Косачките под хорските балкони в пролетната утрин. Фойерверките в новогодишната нощ. Дрелката, пробиваща стената в съседния апартамент. Детските викове на площадката пред блока.
Всеки може много ясно да чуе в собствената си глава тези звуци. Но за хората с увреден слух всичко това е просто тишина. Това е техният свят - светът на глухите, който съществува паралелно с онзи на чуващите хора. Въпреки това обаче ние сме онези, които стават глухи за техните проблеми.
Защо е важно всеки от нас да знае жестов език и с какви предизвикателства се сблъскват нечуващите хора в България?
Борис Бъндев разказва пред камерата на ФрогНюз.
Джесика Вълчева
