1| 7206 |19.03.2019 АРТ ДЖУНГЛА

Господарят и джамията в Нова Зеландия

Поетът Николай Милчев Източник: БГНЕС

Трагедията в джамията в Нова Зеландия е разтърсваща и ужасяваща. Ужасяваща е тази трагедия, защото дори и на края на земята се стреляме и убиваме. Дори в зелената, мека и приказна страна на последните ни надежди смъртта се разхожда с кола и автомат.

Какво ни остана? Остана ни да паднем от земята или да се избием и на полюса. И ледени църкви и джамии да си направим на полюса, слепотата и оскотяването ни ще ни накарат да ги запалим и разтопим.

Министър-председателката на Нова Зеландия е трогателна в усилията си да успокои страната и света. Обикаля неспирно, явява се забрадена и иска да представи този патологичен акт като изключение – като нещо, което не е било възможно да се предвиди. Тя сигурно си вярва.

Но тя театралничи и позира, когато пред Парламента на страната отказва да назове името на убиеца уж за да бъде забравено името. И театралничи, когато казва: „Това не сме ние. Това не е Нова Зеландия.“
Не, госпожо – това може и да не е Нова Зеландия, но това е светът – нашият свят, светът, който направихме такъв.

А какъв е светът ни?

Светът е на Господаря.

Господарят може всичко – от това, да произвежда оръжие и да продава смърт, до това, да е по-богат от мечтите си. А Господарят мечтае да купи света.

Господарят обича лъжата и фалша. Той обожава образа си от медиите, но живее от образа си в мрака.

Господарят обича окопите, оградите, разделенията, религиите, омразата. Обича огънят да гори и вятърът да разнася пепел.

И най-важното – Господарят не обича Храма, Христос или Мохамед, а обича златото и властта, които има от Храма, Христос и Мохамед.

Но за това никога не се говори. Не говори за това министър-председателката на Нова Зеландия, не говорим и ние. Защото ако говорим, трябва да кажем:

Докато има пушки и патрони, ще има смърт.

Докато има неравенство и рани, ще има взривове.

Докато има безпросветност и фанатизъм, ще има тъмнина.

Докато има политически маски и театър, ще има зрители, които мигат и дремят по столовете си.

И касапницата в Нова Зеландия ще се представя като акт на луди хора, на вълци единаци, на болни мозъци. И ние ще се взираме в надписите по автоматите, а не в самите автомати.

И ние ще си затваряме очите и ще гледаме в интернет как колата на смъртта идва за нас.

А Господарят ще е някъде на друго място.

Николай Милчев