиян Петров) и между тях няма конфронтация.
В съблекалнята не може да бъде създаден изкуствен баланс, защото никой не оспорва лидерската роля на звездите от Висшата лига на Англия. Всички признават, че Митко и Мартин са от друга класа и единствени биха могли да изтеглят отбора напред. Колективният интерес налага преглъщането на някои капризи и изблици - те са твърде ниска цена. Затова отборът няма как да бъде разцепен, поне докато и последните шансове за класиране на Евро 2008 не се изпарят. А вероятно и после, защото ключовите фигури ще си останат същите.
Опасността идва от евентуална загуба на мярката. Бербатов и Мартин Петров си избраха треньор (Боби Михайлов държеше на Станимир Стоилов, но в Минск двамата тартори набързо показаха кой командва). Сега Бербатов предупреждава, че може да направи селекция на играчите. Мъдрият Димитър Пенев веднага загатна за предстоящи промени в мача срещу Люксембург в сряда. Реакцията на Борислав Михайлов също е свенлива: "Ако капитанът критикува отбраната и вратаря, самият той може да бъде укоряван за проуските си, но иначе е истина, че Димитър Иванков не спаси нито един удар".
Шефът на БФС продължава да търси правилния тон и метод за управление на отбора, защото отправя критиките си с половин уста. Задачата му никак не е лесна, но времето си тече. Сега чакаме мача Румъния - Холандия на 13 октомври, за да разберем дали нашият отбор ще получи шанс за нов 17 ноември.


 


 Димитър Бербатов: Трябва да се срещнем с реалността

"След мача имаше разочарование и повишаване на тон, но аз като капитан бях длъжен да кажа нещо и смятам, че съм в правото си да критикувам. Когато не мислим, допускаме грешки и опитен отбор като Холандия ги наказва. Когато допускаш едни грешки мач след мач, това вече е глупаво."
"Нормално е да има подвиквания и на терена, и в съблекалнята, никой не трябва да се сърди. И аз съм бил най-младият, слушал съм и съм изпълнявал. Нормално е, когато някой направи грешки, друг да му каже и да му ги покаже. Ние не сме детска градина да се обиждаме, когато си кажем истината в очите. Ако някой се сърди, да си заминава вкъщи. Трябва да сме самокритични и да имаме желание и амбиция да си поправим грешките. Иначе по-добре да не стъпваш на терена. Аз цяла нощ не съм спал - превъртах си мача в главата, какво не съм направил както трябва. Имахме положенията, аз нося своята вина, че не успях да реализирам."
"Не играехме лошо, изпълнявахме всички треньорски указания и ето - един елементарен гол и приключихме. Всеки път едно и също. Тръгваме с големи приказки и амбиции и накрая нищо. Явно трябва да се срещнем с реалността - може би не сме отбор от калибъра на Холандия. Който и да ни е треньор, ще ни нареди същите играчи по същия начин. Играем навън от доста време, а явно още не сме узрели. Сега само чакаме. Какво чакаме - не знам. Вече не държим нещата в свои ръце, въпреки че още има възможност за класиране. Ако обаче продължаваме с нашите грешки, по-добре да си останем тук. Отидем ли на финалите, пак ще ни напълнят кошницата и ще берем срам като в Португалия. Ние трябва сами да си помогнем, но когато не използваме достатъчно главите си... Нека си вземем каквото ни се полага в сряда и да видим. Живот и здраве, дано се научим най-накрая да играем футбол както трябва."