След преврата в първия ден на месец февруари по улиците излязоха десетки хиляди граждани, въпреки опитите на армията да попречи на организацията. 

ФрогНюз припомня, че след преврата в страната бе обявено военно положение за една година, а властта бе поета от главнокомандващия на въоръжените сили на страната генерал Мин Аунг Хлайнг. Като причина армията да поеме контрола над управлението бяха посочени изборни измами и липса на реакция от страна на правителството. 

Myanmar police use water cannon against protesters for second day -video https://t.co/BjQOat0TWI pic.twitter.com/JVyLjpUCWR

— Reuters (@Reuters) February 9, 2021

"Ще имаме многопартийни избори и ще предадем властта на този, който спечели на тези избори, съгласно правилата на демокрацията," заяви генералът.

Припомняме още, че в Мианмар има огромно информационно затъмнение. Достъпът до социалните мрежи е спрян за потребителите, за да се попречи на организацията на демонстрации в интернет пространството. Първоначално спрян бе достъпа до Facebook, а след това блокирани бяха Twitter и Instagram. 

След военния преврат последва и остра международна реакция. Голяма част от държавите осъдиха случващото се, но досега нямаше конкретни действия за натиск. Заради събитията в Мианмар днес на извънредна сесия се събира Съвета на ООН по правата на човека.

Великобритания и Европейският съюз са отправили съвместно искане за специална сесия, съобщават от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. Искането на Великобритания и страните от ЕС до момента е подкрепено от 19 от 47-те държави-членки на СПЧ.