„Все едно да хвърлим атомна бомба върху нас“, каза Гулам Муртаза, съсобственик на оризовите мелници „Ал Баракат“ на юг от Лахор, вторият по големина град в Пакистан.

Пакистан незабавно се противопостави на хода на Индия да получи защитено географско указание (ЗГУ) от Европейската комисия.

Индия е най-големият износител на ориз в света с годишна печалба от 6,8 млрд. Долара, а Пакистан е на четвърто място с 2,2 млрд. Долара, според данните на ООН.

Двете държави са единствените глобални източници на басмати.

„Те (Индия) направиха цялата тази суматоха там, за да могат по някакъв начин да превземат един от нашите целеви пазари“, каза Муртаза, чиито полета са на едва пет километра (три мили) от индийската граница. “Нашата оризова индустрия е напълно засегната”, добави той.

От Карачи до Калкута, басмати е основен елемент в ежедневните диети в Южна Азия. Яден заедно с пикантни меса и зеленчукови къри, той е звездата на безкрайно разнообразните ястия от биряни, които се представят на сватби и тържества в двете страни, които се разделят едва след независимостта от британското колониално управление през 1947 г.

Оттогава те са водили три мащабни войни, като последните сбивания през 2019 г. включват първото трансгранично въздушно нападение от близо 50 години.

Дипломатическите отношения са обтегнати от десетилетия и двете страни редовно се опитват да си навредят на международната сцена.

„Много важен пазар“

Пакистан разшири износа си на басмати за Европейския съюз през последните три години, като се възползва от трудностите на Индия да отговори на по-строгите европейски стандарти за пестициди. Сега тя отговаря на две трети от годишното търсене в региона от близо 300 000 тона, според Европейската комисия.

„За нас това е много, много важен пазар“, казва Малик Файсал Джахангир, вицепрезидент на Пакистанската асоциация на износителите на ориз, който твърди, че пакистанските басмати са по-органични и „с по-добро качество“.

Статутът на ЗГУ предоставя права на интелектуална собственост на продукти, свързани с географски район, където се извършва поне един етап от производството, преработката или подготовката.

Индийският чай Дарджилинг, колумбийското кафе и няколко френски шунки са сред популярните продукти със статут на ЗГУ. Той се различава от защитеното наименование за произход, което изисква и трите етапа да се провеждат във въпросната област, както в случая на сирена като френска бри или италианска горгонзола.

Тези продукти са законно защитени срещу имитация и злоупотреба в страни, обвързани от Споразумението за защита и печатът за признание за качество позволява да се продават на по-високи цени.

Индия казва, че не е твърдяла в заявлението си, че е единственият производител на първокласен ориз, отглеждан в подножието на Хималаите, но постигането на статут на ЗГУ все пак му дава това признание.

“Индия и Пакистан изнасят и се конкурират по здравословен начин на различни пазари от близо 40 години … Не мисля, че ЗГУ ще промени това”, каза Виджай Сетия, бивш президент на Асоциацията на износителите на индийски ориз, пред Франс прес.

Говорител на Европейската комисия заяви пред Франс прес, че според правилата на ЕС двете страни трябва да се опитат да договорят приятелско решение до септември, след като Индия поиска тримесечно удължаване.

„В исторически план репутацията и географският район (за басмати) са често срещани в Индия и Пакистан“, казва юристката Делфин Мари Вивиан. “В Европа вече има немалко случаи на противопоставяне на приложенията за ГИ и всеки път се намери компромис.”, допълни той.

След години на отлагане, през януари пакистанското правителство определи границите на мястото за събиране на басмати в страната. Обяви и че ще предостави подобен статут на защита на розовата хималайска сол и други първокласни селскостопански продукти.

Джахангир заяви, че Пакистан се надява да убеди Индия да подаде „съвместно заявление“ вместо това в името на общото наследство, което Басмати представлява. Също добави: “Убеден съм, че скоро ще постигнем (положителен) резултат … Светът знае, че басматите идват и от двете страни.”

Ако не бъде постигната сделка и ЕС се произнесе в полза на Индия, Пакистан може да обжалва пред европейски съдилища, но продължителният процес на преразглеждане може да остави оризовата индустрия в неизвестност.