Как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война

В сряда китайският лидер Си Дзинпин проведе мащабен военен парад, за да отбележи 80 години от края на Втората световна война. Това събитие обаче не е само за миналото, а е част от по-широк стремеж за преосмисляне на бъдещата роля на Пекин на световната политическа сцена.

По време на парада Си беше придружен от руския президент Владимир Путин, севернокорейския лидер Ким Чен-ун и лидерите на още над 20 страни – от Беларус до Иран.

Бяха показани нови китайски оръжия – ядрени балистични ракети, лазерни оръжия и гигантски подводни дронове. Парадът се възприема от Пекин именно като демонстрация на военна и дипломатическа сила, и в очите на китайските лидери целта е страната да затвърди статута си на световен лидер, способен да съперничи на Съединените щати.

Нови подводни дронове

Междуконтинентални ракети

Но в същото време Китай разглежда парада и като част от по-дългосрочната си стратегия да набляга на китайската роля във Втората световна война и да преформулира себе си като пазител на следвоенния международен ред.

„Китай се опитва да използва парада, за да популяризира своята версия на историята и как това е в синхрон с представата за света, който Пекин иска да създаде днес, свят, в който той е водеща сила“, каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода Скот Кенеди, дългогодишен експерт по Китай и председател на мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон.

Централно място в този китайски наратив за Втората световна война – която страната отбелязва като завършваща с капитулацията на имперска Япония през 1945 г. – заема засилването на претенциите на Пекин за суверенитет над Тайван.

Това е самоуправляващият се остров, чийто сложен международен статус е обвит в поредица от следвоенни договори и изтощителна гражданска война, в която китайските комунисти излизат победители над националистическите сили, избягали в Тайван през 1949 г. Оттогава Пекин обеща да се обедини с острова и не изключва използването на сила за целта.

„Военните цели на Китай са предимно регионални, с доминиране в Азиатско-тихоокеанския регион и контрол над Тайван“, посочва Кенеди. „Китай търси публика от световни лидери на парада, за да потвърди тези цели на външната си политика“, добавя експертът.

Ключов партньор в това начинание за Пекин е руският президент Владимир Путин. Той вече предизвика международната правна система с руското нахлуване в Грузия през 2008 г., насилственото анексиране на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

Путин е в Китай от 31 август, когато пристигна за поредното си дипломатическо събитие – срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която приключи тази седмица. На срещата на върха Пекин покани и редица водещи незападни лидери, за да подкрепят преосмислянето на световния ред.

В реч пред световните лидери на срещата на върха в Северен Китай, Си призова държавите да насърчават това, което той смята за „правилната“ перспектива за Втората световна война, и да подкрепят мултилатерализма.

„Китай и Съветският съюз бяха основните сцени на военните действия на тази война съответно в Азия и Европа“, написа Си през май преди посещение в Москва, където наблюдаваше руския парад за Деня на победата, отбелязващ победата над нацистка Германия. „Двете страни служиха като основна опора на съпротивата срещу японския милитаризъм и германския нацизъм, като направиха ключов принос за победата в Световната антифашистка война.“

Заедно с Русия, Китай се стреми да омаловажи приноса на САЩ и да се представи като централна сила на съпротивата срещу Япония. Китай датира своята „война на съпротива срещу японската агресия“ от 1931 г. – десетилетие преди Съединените щати да влязат във военните действия.

„Това е сериозно преосмисляне на световната история, за да се позиционират Русия и Китай като двете сили срещу фашизма“, каза пред Радио Свободна Европа (РСЕ) Клаус Сунг, анализатор в берлинския мозъчен тръст MERICS.

Присъствието на Путин на парада, както и фокусът на събитието върху Япония – ключов западен съюзник – накара европейските пратеници в Пекин да намалят участието и посещаемостта си на важното събитие. Дипломати от Европейския съюз казаха пред РСЕ, че никакви официални лица няма да присъстват на него.

В допълнение към усложненията около Япония и присъствието на Путин, представители на ЕС изразиха критики и относно подкрепата на Пекин за войната на Русия срещу Украйна, където Китай подпомогна военните усилия на Москва с постоянен поток от военно стоки с двойна употреба.

„Бойкотираме парада, защото Русия участва – но не и събитията около него“, каза пред РСЕ висш дипломат от ЕС, пожелал анонимност, за да говори свободно с медиите.

Сред чуждестранните държавни и правителствени глави, присъстващи на парада, нямаше има европейски лидери, с изключение на словашкия премиер Роберт Фицо.

Рийд Стандиш, Свободна Европа