Кризата в Италия вдигна на крак финансовите министри на ЕС

В срещата участват шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, председателят на финансовите министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Оли Рен.

Това е координационна, а не извънредна среща, коментира Дирк Де Бекер, говорител на Ван Ромпой. Той добави, че въпросът с Италия не присъства в дневния ред на срещата.

Източници на Ройтерс обаче са потвърдили пред агенцията, че ще бъде обсъждана и ситуацията в Италия.

В петък възникнаха нови опасения, че Италия ще бъде следващата, която ще бъде засегната от дълговата криза, след като лихвите по 10-годишните италиански облигации силно нараснаха. Според банкери това може да окаже силен натиск върху финансите на страната, която е с един от най-големите държавни дългове в еврозоната спрямо БВП след Гърция.

Натискът на пазара е предизвикан както от високия суверенен дълг на Италия и забавянето на икономиката й, така и поради опасения, че министър-председателят Силво Берлускони може би се опитва да изтласка финансовия министър Джулио Тремонти, който предложи сериозни ограничения на разходите.

По размер на външния си дълг (120 процента от БВП) Италия е на второ място в ЕС. На 20 май рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" промени прогнозата си за кредитния рейтинг на страната от "стабилен" към "негативен" заради слабия икономически ръст и възможна политическа нестабилност. На 17 юни агенция "Мудис" също предупреди, че кредитният рейтинг на Италия може да бъде понижен.

В началото на юли италианското правителство одобри проектобюджет на страната до 2014 г., съгласно който държавните разходи трябва да бъдат намалени с 47 млрд. евро за четири години. Опозицията рязко разкритикува законопроекта, тъй като основните съкращения на разходи трябва да бъдат направени от новото правителство след изборите през 2013 г.

Много сме притеснени за Италия, заяви пред Ройтерс висш представител на ЕЦБ.

Преди кризисната среща, свикана от Ван Ромпой, се провежда планирано заседание на 17-те финансови министри от еврозоната, които обсъждат как да се осигури участие на частните държатели на гръцки дълг във втория спасителен пакет за Гърция. Обсъждат се също така и резултатите от стрес-тестовете на 91 банки в ЕС.

"Крайни мерки" по отношение на Гърция вече не се изключват, пише германският в. "Ди Велт". Вероятността за преструктуриране на гръцкия дълг не по-късно от декември е много голяма, коментира високопоставен европейски дипломат. Въпросът е как да бъде смекчено влиянието върху банковия сектор.

Окончателното решение за Гърция трябва да бъде взето през септември.

Няколко европейски правителства са готови да се съгласят с кратковременен отказ на Гърция да изплаща задълженията си. ЕЦБ обаче се противопоставя категорично на подобна възможност – неплатежоспособност от страна на Гърция може да подкопае доверието на инвеститорите към Португалия, Белгия и най-вече Италия.

Както посочва главният икономист на "Дойче банк" Томас Майер, Рим трябва незабавно да приеме мерки за снижаване на бюджетния дефицит и укрепване на икономическия растеж.

Освен това, нарастват претенциите на ЕС към международните рейтингови агенции.